Решение № 641 от 21.10.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4802/2025
- Вид
- Решение № 641
- Подписан
- 21.10.2026
- В сила
- 21.10.2026
- Състав
- Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 580, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 589 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 590 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 25, ал. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 34 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 70, ал. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 76, ал. 1, предл. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 76, ал. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 77 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 80 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 80, ал. 3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 137, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. първо · Търговски закон
- чл. 137, ал. 4, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 4, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 641 гр. София, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20258002104802 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 80 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.
Образувано е по жалби против решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България (ДК на НК) от 21.10.2025 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2024 г.
Министърът на правосъдието обжалва решението в частта, с която е определено наказанието, наложено на нотариус Ж. Т.. Министърът счита, че то трябва да бъде завишено, като се наложи наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. Оплакванията са за неправилност, като се твърди необоснованост и нарушение на материалния закон от ДК. Счита, че тя неправилно е приела, че нотариусът не е допуснал нарушение на чл. 137, ал. 4, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. едно на ТЗ, на чл. 34 ЗННД и на чл. 8 и чл. 14 от Етичния кодекс на нотариусите на Република България. ДК не се е съобразила и с практиката на ВКС по чл.
137, ал. 4, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ, намерила израз в решение по гр.д.
№ 262/2020 г. на ВКС, III г.о., с което съдът увеличил наложеното наказание на нотариус, поради това, че при изповядване на сделка с недвижим имот е нарушил чл. 137, ал. 7 и чл.
137, ал. 1, т. 4 ТЗ.
В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ю. Б., жалбоподателят поддържа оплакванията и изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от нотариус Ж. К. Т..
Нотариус Ж. К. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. От своя страна 1 обжалва решението на ДК в частта, с която е признато, че е извършила дисциплинарно нарушение и е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. Твърди погасяване по давност на дисциплинарната отговорност, евентуално, че не е допуснала нарушение на чл.
24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД. В открито съдебно заседание, чрез адв. М. Р., поддържа своята жалба и неоснователност на жалбата, подадена от министъра.
Министърът на правосъдието поддържа неоснователност на тази жалба.
Нотариалната камара на РБ, чрез главния юрисконсулт Т. С., излага писмено становище, че не е страна в производството пред ВКС, защото не е обжалвала решението на ДК.
ВКС, в закрито заседание на 17.03.2026 г. е разяснил на НК на РБ, че по силата на чл. 78 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) в дисциплинарното производство пред ДК на НК участват винаги нотариуса, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство, и представител на Съвета на нотариусите; представител на министъра на правосъдието участва, наред с посочените, когато дисциплинарното производство е образувано по негово искане. Съдът, съгласно чл. 80, ал. 3 ЗННД, разглежда спора по същество, което значи, че страните, които задължително участват в дисциплинарното производство пред ДК, участват и в съдебното, независимо кой обжалва и независимо кой е поискал налагане на дисциплинарното наказание. С. на нотариусите е орган на НК (чл. 52 ЗННД), поради което в съдебната процедура, като страна, участва юридическото лице – НК, спрямо която се разпростират и последиците на влязлото в сила съдебно решение. От страните зависи дали да изпращат представител за участие в съдебно заседание, но това не променя процесуалното им качество и отговорността на съда да гарантира правото им на участие по делото, като ги призовава.
В хода на производството НК на РБ не е изразила становище по двете жалби.
Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбите, становищата на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
С решение от 21.10.2025 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2025 г., дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара на Република България, се е произнесъл по искането на Министъра на правосъдието, като наложил дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд – Варна.
Министърът на правосъдието твърди, че във връзка с извършено едновременно удостоверяване на подпис и съдържание върху протокол на общо събрание на съдружниците на „ВиК - В. “ООД, проведено на 26.04.2024 г., удостоверени с рег. № ..., том .., акт .. от .. г. по общия регистър на нотариус Ж. Т., последната е извършила следните нарушения: 1. На чл. 137, ал. 4, ал. 5 ТЗ, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. първо от ТЗ, защото е извършила едновременно удостоверяване на подпис на един съдружник и съдържание върху протокол № .../ 26.04.2024 г. на Общото събрание на съдружниците на „ВиК - В.“ ООД, въпреки че съдружниците са 11. Съгласно цитираните разпоредби от ТЗ и дружествения договор, решението за освобождаване на управителя на дружеството и избор на нов управител, следва да бъде удостоверен с протокол, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, едновременно, на всички 11 съдружници. В предишни 2 протоколи, подобни решения са удостоверявани именно по посочения начин.
На следващо място, нотариусът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 589, ал. 2 и чл. 590, ал. 1, вр. чл. 580, т. 6 ГПК, защото явилият се съдружник, при удостоверяване съдържанието на частен документ, не е изписал трите си имена. Не е посочено името на лицето. Съставът на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2026 г., обяви, че според съдържащата се документация по делото има извършена заверка на съдържание на протокола и на подписи на две лица, явили се в нотариалното производство, които са отразени с трите им имена, ЕГН и данни от личните карти и това са:
Н. И. С. и П. В. В.. Съдът изиска от представителя на министъра на правосъдието да уточни за кое от лицата, чиито подписи е заверил нотариуса, се твърди, че е допуснато нарушението.
Юрисконсулт Б. заяви, че са имали предвид лицето Н. И. С..
Твърди се още нарушение на разпоредбата на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННП. В искането са възпроизведени принципно какви са задълженията на нотариуса – да упътва страните и да е безпристрастен, но няма никакви фактически твърдения – какво точно е сторил нотариусът, за да се квалифицира поведението му като нарушение на цитираните разпоредби (правната квалификация не очертава конкретно нарушение; нещо повече, дори и да не е посочена или да е грешно определена от сезиращия орган, същественото е да са изложени от обективна и субективна страна в какво се изразява нарушението на нотариуса – квалификацията е задължение на ДК, която се принася, съответно на съда). Няма никакви данни и заявителите – единствените страни в нотариалното производство, относно което е възбудено дисциплинарното производство, да са се оплакали, че не са получили нужните упътвания от нотариуса, съответно – да сочат на обстоятелства, имащи отношение към неговата безпристрастност. Няма твърдения, вкл. от министъра, нито пък ДК е прела това, че поради незнание заявителите в нотариалното производство са предприели искането за заверки.
На четвърто място се твърди нарушение на разпоредбите на чл. 34 от ЗННД, както и нарушение на чл. 8 и чл. 14 от Етичния кодекс на нотариусите в РБ, като заявителят отново запознава Съвета на нотариусите към Нотариалната камара на РБ със съдържанието на цитираните разпоредби, но не и в какво се изразява твърдяното нарушение на нотариус Ж.
Т..
Следва да се посочи, че дори, когато с едно деяние едновременно се нарушават различни разпоредби, не се касае за множество нарушения, а само за едно. Казаното означава, че ако, според министъра на правосъдието, описаните в т. 1 и/или т. 2 деяния, едновременно с това нарушават и цитираните в т. 3 и/или т. 4 разпоредби, то пак няма как да се поддържа извършване на четири отделни нарушения от нотариуса.
Дисциплинарната комисия в обжалваното решение приела, че нотариус Т. не е допуснала нарушение на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т.5, предл. първо ТЗ, поради съществуващото нееднозначно тълкуване на закона относно израза „извършени едновременно“. Няма безспорни доказателства за нарушение на чл. 589, ал. 2 и чл. 590, ал. 1, вр. чл. 580, т. 6 ГПК, защото на лицето, поискало да се завери съдържанието на документа – Н. И. С. има положен подпис и изписани три имена. ДК се е произнесла принципно по бланкетното искане на министъра, че не може еднозначно да се приеме, че има съществено 3 увреждане на престижа на професията и професионалната етика оглед представените доказателства – в тази връзка, няма нарушение на чл. 34 ЗННД и на чл. 8 и чл. 14 от ЕК на нотариусите в РБ. По другото бланкетно твърдение в искането на министъра ДК е приела, че има нарушение на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД, защото нотариусът е следвало да укаже на участващите в нотариалното производство лица какво е задължителното изискване на закона относно формата за валидност на протокола на ОС на дружеството, касаещ избора на нов управител и, че неизпълнението му би довело до нищожност на взетото с протокола решение, както и да не се допусне злоупотреба с право, което да уврежда интересите на останалите съдружници и на дружеството като цяло. Това свое задължение нотариусът не е изпълнил. Страните впоследствие са представили документа за вписване промяна на управител в търговския регистър, без да е извършено нотариално удостоверяване на подписите на всички съдружници, съответно на съдържанието на протокола, което навежда на нарушение на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение на ДК е частично неправилно.
По възражението на нотариус Ж. Т. за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност:
Въпросът не може да се пререшава, доколкото е налице res judicata с влязлото в сила решение на първия състав на ВКС, пред който спорът е бил именно за това погасена ли е по давност наказателната отговорност на нотариуса. Само за пълнота – възражението е и неоснователно, доколкото дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗННД е узнал за нарушението, което при назначена проверка по оплакване, е получаване на изготвения от натоварените служители доклад. Именно с него се установяват конкретните деяния, а с получаването му министърът се запознава с тях и преценява дали съставляват нарушения, решава дали да търси дисциплинарна отговорност.
Това е моментът, от който започне да тече тримесечният давностен срок по чл. 70, ал. 2 ЗННД.
В случая предложението на министъра за образуване на дисциплинарно производство е от 01.12.2024 г., като е узнал за деянията, определени от него като нарушения, от докладна записка на инспектор Л. К., получена на 15.11.2024 г., т.е. искането е сторено в тримесечния срок по чл. 76, ал. 2 ЗННД.
Спазен е също така и пределният двугодишен срок, считано от извършването на нарушенията, които в случая са по повод нотариална заверка от 26.04.2026 г. на подписи и на съдържание на частен документ – чл. 76, ал. 1, предл. 2 ЗННД.
По жалбата на Министъра на правосъдието:
Съставът на Върховния касационен съд я намира неоснователна.
Установените по нотариалното производство факти от Дисциплинарната комисия и от съда, вкл. чрез изрично уведомяване на страните в открито съдебно заседание, изключват нарушение на нотариуса, изразяващо се в неизписване на три имена на страна, явила се за удостоверяване съдържание на частен документ. В нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието на представения документ, имената на лицата са изписани 4 със собствено име, презиме и фамилия, ЕГН и данни от личните им карти. Казаното се отнася в частност и за Н. И. С., за която, по мнението на юрисконсулт Б., се отнася и искането до ДК на Министъра на правосъдието по твърдението за нарушение на чл. 580, т. 3 ГПК.
Нотариус Т. не е допуснала нарушения и на други изисквания, предвидени в чл. 589 и чл.
590 ГПК при нотариалните удостоверявания на подписи и на съдържание на представения й документ. Твърденията за нарушение на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 ТЗ нямат отношение към работата на нотариуса при извършване на удостоверявания на съдържание и подпис на частен документ. Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверено съдържането му, както и да поиска да бъде удостоверен подписа на лицето върху документа, като го подписват пред нотариуса или го потвърждават пред него.