Решение № 1670 от 12.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4549/2021
- Вид
- Решение № 1670
- Подписан
- 12.10.2021
- В сила
- 04.11.2021
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1670 гр. П., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20215330204549 по описа за 2021 година Обжалвано е Наказателно Постановление № 20-0435-000172 от 19.06.2020 г. с което на В. К. Л. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят В.Л. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е бил заведен принудително в болница, където му е била взета кръвна проба и след получаването на обвинителен акт е щял да бъде наказан.
Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не се яви, депозира становище с което оспорва подадената жалба и поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество, разгледана по същество същата е основателна.
1
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 08.06.2020 г. около 07:20 часа в гр. П., на ул. ,,Т.‘‘ № ***, като водач на лек автомобил ,,Волво ХЦ70‘‘ с рег. № ***** Автомобилът е негова лична собственост, като извършва следното нарушение, а именно отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с фабричен № ARSK0284. Водачът лъха на алкохол и има несигурна походка. Издаден бил талон за медицинско изследване № 089437, като по този начин било извършено нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят Б.Г. и същият беше заличен от списъка на лицата за призоваване, доколкото по същество не се оспорва извършването на нарушението, а се излагат съображения свързани с допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира депозираните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че към момента на извършване на деянието жалбоподателят е бил правоспособен водач, като същият е бил многократно наказван за извършени от него нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
От представения талон за медицинско изследване се установява, че е бил издаден такъв на В.Л., като същият е следвало да се яви да даде кръвна проба.
От приобщеното НОХД № 3708/2021 г. се установява, че с Определение от 07.07.2021 г. е било одобрено споразумение за решаване на делото по силата на което В.Л. е бил признат за виновен за извършени от него престъпления, едно от които е управлението на МПС след употреба на наркотични вещества на 08.06.2020 г. Също така с Разпореждане на Съда от 08.06.2020 г., постановено по ЧНД № 3205/2020 г. е било разрешено принудително изземване на образци за сравнително изследване по отношение 2 на лицето В. К. Л., като това е било сторено и е била извършена експертиза за наличието на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В конкретния случай на дееца е вменено извършването на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За да е налице състав на това нарушение следва да са налице кумулативно следните две условия: а именно лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В АУАН са изложени факти само за наличието на първото условие. Липсват каквито и да било факти за наличието или не на второто условие. Тоест деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Видно от приобщеното НОХД 3708/2021 г. по описа на РС гр. П. се установява, че е налице Разпореждане на Съда от 08.06.2020 г., постановено по ЧНД № 3205/2020 г. с което е било разрешено принудително изземване на образци за сравнително изследване от жалбоподателя В.Л.. Същото е било извършено, като е обективирано в Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 08.06.2020 г. и от последният е била взета кръвна проба. Тоест се достигна до извод, че въпреки липсата на съдействие от жалбоподателя В.Л. целта на закона е била постигната и по принудителен ред е била взета кръвна проба, посредством която е било установено, че той е бил употребил наркотично вещество, управлявал е МПС, като за това има влязъл 3 в сила съдебен акт по горепосоченото дело от общ характер.
Ето защо, се достигна до извод, че липсва състав на извършено нарушение, доколкото по принудителен ред е била постигната целта на закона. Това представлява и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че липсвало коректно посочване на място на извършване на нарушението, доколкото от значение е обстоятелството, че е посочено населеното място, а именно гр. П..
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0435-000172 от 19.06.2020 г. с което на В. К. Л. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4