Решение № 38 от 20.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кюстендил, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20221500900036 по описа за 2022 година

Делото е образувано по подадена искова молба от К. Т. К., с ЕГН **********, В.

Й. К., с ЕГН ********** и В. В. К. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес в гр.Д., ул.

****** № **, чрез пълномощниците им адв.Л.Г. и адв.Р.П., против ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.С. бул. ************.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците К. Т. К. и В. Й. К. суми в размер на по 180 000 лева на всеки от тях, а на ищцата В.

В. К. – сума в размер на 200 000 лева, търсена всяка от сумите като застрахователно обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. К. Т., с ЕГН ********** – син на ищците К. Т. К. и В. Й. К. и баща на ищцата В. В. К., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 28.11.2020г. от водача на лекия автомобил, в който починалият е бил пътник, а именно – л.а. марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“ с ДК №******* – К. Г. А. с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със законните лихви върху исковите суми, считано от 28.02.2022г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че В. К. Т. е син на ищците К. Т. К. и В.

Й. К. и баща на ищцата В. В. К.. Сочи се, че на 28.11.2020г. около 21.06 часа, В. Т. се е намирал в управлявания от К. Г. А. л.а. марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“ с ДК №*******, седейки на предната седалка до водача. Твърди се, че към посочения момент автомобилът се е движел извън пътната мрежа в нива в с.Тополница, като водачът е нарушил правилата за движение, доколкото, движейки се с несъобразена скорост, е завъртял рязко волана, в резултат на което МПС се обърнало и затиснало седящия на предната седалка пътник В.Т.. Твърди се, че в резултат на получените при затискането тежки увреждания, несъвместими с живота, В.Т. е починал на място.

1

Ищците твърдят, че по случая е било образувано ДП с №663/28.11.2020г. по описа на РУ на МВР – Дупница, както и, че по отношение на виновния водач е налице влязла в сила осъдителна присъда по НОХД №510/2021г. по описа на ОС-Кюстендил.

В исковата молба се сочи, че към датата на инцидента за управлявания от К.А. лек автомобил е имало сключен договор з а задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица при ответното дружество с №BG/02/120003049316, валидна до 29.10.2021г.

Ищците твърдят, че в качеството им на увредени лица, на 29.02.2022г., по реда на чл.380 от КЗ, са предявили писмена претенция за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, по която ответникът до настоящия момент не е определил и платил никакви суми.

Ищците сочат, че в резултат на настъпилата при ПТП смърт на техния син и баща търпят неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени. Твърдят, че неочакваната новина за смъртта на най-близкия им приживе човек е предизвикала у всеки от тях силен шок и дълбоки душевни болки и страдания, които не могат да бъдат описани с думи. Поддържат, че приживе всички са живеели в едно домакинство и са били задружно и сплотено семейство, което е живеело в хармония и разбирателство. Отношенията между починалия и родителите му били изключително добри, основани на взаимно уважение и привързаност, като за родителите си В.Т. бил опора, която в резултат на инцидента те загубили, поради което те не могат все още да повярват, че той е починал преди тях и се намират в тежко емоционално състояние. В исковата молба се сочи, че между В.Т. и дъщеря му е имало изградена силна духовна и емоционална връзка приживе; за В. баща й бил морална и материална опора, която тя загубила внезапно и безвъзвратно. Смъртта му предизвикала у нея силен емоционален шок, неописуеми болки и страдания, чувство на загуба и опустошеност. Сочи се, че преди подаване на исковата молба е починала и майката на В. К. – В. Е. Т.а, в резултат на което ищцата е останала кръгъл сирак.

Ищците считат, че претърпените от тях неимуществени вреди биха могли да бъдат справедливо репарирани посредством получаване на обезщетения в размер на по 180 000 лева за К. Т. К. и В. Й. К. и 200 000 лева за ищцата В. В. К.. Считат и излагат и съображения, че им се следват и лихви за забава в размер на законната лихва от датата 28.02.2022г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

В хода на съдебното производство (на 16.11.2022г.) ищецът К. Т. К. е починал, поради което на основание чл.227 от ГПК, с определение от 19.05.2023г. съдът го е заличил като страна по делото и е конституирал неговите правоприемници – В. Й. К. с ЕГН **********, В. В. К. с ЕГН **********, същите, участващи като страни по делото и в личното си качество, както и Т. К. П. с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул. ******** № **.

Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощник адв.М.Г., е депозирал отговор в срока по чл.367 ал.1 от ГПК, в който дружеството, приемайки, че в случая е налице влязла в сила присъда, заявява, че на основание чл.300 от ГПК не оспорва извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и с оглед факта, че престъплението, в извършване на което водачът е бил признат за виновен, е резултатно, заявява, че не оспорва и това, че в резултат на ПТП водачът К.А. по непредпазливост е причинил смъртта на В. Т..

Исковите претенции се оспорват по размер и се счита, че същите са прекомерно завишени, без да са съобразени с обективните критерии за справедливост, като се цитира съдебна практика относно всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно заложения в чл.52 от ЗЗД принцип.

