Решение № 20470 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20470 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20241110140207 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. С. Д. срещу **********, с която са обуславящи отрицателни установителни искове, с който се иска да бъде обявена нищожността на клаузата на чл. 9.1. и на чл.10 във връзка с чл. 7.1. от Договор за потребителски кредит № ********** от 27.05.2022 г., сключен между страните; съединени с обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2895лв., представляваща платена при липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 28.06.2024г., до изплащането.

Ищецът твърди, че на 27.05.2022г. сключил с ответника ********** Договор за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г., по който в полза на ищеца е отпуснат заем в размер 20000лева и застрахователна премия по договора в общ размер от 9359.34лева, от която: 599.42 лева застраховка „BANK Пакет 3 сметка“ и 8 759,92 лева застраховка „BANK Пакет 3 Кредит + Сметка“. Ищецът дължал връщане на предоставената сума в срок до 05.06.2027г., като лихвеният процент по кредита бил в размер на 30.39%, а 1 годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 34.45%. Ищецът извършил плащания на задължения по договора за кредит в периода от 05.07.2022 г. до 05.06.2024 г. в общ размер от 22965.60лева, като продължава да извършва плащания, за да не бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем.

Поддържа, че сключеният между страните договор имал характеристики на потребителски договор. Клаузата на чл. 10 от Договора била нищожна поради противоречие с императивна правна норма, тъй като размерът на уговорения ГПР надхвърлял максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на законната лихва. Действителната стойност на уговорения ГПР надвишавала посочения размер в договора, тъй като в него следва да бъде включена и уговорената застрахователна премия, както и не бил посочен начинът, по който се достига до този процент. По договора липсвал посоченият разход „застрахователните премии, чийто размер съставлявал близо 47,00 % от главницата по договора за кредит, с което общият размер на ГПР при включване на договорната лихва достигал 84%, а посоченият в договора размер на ГПР бил едва 34.45 %. В договора не се съдържала методиката на изчисляване на ГПР, а бил посочен само процент, с което съществено била засегната защитата на потребителите и водело до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК. Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушавало императивните разпоредби на чл. 143, т. 19 ЗЗП, и уговорения ГПР противоречи и на т. 10 от чл. 143 ЗЗП.

Поддържа, че е налице нищожност поради накърняване на Д.те нрави на уговорената възнаградителна лихва по чл. 9.1 от сключения договор за потребителски кредит, тъй като възнаградителната лихва е над двукратния размер на обезпечени кредит и над трикратния размер на необезпечен кредит.

Процесният потребителски кредит бил обезпечен със застраховка „Защита на кредита“, в резултат на които застрахованото лице реализирало загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва остатъчното задължение по потребителския кредит. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е обезпечен, то поддържа да е нищожна уговорената възнаградителна лихва, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за забава. Поради сочените основания поддържа, че процесните оспорени клаузи на договора са недействителни и съобразно чл. 23 от ЗПК на връщане подлежала само чистата стойност на паричния заем, като не се 2 дължали лихви. С оглед изложеното, навежда, че за ищеца е било налице единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 20000лв., а с надплатената над този размер сума от 2895лв. ответникът ********** се е обогатило, тъй като процесната сума била заплатена без основание. Твърди, че депозира покана за доброволно разрешаване на спора от 18.03.2024 г., като ответникът отказал постигането на каквото и да било споразумение, като изрично заявил в своя отговор, че договорът за потребителски кредит бил валиден и дължим, съгласно поместените в него клаузи. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********, в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания. Твърди, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е приел, че ищецът е извършил отказ от застрахователната програма по договора за кредит и в качество си на агент е отправил искане до застрахователното дружество за прекратяване на застрахователната полица, издадена в полза на ищеца, съответно застрахователя следвало да преведе по сметка на потребителя остатъка от застрахователната премия, която е описана в чл. 7.1. от Договора за потребителски кредит.

