Определение № 6594 от 26.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6594 гр. София, 26.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100503124 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Б. Б. – длъжник по изпълнително дело № 20239240406205 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразно образуване на изпълнителното производство при заявени твърдения, че неправомерно органът по принудително изпълнение е иззел изпълнително дело № 540/2018г. на ЧСИ А.В. с район на действие Окръжен съд – Перник без да разполага с такива правомощия, в резултат на което е била нарушена местната подсъдност по ГПК. Освен това се навеждат съображения, че първоначално образуваното изпълнително дело № 540/2018г. по описа на ЧСИ А.В. също е незаконосъобразно поради редица допуснати процесуални нарушения при връчване на запорно съобщение до длъжника, каквото и до настоящия момент не е било редовно връчено на жалбоподателя. На следващо място са изложени доводи, че е налице настъпила перемпция поради неизвършване на изпълнителни действия в периода след 06.11.2019г., както и погасяване по давност на претендираното от взискателя вземане. Оспорени са и посочените публични задължения, доколкото същите са погасени по давност. По тези съображения е направено искане за постановяване на съдебен акт, с което да се прекрати изпълнителното производство; да се приемат за недължими 1 претендираните публични задължения и да се присъдят всички разходи в тежест на ЧСИ Г.К..

Взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

В мотивите си съдебният неоснователност на жалбата. изпълнител развива доводи за

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

В жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е посочено, че същата е депозирана по реда на чл. 435, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК и е насочена срещу изпълнително дело № 20239240406205 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС.

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими. Правото на жалба срещу действията на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това както предпоставките за възникването на това право, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. С оглед на това, право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство. В разпоредбата на чл. 435, ал. 1-5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действията, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Това произтича и от факта, че се касае до процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. От това следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител извън 2 изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по пътя на обжалването на действието.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други актове и действия не са допустими.

В конкретния случай в жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, не е посочен конкретен акт или действие на съдебния изпълнител, по отношение на който се иска да бъде осъществен съдебен контрол. Следва да се посочи, че образуването на изпълнителното производство, респективно преобразуването на същото пред друг съдебен изпълнител, не попадат в лимитативно посочените в чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежащи на обжалване актове на органа по принудително изпълнение. Липсва изричен акт – постановен от ЧСИ Г.К. отказ да прекрати изпълнителното производство, поради което се налага извод, че подадената жалба е недопустима поради липса на предмет. С оглед контролните му правомощия в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител съдът не е овластен да извършва дължимото действие, съответно да задължава органа по принудително изпълнение да прекрати производството, а преценява само законосъобразността на обжалвания пред него изричен акт /вж. ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС/. Ето защо в производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът не може за първи път да прогласи прекратяване на изпълнението в която и да е от хипотезите на чл. 433 от ГПК, включително и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.

3

Наведените доводи за погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност не са допустим предмет на съдебен контрол в производството по чл. 435 и следв. от ГПК, а редът за защита на длъжника е чрез иницииране на самостоятелно исково производство.

По тези съображения се налага извод, че депозираната жалба е недопустима поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол, какъвто не се спори, че не е постановен. Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 43461/07.03.2024г. на Н. Б. Б. – длъжник по изпълнително дело № 20239240406205 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 3124/2024 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4