Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 185 от 20.05.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 852/2021
Вид
Определение № 185
Подписан
20.05.2021
Състав
Радостина Ташева Гергичанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Плевен , 20.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Т. Гергичанова като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Частно наказателно дело № 20214430200852 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243, АЛ. V ОТ НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалби по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК от Н. Г. И. от гр. Плевен и от И. В. И. от **, Плевенска област против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 14.04.2021 година по ДП № ЗМ 533/2020г. по описа на 2-ро РУП-Плевен, преписка №476/2020г. по описа на РП-Плевен, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл144, ал.3 от НК.

В жалбите, депозирани по реда на чл. 243 ал. 3 НПК жалбоподателите изразяват становище за незаконосъобразността на така посоченото по горе постановление на наблюдаващият прокурор, като считат, че същото е постановено при липса на осъществен задълбочен анализ на доказателствения материал по делото.

СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбите, събраните по предварителното производство доказателства, подложи на преценка изводите на Районна прокуратура - Плевен, приема за установено следното:

По делото не са представени доказателства, меродавни да установят датата на която жалбоподателят И. В. И. е уведомен за изготвяне на обжалваното постановление, а видно от поставения върху жалбата щемпел е че същата е депозирана пред РП-Плевен на 23.04.2021г., поради което съдът 1 приема, че е подадена в законоустановения 7-дневен срок и следва да бъде разгледана по същество.

Видно от съдържащото се в кориците на досъдебното производство известие за доставяне е че жалбоподателката Н. Г. И. е уведомена за изготвянето на обжалваното постановление на 20.04.2021г., а от поставения върху жалбата печат е видно, че същата е депозирана пред РП-Плевен на 23.04.2021г., поради което се явява допустима като подадена в законоустановения 7-дневен срок.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:

Досъдебното производство е образувано на 29.09.2020 година с първото действие по разследването, обективирано в Протокол за образуване на ДП от 29.09.2020 година на Прокурор в РП-Плевен за това, че на 22.12.2019г. в **, Плевенска област е отправена закана с убийство спрямо И. В. И. от гр.

Плевен, която закана е от естество да възбуди основателен страх от евентуалното и осъществяване - престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване в качеството на свидетели са разпитани лицата: И. В. И. /на когото в хода на досъдебното производство са разяснени правата на пострадало лице/, * И. И., Н. Г. И. /на която в хода на досъдебното производство са разяснени правата на пострадало лице/, ***, ** И., назначени и изготвени са 3 броя съдебно-писихиатрични експертизи, 1 бр. съдебна видео-техническа експертиза, приобщено е писмено доказателство:

Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 14.01.2020 година.

С писмено мнение от 18.02.2021г. на Разсл. полицай при 2-ро РУППлевен –Милен Маринов досъдебното производство е изпратено на РППлевен с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

С Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 14.04.2021г. по по ДП № ЗМ 533/2020г. по описа на 2-ро РУП-Плевен, преписка №476/2020г. по описа на РП-Плевен на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 244, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

2

След преценка на събраните гласни и писмени доказателства в хода на проведеното разследване наблюдаващият прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите * И. И. и съпругата му Н. Г. И. живеят в град Плевен на ***.

На 22.12.2019 година вечерта семейство И.и били в дома си на горепосочения адрес. Около 23.00 часа чули силен шум и решили, че някой ритал ламарината на входната врата. Свидетелката И. отворила леко входната врата на апартамента и погледнала в посоката, откъдето идвал шума. Видяла, че пред врата стоял **, когото познавала от малък като познат на сина й *.

Разпознала го, тъй като същият бил до лампата на входа. * започнал да вика, като питал къде бил *. След това ударил с ръка по стъклото на входната врата и го счупил. ** бил много агресивен, продължавал да вика и да пита за *, като отправил закана. „Къде е този * да го убия, ще ви убия всичките“. * многократно отправил обидни и нецензурни думи, заплахи и закани.

Свидетелката И. му заявила, че * не бил в дома си, като опитвала всячески да го успокои и да си тръгне. * обаче продължавал със заканите. Свидетелката И. му заявила, че ще се обади на тел. 112. Той отново отправил обидни и нецензурни думи, след което си тръгнал, като заявил, че отново ще се върне.

Свидетелката И. видяла през прозореца, че * се качил в един автомобил „**“, който бил спрян успоредно на гаража. * се качил на шофьорското място и потеглил. Свидетелката И. своевременно сигнализирала на тел. 112 и обяснила случилото се. След това звъннала на сина си * и му съобщила, че * идвал да го търси, като се заканвал с убийство. Свидетелката И. слязла пред жилищната сграда, където на място пристигнали и полицейски служители.

Показанията на свидетеля * И. във връзка с инцидента кореспондират с тези на съпругата му Н.И.. В разпита си свидетелката Н.И. обяснява, че възприела заплахите на * съвсем сериозно, защото бил дошъл късно вечерта, държал се агресивно, опитвал да влезе във входа и бил пиян или дрогиран. На 23.12.2019 година около 00.10 часа свидетелят И. В. И. се намирал в дома си в **, обл. Плевен заедно с приятелката си – свидетелката ** и детето им /на 3г./.

В стая на къщата имало монитор, на който наблюдавал постоянно камерите, монтирани на къщата. В един момент видял на монитора, че пред дома му пристигнал един автомобил марда **“, който спрял на около пет метра преди вратата на къщата, от предната дясна страна на автомобила слязъл мъж, който дошъл пред вратата. На светлините на фаровете и на лампите на врата, 3 свидетелят И. разпознал мъжа и видял, че това бил ** * по прякор „*“ от гр.Плевен. Свидетелят И. отворил входната врата на къщата и видял, че * идва към тях. Портата на двора обаче била затворена. Тогава * започнал да крещи. „Излезте бе, излезте да ви избия всичките“. * заплашил *, че ще дойде с друг човек, като заплахите му за убийство и други подобни били във връзка с дело, водено срещу тях. Тъй като свидетелят И. познавал * и знаел, че същият имал психични отклонения, се почувствал заплашен. В показанията си свидетелят И.И. твърди, че възприел заплахите на *, че ще го убие, съвсем сериозно, тъй като * имал психични проблеми, ставал агресивен и се дрогирал. Познавали се от петнадесет години, но към момента отношенията им били влошени покрай делото, в което били съпроцесници.

Свидетелката ** потвърждава изложеното от И.И., за отправените заплахи за убийство към тях. Сочи, че от виковете на *, детето им много е уплашило, събудило се и започнало да пищи. Сведетелката * заявява, че от страх вече не ползвала автомобила си, не смеела да ходи сама до магазина, почти вече не се виждала с *. Обяснява, че познавала този „*“ от * и знаела, че бил неуравновесен. Страхувала се, че може да направи нещо, както на нея, така и на детето. Притеснявала се и за родителите си. Била сигурна, че той ще напри нещо, но не можела да каже какво. С оглед данните по делото за психични проблеми при ** *, е изискана информация от ОДНБПЗ при „***“ ЕАД Плевен. Видно от предоставеният отговор /л. 102/, лицето ** * не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ - Плевен. Еднократно е лекуван в Първа психиатрична клиника /жени и мъже/ - Отделение за остри психотични разстройства към „***“ ЕАД Плевен от 10.10.2017г. до 13.10.2017г. с диагноза: Остро полиморфно психично разстройство /приложена епикриза/.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза /л.57/ е видно следното: След психиатрично изследване на осв.И.

В. И., ЕГН **********, при същия не се установили данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при осв. липсват данни за качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на 4 обективната истина при разследването. Но би следвало да се съобразят когнитивни изкривявания при конфликти с предубеденост в отношението към другата страна, което може да бъде пусков механизъм за агресия с вербални обвинения и субективни съждения относно намеренията на опонента с изтъкване на фантазмени опасности и изживявания в ролята на жертва в опити да изисква от опонента в спора да се съобразява с претенциите му.

Нервната напрегнатост при осв. от конфликта помежду им с лицето, чиито действия са обект на разследването отразява ниските степени на тревожността, за които не са характерни неподвластните на контрол неприятни мисли и негативни предчувствия за неблагоприятни събития, както и увереността за контрол над ситуацията не е загубена. Цялостният анализ на данните за оценката му на ситуацията, гледните му точки и как го е преживял насочва, че не може да бъде обоснована хипотеза, че отправените му закани за убийство, за което се води разследването ги е преживял болезнено с опасения за осъществяването им с действия. Типично при конфликти е преднамерен в отношението си към опонента в сблъсъка на интереси, но в недоверието си към него подозира продължаващ тормоз, а не конкретно убийство. Мотиватор да се ангажира в разследването е по-скоро възмущението и недоволството му от засягане на правото му да се чувства в безопасност, както и това на най - близките му хора и не на последно място противопоставянето на интересите му в наказателно производство, в което е обвиняем чрез манипулативни подходи, целящи да го уязвят, преживяващ го с негативни чувства. Цялостният анализ на данните за оценката й на ситуацията, гледните и точки и как го е преживяла насочва, че не може да бъде обоснована хипотеза, че действително при вербалната агресивност от страна на лицето, от чиито действия се жалва е посегнато на правото й да се чувства в безопасност и въпреки сигналите при невербалната комуникация, водещо при нея е било чувството на обида, а не на страх. Типично при конфликти е преднамерена в отношението си към опонента в спора, но в недоверието си към него подозира неуравновесеност без конкретика на негативни опасения. По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от чието заключение /л.78/ се установяване следното: При психиатричното изследване на осв. * И. И., ЕГН ***, при същия не се установили данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. И към времето на криминализираното деяние и 5 понастоящем при осв. липсват данни за качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Но би следвало да се съобразят когнитивни изкривявания при конфликти с предубеденост в отношението към другата страна, което може да бъде пусков механизъм за агресия с вербални обвинения, изтъкване на фантазмени опасности и влизане в ролята на жертва в опити да изисква от противоречащия да не му се противопоставя. В клиничен аспект предвид емоционалните, когнитивните и поведенческите реакции при осв., както и отсъствието на убедителни физически симптоми на интензивна тревожност в криминализираната ситуация, не може да се диагностицира реакция на тежък стрес при него тогава. Водещото в психологичния отговор на стресора /криминализираните действия/ при осв. се очертава нервна напрегнатост с неудовлетвореност, отразяващи по-ниските степени на тревожност, при което не е загубена увереността за контрол над ситуацията и над себе си. При осв. не може да се обоснове хипотезата, че действително е преживял уплаха за значима ценност като живота, провокирано от закани с убийство.