2

Също така, ответникът, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който, според дружеството, значително е завишил риска от настъпване на собственото си увреждане, като не е спазил нормативно установеното задължение като пътник в автомобила да постави предпазен колан, в следствие на което тялото му е претърпяло множество травми и е изпаднало от купето на автомобила, т.е. при същия механизъм на ПТП поставянето на обезопасителен колан е можело да се избегне и ограничи травмите. Сочи се още, че съпричиняването от страна на пострадалия е намерило израз в обстоятелството, че В.Т. е предоставил собствения си автомобил на водач, който– видно от влязлата в сила присъда – няма необходимите познания, умения и поведение, които да му позволяват по безопасен начин да владее и управлява МПС, като е предоставил автомобила без да се е убедил, че лицето, на което го предоставя притежава необходимите знания и умения за безопасно управление на автомобила. Апелира се съдът да се съобрази с практиката на ВКС при прилагане на чл.51 ал.2 от ЗЗД, в посока, че за да е налице съпричиняване е достатъчно да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а не вина.

Според ответника, претенцията за лихва, считано от датата на ПТП, е неоснователна, с оглед разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ и неизпълнение от страна на молителите на задължение да представят поискани от застрахователя документи.

В отговора е направено и възражение на неоснователност на исковете за главници и лихви, поради погасяването им по давност.

Моли се присъждане на разноски, като с допълнителна молба от 22.12.2022г. се представят списък по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателство за регистрация на пълномощника по ДДС.

В срока по чл.372 от ГПК не е подадена допълнителна искова молба, респ. не е депозиран и отговор на такава.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и е установено по делото, че В. В. К. е дъщеря, а К. Т. К. и В. Й.

К., съответно – баща и майка на В. К. Т., с ЕГН **********.

От показанията на свидетелите А. К. Т.а, втора братовчедка на В. К., и К. К.а П., първа братовчедка на В. К., се установява, че семейството на В. Т. – той, неговата съпруга В.Т. и дъщеря им В. К., било сплотено и задружно. Тримата живеели в една и съща къща с родителите на В. Т.–К. и В. К., и всички се разбирали добре и живеели без дрязги и конфликти. Между В.Т. и дъщеря му В. имало силна емоционална връзка.

В. К. Т. притежавал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузер“ с рег.

№ *******. Не е спорно, че по отношение на същия към 28.11.2020г. е имало сключен договор з а задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица при ответното дружество с №BG/02/120003049316, валидна до 29.10.2021г.

На 28.11.2020г. вечерта В. К. Т., заедно с приятеля си К. Г. А., с ЕГН ********** решили да се повозят с горепосочения лек автомобил на пострадалия. Тръгнали към с.Тополница, като водач на автомобила бил Т.. Около 21.00 часа, след като доближили началото на селото В.Т. спрял и двамата със спътника му се разменили, като А. седнал зад волана, а В.Т. се преместил на предната седалка до водача. Никой от двамата не поставил обезопасителен колан. След като потеглил, А. насочил автомобила от главния път за с.Тополница, непосредствено преди селото вляво нагоре към черен път, водещ до местността „Авджийски равняк“ и след известно време достигнали равнинна част на местността. След 3 като превозното средство навлязло в затревен земеделски имот – нива, на светлините от фаровете двамата забелязали диво прасе, което решили да настигнат и прегазят. Водачът А. ускорил и подгонил животното. Движейки се със скорост от 54 км/ч и с променлива траектория с цел преследването му, А. предприел рязка маневра завиване наляво и автомобилът загубил напречната си устойчивост, при което последвало пълно странично преобръщане и плъзгане на превозното средство. След изчерпване на кинетичната енергия от ударите и триенето автомобилът отново се установил на колелата. Вследствие на преобръщането на превозното средство, тялото на В.Т. изпаднало от купето на автомобила и се установило на тревната площ. Същият претърпял множество травматични увреждания на жизненоважни органи, в следствие на което починал.

Видно от заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза – заключение с вх.№2080/10.05.2023г. на в.л.д-р В. Н. и д-р инж.Ф. К., при настъпилото ПТП В.Т. е получил тежка политравма, изразяваща се в: черепно-мозъчна травма – фрактури на черепа, мозъчни контузии, субарахноидален кръвоизлив, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата и шията и меките черепни покривки; гръдна травма – фрактури на двете ключици с разкъсване на дясна гръдно-ключична става и фрактура на пет десни и четири леви ребра с кръвонасядания в меките тъкани около счупванията, разкъсвания и контузии на бял дроб с двустранен хемопневмоторакс, кръвонасядания по меки тъкани на гръдния кош; травма на крайниците – кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците. Според вещото лице, травматичните увреждания на Т. са причинени от действие на твърди тъпи предмети, по механизма на удари и натиск с и върху такива, като за по-тежките от тях (черепномозъчната и гръдната травма) действието е било и с по-голяма сила; видът и разположението на тези увреждания, според експерта, води до извод, че в посочените области освен удари е бил упражнен и двустранен натиск (пристискане) с по-голяма сила, а предвид конкретните данни – се заключва, че то е било осъществено от притискане между външните части н автомобила и земната повърхност при преобръщането му. Направен е извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалия.