Решение № 3463 от 03.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3463 гр. Пловдив, 03.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330108776 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, против Община Родопи, ЕИК 000472200, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 02.05.2017 г. на територията на Община Родопи, при движение по „*********“, посока от с.********* към гр. *********, на около 100 метра от табелата за гр. *********, лек автомобил „*********“, с рег. № ********* попаднал в препятствие на пътното платно – дупка, с приблизителни размери: дължина - 60 см., ширина - 50 см., дълбочина - 10 см., с остри ръбове.

Причина за настъпилото произшествие било наличие на несигнализирано и необезопасено препятствие на уличното платно. Твърди се, че ответникът като собственик на пътното платно, носи обезпечително – гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител на вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие, а именно неизвършване на ремонт на пътното платно за отстраняване на неравност и до приключване на ремонта, обезопасяване на дупката, чрез пътни предупредителни табели – пътни знаци.

Вследствие попадане в дупка на пътното платно бил увреден лек автомобил „*********“, с рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца с полица № ********* от 03.06.2016г. Вредите по пострадалия автомобил били върху предна дясна гума и джанта, предна броня. Сочи, че към момента на ПТП, процесният автомобил бил собственост на „Сожелиз България“ ЕООД – клон *********, като по време на процесното ПТП, същия бил управляван от Д. А. Г..

Счита, че по силата на императивна разпоредба, уредена в параграф 7, ал.1, т.4 от Закона за местно самоуправление и местна администрация, във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, собственик на общински пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, е 1 съответната община, в чиито населени места се намират. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, т.е. собственик на процесния участък – Община Родопи, била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.

В хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката били описани от експерти към дружеството – ищец, имуществените вреди по процесния автомобил.

Вложените части и материали, както и калкулирания труд за извършен ремонт на лекия автомобил „*********“, с рег. № *********, възлизали на стойност 1004.65 лева. Твърди се, че дружеството - ищец изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил с платежно нареждане № *********/19.05.2017 г.

Общият размер на заплатеното застрахователно обезщетение бил 1014.65 лева, с включени 10 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията. С плащането на дължимите суми, ищецът изпълнил задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС да покрие щетите.

Счита се, че на основание чл.410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи обезщетение до размер на изплатената сума от ответника. С регресна покана, ведно с ликвидационна преписка по образуваната в „ЗАД Армеец” АД щета, получена от ответника на 10.07.2017г., същият бил поканен да заплати дължимата сума.

Предвид неизпълнение на задължението си за заплащане на посочената по-горе сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника. По образуваното ч. гр. д. № 5431/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив - XIII гр. с. била издадена заповед за изпълнени за сумите от 1014.65 лева – главница и 309.21 лева –мораторна лихва. В срок срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което и на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.415 ГПК се предявяват настоящите установителни искове.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1014.65 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение, 309.21 лева – мораторна лихва за периода 22.03.2019 г. - 22.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който счита същата за неоснователна. Позовава се на изтекла погасителна давност относно предявените претенции. Счита изложеното в исковата молба да не отговаря на фактическата обстановка. В представените документи не било индивидуализирано и конкретизирано точното място, където е настъпило събитието. Твърди се, че в Община Родопи не били постъпвали сигнали за необезопасени и необозначени дупки в посочения участък и такива нямало, както по време на настъпване на събитието, така и към настоящия момент. Твърди се, че механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС-то, поради което счита, че не се доказва по категоричен начин събитието, с всички задължителни елементи, характеризиращи ги като деликт. Счита всички документи за настъпване на застрахователното събитие за съставени единствено въз основа на обясненията на водача на увреденото МПС, който бил изцяло заинтересован от случая, а това поставяло под съмнение тяхната доказателствена сила. От тях не можело да се установи, че автомобилът бил участник в ПТП по време, място и начин, както било отразено в същите. Не ставало ясно дали същият е бил здрав преди преминаването или настъпилото ПТП е използвано като повод водачът да си поправи причинените другаде повреди за сметка на ответника. Липсвали доказателства относно състоянието на водача към момента на възникване на ПТП. Липсвали данни и за скоростта, с която се бил движил автомобила.

