Решение № 662 от 22.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20225300103212 по описа за 2022 година

В исковата си молба ищецът “Хоуалд Индастриал системс“ ЕАД, ЕИК 115263243, със седалище и адрес на управление на дейността: с.

Войводиново, общ Марица, обл. Пловдив, ***, представлявано от Л.М.Г. против „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.

Пловдив, *** твърди, че е собственик на ел. съоръжение: външно ел. захранване 20 kV в *********** - с.

********, община ********, обл. *********. С разрешение за строеж № *от *******г. на община ****** е разрешено изграждането на обект: външно ел. захранване 20 kV и реконструкция на трафопост в **********, определен е и период, в който да се осъществи строителството, а именно: от 09.06.1999г. до 31.12.1999г. С договор за изработка от 04.06.1999г. е възложено на фирма******* ООД да извърши доставката и необходимите строителни и монтажни работи по реконструкция на трафопост - 1, полагане и свързване на кабел 20 kV от преходна будка до ТП - 1, монтаж на преходна будка и отклонение 20 kV за промишленото електрозахранване на имоти находящи се в ***********.

С протокол № 15 от 22.06.1999г. е определена строителна линия и ниво, посочени са и указания електропровода да се построи 0,60м от 1 регулационната линия, подземен на дълбочина 0.80м и дължина 450м, въздушен-95м, съобразно протокол Хе 1/17.06.1999г. на фирма ****** ЕАД, гр. ******. Ищецът посочва,че на 30.06.1999г. е подписан акт за установяване годността и за приемане на строежа (акт образец 15).

Към акта са приложени и протоколи от измервания и изпитвания. На 25.08.1999г. е подписан протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа като е констатирано, че обекта може да се ползва по предназначение и е предложено да се издаде разрешение за ползване на строежа. На 07.09.1999 г. е издадено разрешение за ползване на обекта.Така изграденото ел.съоръжение не било изкупено от ответника, но се използва от него за достъп и пренос на ел. енергия и до други абонати, без да е сключен договор по чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката, и въпреки отправените покани за това. Това обстоятелство обуС.я правния интерес на ищеца да бъде осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение за ползваното от него ел. съоръжение на основание чл. 59 ЗЗД. Ищецът противопоставя възражение, като твърди, че придобивна давност в полза на ответника, съответно неговия праводател не е текла. Моли съда да осъди "Електроразпределение Юг" ЕАД, да му заплати сумата в размер на 35 953 лева представляваща обезщетение за ползваното от дружеството ел. съоръжение за периода от 13.12.2017г. до 13.12.2022г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът от своя страна оспорва претенцията за неоснователно обогатяване като неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че със знанието и съгласието на ищеца ответното дружество ползва за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители описания енергиен обект - външно ел. захранване 20 kV в ******, находящо се в село ********, община *****, обл. ********, както и факта, че последният представлява част от електроразпределителната мрежа, тъй като чрез него се снабдяват с електрическа енергия повече от един потребители, но оспорва твърдението ,че ищецът е собственик на този енергиен обект.

Ответникът твърди, че енергийният обект е заведен в баланса на дружеството с инвентарен номер ***** - ********* **********.

Трафопостът, с диспечерско наименование ********, към който е присъединено външно ел. захранване 20 k V, находящ се в ПИ *** по КР на с. ********, също бил собственост на „Електроразпределение Юг" ЕАД. Правото на собственост е 2 възникнало на основание настъпило правоприемство с „НЕК" ЕАД, което Дружество, видно от представеното с исковата молба разрешение за ползване №******** г., е изградило това енергийно съоръжение през 1999 г. Ответникът твърди, че процесната електрическа уредба за пренос и разпределение на електрическа енергия към момента на изграждането й представлява държавна собственост. Като такава от момента на построяването и въвеждането й в експлоатация, ******, с. *******, както и външното ел. захранване 20 k V, са изключителна държавна собственост и са предоставени за управление и стопанисване на държавното еднолично акционерно дружество

„НЕК"

ЕАД.

Ответното дружество

„Електроразпределение Юг" ЕАД е придобило собствеността върху съоръженията и уредбите СрН на основание правоприемство с „НЕК" ЕАД. От датата на преобразуване на „НЕК" ЕАД и разпределяне на активите на това Дружество, „Електроразпределение Юг" ЕАД, стопанисва, поддържа, ползва и владее ТП „ДСЗ 1", ведно с външното ел. захранване 20 kV, предмет на исковата молба като свой материален актив. Още от изграждането си процесният трафопост, както и външното захранване, са имали за цел и са захранвали повече от един потребител, т.е. съоръженията са изградени, за да задоволяват нуждите от електрическа енергия на множество потребители, а не нуждите само на ищеца и в този смисъл процесните енергийни обекти са били част от електроразпределителната мрежа, поради което и няма как ищецът да разполага или да е да разполагал с разрешение на Асоциация "Енергетика". Ответното дружество твърди,че от момента на изграждането му до настоящия момент енергийния обект е собственост и е стопанисван от търговското дружество „НЕК" ЕАД, чийто правоприемник е „Електроразпределение Юг“ЕАД. Искането е предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, още повече,че процесната вещ представлява специфичен обект по отношение на който са приложими специални нормативни правила.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

Представен е Договор за изработка от ****г., от който е видно, че дружествата „СТРАТУС“ ООД, „ХОУЛАНД ИНДАСТРИАЛ СИСТЕМС“ ЕООД и „МТБ“ ООД, в качеството на възложители са възложили на „ТРИТЕКС-Д“ ООД извършването на СМР за реконструкцията на Трафопост – 1 за промишлено електрозахранване на притежаваните от възложителите недвижими имоти, находящи се в ******, с. ******. Подписан е Протокол № 15 за определяне на строителна линия и ниво. С Акт за установяване годността за 3 приемане на строежа от 30.06.1999 г., извършените СМР са приети, вследствие на което е издадено Разрешение за ползване № *******г., с което е разрешено ползването на външно електрозахранване и реконструкция на трафопост в *****, с. *********, с посочен собственик на строежа: „НЕК“ АД – *******, клон „Електроснабдяване“ ********.

