Решение № 183 от 10.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Монтана, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630200826 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от ЗДвП.

С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505506975 на ХХХХ, ХХХ гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., е наложена на ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.В., представлявано от управителя М.И.Д.С., имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева за административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Недоволна от наложената имуществена санкция управителя Д.С., моли да бъде отменен издадения фиш. Редовно призован жалбоподателя ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.В., представлявано от управителя М.И.Д.С., не изпраща представител и не се излагат допълнителни доводи, извън наведените с жалбата. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ХХХХ, ХХХ – гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., чрез представител юрисконсулт Т.Г., пледира за потвърждаване на обжалвания фиш чрез изложени доводи в писмено становище, с приложено пълномощно по делото, постъпили чрез ССЕВ.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение над минималния размер.

1

Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.

Съдът намира жалбата за допустима, приемайки, че жалбата е подадена и в законния 14-сет дневен срок, видно от данните по делото.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На ХХ.ХХ.ХХХХг. в ХХ:ХХ часа е установено нарушение № Е3Е5193098283СD3Е053021F160А2С68 с ППС ХХХХХ с рег. № ХХХХ, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 (пет), с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община М., по път І – 1 км, 96 + 749 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20231, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-1, км 96+749.

За нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500 лева на ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., като собственик по регистрация на процесното ППС към датата на установяване на нарушението ХХ.ХХ.ХХХХг.

Видно от представените писмени доказателства по делото от въззиваемата страна, административното нарушение е доказано чрез доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установено нарушение по чл.179, ал.3б, справка за собственост на ППС към ХХ.ХХ.ХХХХг., статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. № ХХХХ – 2 бр. снимки.

За да установи дали са спазени изискванията на чл.187а, ал.2 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, съдът изиска данни за регистрацията на ХХХХХ с рег.

№ ХХХХ от Отдел ПП към СДВР. Последният изпрати на съда писмо рег. № 433200-104199/16.09.2025г., от което е видно, че собственик по регистрация на процесното ППС, чиято техническа допустима максимална маса е 18000, е вече друг субект, а не жалбоподателя ХХХХХ, ЕИК *********. Процесното ППС е било регистрирано на името на ХХХХХ, ЕИК *********, от 04.04.2024г. до 31.08.2024 г., когато регистрацията е била прекратена.

Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС, настоящия съд установява, че имуществената санкция правилно е определена по размер имайки предвид разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП и правилно е бил определен субекта на административнонаказателната отговорност. Конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото 2 доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното юридическо лице е собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона) и установени брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП.

При тези фактически установявания се приема, че ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., не е допуснало административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл.179, ал.3б, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и поконкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение.

До този извод съдът достига по следните аргументи:

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“. Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.

Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси и по-конкретно текстовете на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко 3 действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл.2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл.2 от Регламента.

Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.

За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. ХХХ, е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е провел производството законосъобразно срещу ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. по повод така констатираното нарушение. (В подобен смисъл са Решение от 16.09.2024г. по КАНД № 349/24г., Решение № 1516/03.12.2024г. по КАНД № 481/24г., Решение № 1533/09.12.2024г. по КАНД № 489/24г., Решение № 1549/10.12.2024г. по КАНД № 412/24г., Решение № 1550/10.12.2024г. по КАНД № 464/24г., всички на АС – Монтана, и др.).

На следващо място следва да бъде отбелязано, че в Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. е прието, че Член 9а от Директива 4

1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/Е на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Друго основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал. 3б ЗДвП към датата на извършеното нарушение (ХХ.ХХ.ХХХХг.), поради което издадения електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, е незаконосъобразен.

Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. В случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, считано към датата на нарушението ХХ.ХХ.ХХХХг.