Решение № 205 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20261100900267 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. Глава XXI – Обжалване на определенията от ГПК.

Образувано е по жалба на В.В.Д. – управител на „АВК Инфинити“ ООД, чрез процесуалния й представител – адвокат К., срещу Отказ № 20260122144911/26.01.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановени по Заявление А4 с вх. № 20260122144911/22.01.2026 г., с което е поискано вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на търговско дружество „АВК Инфинити“ ООД, а именно: заличаване на В.В.Д., вписана като управител на дружеството.

От жалбоподателя се изразява несъгласие с мотивите на длъжностното лице по регистрация за постановяване на отказ, като счита, че при отправянето на искането си за заличаването й като управител, В.Д. е спазила всички изисквания на закона. Към заявлението били приложени установяващи съществуването на заявените за вписване обстоятелства, по-конкретно – уведомление за напускане на управител по чл. 141, ал. 5 ТЗ, изпратено до адреса на управление на дружество, което е редовно връчено на 01.12.2025 г. и е изтекъл повече от 1 месец от това уведомяване. Изразява се несъгласие и с посоченото в отказа във връзка с нередовността на пълномощното и легитимността на заявителя. В обобщение се иска отмяна на постановения от Д длъжностното лице по регистрация отказ, поради неговата незаконосъобразност и даване на указания до длъжностното лице по регистрация да предприеме вписване на обстоятелството, заявено с депозираното заявление А4 с вх. № 20260122144911/22.01.2026 г.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата (имащ характер на становище), в който се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса. Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производство, е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за вписване обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Характерът на тази проверка следва от охранителния характер на регистърното производство.

Формалната проверка, която извършва длъжностното лице е свързана с преценка за външна редовност на представените документи и се извършва чрез съпоставка на заявените от заявителя обстоятелства с приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискванията по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

Предмет на регистърното производство, образувано по Заявление А4 с вх. № 20260122144911/22.01.2026 г., е отправено от В.В.Д. искане по електронната партида на дружеството, водена в ТРРЮЛНЦ-АВ да се впиеш променя, съставляваща заличаването й като управител на дружеството.

В подкрепа на това му искане заявителят е ангажирал писмено уведомление, изхождащо от него и адресирано до „АВК Инфинити“ ООД, с което се отправя искане да бъде освободена от длъжност и заличена като управител на дружеството поради невъзможност да изпълнява задълженията си. Приложени са два броя системни бонове, издадени от „Български пощи“ ЕАД, за приемане на пратка от В.Д., както и извадка от 2 пощенски плик, ведно с известие за доставянe, от които се установява, че уведомлението е било изпратено по пощата до „АВК Инфинити“ ООД на адрес – гр. ****, като писмото е върнато с отбелязване, че не е потърсено. Сред документите, придружаващи заявлението, са обяснителна записка, декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и пълномощно.

В разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ е предвидено правото на управителя на дружеството да прекрати едностранно представителното правоотношение, което е възникнало между него и самото дружество, което той представлява, като единствената предпоставка, за да бъде надлежно упражнено това право и да породи правни последици по прекратяване на представителната власт на избрания управител е отправяне на писмено уведомление от управителя до дружеството. Тук следва да се съобразят задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 31.05.2023 година по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК, съгласно които от разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ безспорно следва, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството. Уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно – на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, каквито са връчването по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител.

С оглед съществените неблагоприятни последици, които могат да настъпят за дружеството при заличаването на управителя по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ, следва да съществуват гаранции, че уведомлението на напускащия управител ще достигне реално до дружеството, за да организира то своевременно устройствените си дела. Единствената предвидена в чл. 141, ал. 5 ТЗ гаранция за това е писмената форма на уведомлението. В дружествения договор на „АВК Инфинити“ ООД не е предвиден конкретен способ на връчване/получаване на писмени изявления от посочения характер. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път, друг управител, съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството.

В случая от представените доказателства се установява по безспорен начин, че В.Д., в качеството си на управител на дружеството, е отправила уведомление, с адресат дружеството, с обективирано искане да бъде освободена от длъжност и заличена като управител на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ. Управителят е избрал способ на връчване чрез „Български пощи“ ЕАД. От представените и цитирани по-горе писмени документи обаче не се установява, че пратката е доставена и получена от дружеството. За да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 38 – 55 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги.

Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите 3 условия на Договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл. 44 и чл. 53.

Задължение на доставчика е да връчи пратката на посочения адрес на юридическото лице в деловодството или на упълномощен служител. При доставяне на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител.

„Български пощи“ ЕАД го връща за доставяне на подателя като препоръчана пратка.

Съгласно член 51 когато получателите на пощенски пратки, пощенски колети и пощенски парични преводи са сменили адреса си, пратките и пощенските парични преводи се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба. В тези случаи получателите заплащат цената на услугата по препращането. Член 53 предвижда, че пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите. В предвидените в ОУ хипотези – ако получателят не бъде открит на адреса, може да бъде оставено писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена.

Редовността на връчването се обуславя от изпълнение на предвидените в Общите условия изисквания. Договорът се счита изпълнен: а) с доставянето на пощенските пратки, пощенските колети и изплащането на сумите по пощенските парични преводи или трансфера им по посочените сметки; б) с връщането на подателите на недоставените пощенски пратки, пощенските колети или сумите по пощенските парични преводи.

В конкретната хипотеза, пратката по избрания начин за връчване – чрез „Български пощи“, не е доставена на дружеството, тъй като съгласно отразеното тя се е върнала като „непотърсена“. Доколкото посочената причина за невръчване на пратката е непотърсването й от получателя в определения срок, не може да се приеме редовно връчване на уведомлението. Редовността на връчването чрез пощенска пратка се удостоверява с обратна разписка, подписана от получателя или от лице, което има право да получи пратката съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК. Ако пратката е върната като непотърсена, се прилагат правилата за залепване на уведомление и фикция за връчване – чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. Съгласно чл.

50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В случай че търговецът е напуснал адреса си и не е вписал нов, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Основна предпоставка за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК е търговецът да е напуснал адреса си, вписан в ТРРЮЛНЦ. Това обстоятелство не може да се приеме за удостоверено в случая с приложените към заявлението пощенски плик и известие за доставяне, тъй като за да се приложи тази фикция е нужно лицето, което е 4 посетило адреса, да е удостоверило еднозначно, че търсеният субект е напуснал същия.

Подобно удостоверяване в случая не е налице, като вписването на констатацията „непотърсено“ не би могла да го замести. От представените писмени доказателства не се установява, че на адреса на управление на дружеството е било залепено и уведомление по смисъла на чл. 50, ал. 4 респ. чл. 47, ал. 1 ГПК, за да може да се приеме, че връчването на уведомлението е осъществено в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – в Решение № 9/07.06.2023 г. по т.д. № 374/2023 г. на ВКС, I т.о, както и в Решение № 126/25.07.2024 г. по т.д. № 14/2024 г. на ВКС, I т.о., се подчертава, че за да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, трябва да е установено, че дружеството е напуснало адреса си, а не само че не е потърсило пратката. Само връщането на пратката като непотърсена не е достатъчно за приложение на тази фикция.