Поддържа, че годишният процент на разходите по договора в размер 34,45% отговарял на законовото изискване - да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и с уговорка за размер на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва не противоречало на Д.те нрави и доколкото ГПР не надвишавала установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, това не водело до недействителност на самата клауза в договора. При изчисляване на ГПР в процесния договор не били взети предвид условията на допусканията съгласно Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, с оглед на което кредиторът не е бил длъжен да предоставя такава информация, доколкото начинът на изчислява на ГПР е посочен в закона. Кредиторът бил изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 10 да информира потребителя за размера на ГПР, изразен цифрово, в абсолютна стойност, като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Договорът за кредит съдържал изискуеми реквизити съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК. Договорът 3 бил сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоявал еднократно в началото на договора, била налице яснота, че лихвата се начислявала върху остатъчния размер на кредита, а не върху цялата сума, която следва да се върне, така и бил приложим фиксиран лихвен процент, по отношение на който не били налице допускания. Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не била разход по договора за кредит, защото сключването на застраховка не съставлявало условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит, като това било уговорено изрично между страните в чл. 19 от договора за кредит.

Сключването на договора за потребителски кредит не съставлявало и задължително условия за сключване на договора за застраховка. Преди сключване на договора за кредит ищецът изрично изявил желанието си да сключи застраховка, както и е подписал нарочна декларация за това.

Застраховката била сключена за срока на договора за кредит, като платената от потребителя застрахователна премия осигурявала покритие на застрахованите рискове за този период. Сключването на застраховка освен това не било задължителна за сключването на договора за кредит, тъй като а ищецът като застраховано лице, имал правото да прекрати застраховката, което не сторил. Сумите, отразени в договора, представлявали цената на допълнителната услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, която услуга била заявена от ищеца, формирана от общия размер на застрахователните премии по застраховките, избрани от ищеца и сключени със застрахователя Кардиф, чрез ********** като застрахователен агент. Застрахователната премия била финансирана от банката и платена директно на застрахователя при условията на чл. 7.2.2 от Договора за кредит.

В молба от 21.08.2024 г. ответникът посочва, че на 26.04.2024 г. от застрахователя по договора за кредит по банкова сметка на ищеца била възстановена сума в общ размер на 5792.68 лева, като извършеното плащане било извършено на основание отказ от застраховка от страна на ищеца.

В проведеното с.з. процесуалният представител на ищцата не оспорва факта, съответно признава, че сумата е заплатена.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени 4 поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приета е покана от ищцата до ответника от 18.03.2024г., в която желае извънсъдебно сключване на спогодба, с оглед уреждане на отношенията по договора за потребителски кредит, който счита за недействителен, така и отговор от ответника от 17.04.2024г., в който оспорва твърденията и намира същия за валиден и дължим.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ********** и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на 20000лв. за главница и същата е получена от ищеца, така и че ищецът в периода от 05.07.2022 г. до 05.06.2024 г. е погасил сума в общ размер от 22965.60лева по договора, така и че сумата за застрахователна премия не била включена при изчисление на отразения в договора за кредит ГПР.

В чл.7 от Договора „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ е посочено, че размерът на кредита е 20 000лв., общият размер на застрахователната премия е 9349.34лв., като в частта „ОБЩ Размер на кредита“ е посочена сумата от 29359.34лв., в чл.11.2 от Договора е посочен погасителния план, включващ компоненти главница, лихва, остатък главница и размер на вноската, с 60м. анюитетни вноски, като общия размер на вноските за 60м е в размер на 57413.92лв., общият размер на главницата е 29359.34лв., а на лихва е 28054.48лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обуславящи отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, на клаузите на чл. 9.1, както и на клаузата по чл.10, вр. чл.7.1. от Договор за потребителски кредит № ********** от 27.05.2022 г. и обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника **********.

В доказателствена тежест на ищеца по обуславящите отрицателни установителни искове е разпределено да докаже сключването на процесния 5 договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза по клаузата на чл. 10 във връзка с чл. 7.1. и чл.9.1. от Договор за потребителски кредит № ********** от 27.05.2022 г. на ГПР и застрахователна премия (безспорно). В тежест на ответника е разпределено да докаже валидността на договора, респ. на клаузата за заплащане на ГПР и застрахователна премия, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузите не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни и не се надвишава законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, съответно че са спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за отразяване на всички разходи по кредита и общата дължима сума.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между ищеца и ********** има Договор за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г. с твърдените клаузи (безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника **********, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е., без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е разпределено да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в Договор за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора. Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящите искове), съответно спорът по обусловения иск се концентрира по въпроса за имущественото разместване.