Представени са и писма от „НЕК“ ЕАД и ЕРЮГ, адресирани до ищеца, в които се сочи, че въпросното съоръжение е собственост на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД след правоприемство от НЕК.

Приложени са инвентаризационни протоколи за ДМА, от които е видно, че към 30.09.2022г., 30.12.2021г., 30.12.2015г. съоръжението е заприходено в счетоводството на ищеца.

Представени са Протокол от ******г. за въвод във владение за предоставено право за изграждане на електропровод и протоколи за изпитване на инсталацията. Строежът е приет с Протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността на ползването му от 25.08.1999г.

Приложени по делото са Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения, както и амортизационни планове за активи, касаещи обекта в с. *******.

Приложен е лиценз от 13.08.2004г., от който е видно, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ има право да извършва дейност по разпределение на енергия.

От Акт № **** за държавна собственост, се установява,че трафопоста е вписан като собственост на държавата и е предоставен за оперативно управление на Електроснабдяване – *****. С Решение от 28.12.1992г. на СГС е създадено дружеството „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД, а по силата на Заповед *****г., считано от

24.04.2000г. е отделено ново

ЕАД

–

„Електроразпределение – *****“ ЕАД, вписано с Решение на ПОС от 28.04.2000г.

От разпита на св. Г. Т. – ******* на ищеца, се установява, че въпросния трафопост се намирал в ***** на с. *****, но не бил захранван с електроенергия. За да заработи било необходимо полагане на 20 киловолтов кабел, който бил изграден от ищцовото дружество със собствени разходи. След въвеждането на обекта в експлоатация, същия бил заведен в активите на дружеството. Цялата инвестиция по изграждане на съоръжението била направена от ищцовото дружество, 4 но като оператор на кабела бил записан НЕК, тъй като според действащото тогава законодателство никое частно дружество нямало право да притежава части от електропреносната мрежа. След промените в закона, ищцовото дружество поискало да бъде вписано като собственик, но от НЕК не оказвали съдействие. През годините, повредите били заплащани от ищеца, защото именно той ползвал съоръжението.

В показанията си св. П. С. – **** на ***: ****** qпосочва ,че процесното съоръжение представлява положен под земята кабел в бившия **** на с. *****. Поддръжката на съоръжението се осъществявала от ответното дружество, като поне веднъж годишно било проверявано от служителите на ответника. През *****. била извършена подмяна на част от кабела и изграждане на нов трафопост.

Няколко пъти през годините били отстранявани аварии от съоръжението от страна на служители на дружеството. Твърди, че няколкостотин потребители се снабдявали с електрозахранване от въпросното съоръжение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценявайки ги съобразно правилото на чл. 172 от ГПК.

От заключението на съдебна техническа и оценителна експертиза, се установява, че външното ел. захранване 20 kV в **** с.

***** е ползвано за ел. захранване и на други потребители, различни от собственика, през периода от 13.12.2017г. до 12.12.2022г. Общата стойност на кабела, съобразено с периода на експлоатацията му, е 2640 лв. Цената на предоставен достъп за периода от 13.12.2017г. до 13.12.2022г. е в размер на 45,58 лв./месечно. Общо захранваните потребители през въпросното трасе са 583 бр. Изготвено е и допълнително заключение, от което е видно, че цената за достъп до електроенергия на база балансовата стойност на процесното съоръжение, заприходено при ищеца, е в размер на 33 779,22 лв.

Допълват се таксите за достъп, като се приема обща стойност в размер на 35954,40 лв. Определени са и разходите за обслужване на съоръжението.

Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесното съоръжение „външно ел. захранване 20 kV” към трафопост е било заведено в активите на ответното дружество на 31.03.1992г. Впоследствие през 2014г. една част от него е бракувана, а в останалата е изградена заместваща кабелна линия. Същото съоръжение първоначално е отразeно и в счетоводството на ищеца като „Разходи за изграждане на ДМА“ и 5 аналитична сметка „Доставчици“, като през 2002г. натрупаните разходи са прехвърлени в сметка „Съоръжения“, като върху стойността на същото са начислени амортизации за периода от 01.2022г. до м. 06.2015г. Към датата на експертизата, балансовата стойност на актива е 33 779,22 лв.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД следва да се докаже, че ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца, ползвайки изградено от него и представляващо негова собственост съоръжение за пренос на енергия.

От събраните по делото доказателства се установи, че през 1999г. е била осъществена реконструкция на съществуващ трафопост, находящ се в ****, с. *****, като е положен кабел 20 K V. Като възложители за извършване на реконструкцията са посочени „СТРАТУС“ ООД, „ХОУЛАНД ИНДАСТРИАЛ СИСТЕМС“ ЕООД и „МТБ“ ООД. Впоследствие изграденият строеж е приет от държавна приемателна комисия и е издадено разрешение за ползването му.