Счита, че шофьорът е следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и на 2 превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имали отношение към безопасността на движение. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил не бил съобразил поведението си с пътната обстановка. Счита размерът на претенцията за недоказан, като същият следвало да се съотнася по цени към датата на причиняване на вредите. Оспорва претенцията за мораторна лихва.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5431/2022 г. на ПРС, ХІІІ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК.

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Наведените в отговора на исковата молба съображения са такива по съществото на спора.

По иска по чл. 410, ал.1 КЗ:

За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. това за съпричиняване на резултата, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско и Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № ********* от 03.06.2016 г., със срок на покритие 07.06.2016 г. – 06.06.2017 г. /л.13/, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Видно от Добавък № 2/11.10.2016 г. /л.15/ към застрахователния договор, същият е сключен между ищеца и „Сожелиз България“ ЕООД – клон България, на процесния лек автомобил „*********“, с рег. № *********, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, както следва: първата вноска – 837.68 лева – дължима на 03.06.2016 г.; втората вноска – 837.68 лева, дължима на 06.09.2016 г.; трета вноска – 837.68 лева, дължима на 05.12.2016 г. и четвърта вноска – 837.68 лева, дължима на 06.03.2017 г. Представени са и Общи условия за застраховка на МПС „Каско“ /л.8-12/.

От приложените квитанции /л. 14/ се установява, че застрахователните премии са платени в срок, както следва: на 03.06.2016 г. – платени 837.68 лева; на 06.09.2016 г. – платени 837.68 лева; на 05.12.2016 г. – платени 837.68 лева и на 06.03.2017 г. – платени 837.68 лева.

3

По делото като писмени доказателства са приети – Индивидуален договор за финансов лизинг № 162065819793/15.09.2016 г. /л.110-113/, сключен между „Сожелиз България“ ЕООД – клон *********, като „Лизингодател“ и Д. А. Г., като „Лизингополучател“ и Д.А. Г.а, като „Съдлъжник“ и Приемо-предавателен протокол към него от 11.10.2016 г. /л.114/, от които се установява, че Д. А. Г. е получил процесния лек автомобил.

Ето защо и, следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на обезщетение.

По делото като писмени доказателства са приети – Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ /л. 16/, депозирано на 02.05.2017 г. от Д. А. Г., за настъпило на 02.05.2017 г. ПТП, когато при управление на процесния автомобил „*********“, с рег. № *********, пътувайки от село ********* към гр. *********, попаднал в дупка, вследствие на което декларирани настъпили материални щети: предна дясна гума и джанта, предна дясна броня. Посочено е още, че свидетел при настъпване на събитието е С. В. Г.. Приети са шофьорска книжка и контролен талон на водача на процесния автомобил /л.17/, както и удостоверение за техническа изправност на ППС. Приета е и Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно /л.23/, депозирана на 02.05.2017 г. от Д. А. Г., за настъпило на 02.05.2017 г. ПТП.

В опис на претенция № № ***************/02.05.2017 г. /л.85/ са описани претенциите – облицовка пр. броня – Боя; джанта лята предна дясна – лека деформация и гума предна дясна – Подмяна, като е посочен начина на обезщетение: „сервиз“.

Приета и фактура № 1000061088/02.05.2017 г. и касов бон към нея /л.22/, издадена от „Еурокатена“ ЕООД на Д. А. Г. за закупена гума, изправяне на джанта и сервиз, за сумата в общ размер на 1023.53 лева с вкл. ДДС.

Установява се от експертиза по претенция № ***************/02.05.2017 г. /л.19/ и от доклада по щета № ***************/02.05.2017 г./л.18/, че стойността на признатото обезщетение е в размер на 1004.65 лева – за подмяна на гума с приложен коефициент за остатъчна стойност от 98 % за сумата с ДДС и Преводно нареждане /л.21/ за кредитен превод от 19.05.2017 г. от ЗАД „Армеец“ АД, че ищецът е изплатил по банковата сметка на Д. А. Г., сума в общ размер от 1004.65 лева, по щета № *************** за процесния лек автомобил. /л.21/.