Решение № 678 от 25.10.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Видин, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20231320100387 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Балша” № 17, партер, ап.1, представлявано от Б.Н., против Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, обл. Видин, ж.к.“Крум Бъчваров“, бл.22, вх.В, ап.59.

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, а при евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: наличието на погрешно преведена на 03.02.2023г. от ищеца в полза на ответника парична сума в размер на 200 лева, вместо на правоимащото трето лице – В.И.Р., поради което ответникът се е обогатил без основание.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 100 лева, от общо дължимата се сума в размер на 200 лева – погрешно преведени на ответника, с която сума последният се е обогатил без основание, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника – 03.04.2023г. до окончателното издължаване.

Претендира пресъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Ангажира писмени доказателства.

1

В срока за отговор на исковата молба, ответникът признава иска и заявява, че ще изпълни задължението си в хода на производството по делото, и поддържа от своя страна, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като искът е предявен непосредствено след датата на погрешно преведенато сума, както и че задължението му за връщане е безсрочно на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД, на която правна норма се позовава и ищеца. Моли, да се възложат разноските по делото в тежест на ищеца. При евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ищеца.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Също ангажира писмени доказателства.

Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна.

Не се спори между страните, признава се от ответника, установява се и от представените писмени доказателства от фактическа страна, поради което съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото с протоколно определение от 31.07.2023г. обстоятелството, че ищецът е превел на 03.02.2023г. сумата в размер на 200 лева по грешка в полза на ответника, вместо на правоимащото трето лице, на което е пресъдена тази сума с Определение № 40/16.01.2023г. по в.гр.Д. №544/2022г. по описа на ОС – Кюстендил.

Видно от представеното банково извлечение, на 25.09.2023г., ответникът Б. В.

Б. е наредил в полза на ищцовото дружество сумата в размер на 214.50 лева, с основание за превода: платена без правно основание сума.

Въз основа на установеното от фактическа, страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен.

Съгласно чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Кредиторът има право да търси връщане на полученото без основание, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Основни предпоставки, които се срещат при всички състави на неоснователното обогатяване, са получаването на нещо от едно лице и 2 отсъствието на основание за това получаване. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже само факта, че твърдяната парична сума е получена от ответника. Ако е налице основание за престацията, то като положителен факт, е в тежест на ответника да я установи.

В настоящия случай се установи безспорно разместването на имуществени блага – наличието на банков превод от ищеца в полза на ответника, както и се установи, че е налице грешка в правоимащото лице да получи престацията, а именно: третото лице, на което е пресъдена тази сума с Определение № 40/16.01.2023г. по в.гр.Д. №544/2022г. по описа на ОС – Кюстендил, а не в полза на ответника. Последният е получил парична сума в размер на 200 лева без основание, поради което трябва да я върне.

В хода на делото обаче, се установи, че ответникът признаващ иска, е възстановил обратно преведената в негова полза парична сума в размер на 200 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до датата на плащането - обстоятелство, което следва да се вземе предвид при решаване на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като е факт от правно значение за спорното право. Исковата претенция на ищеца е удовлетворена изцяло, паради което към датата на постановяване на решението, искът по чл. чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, както и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за пресъждане на претендираната сума, ведно със законната лихва, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид произнасянето по първоначалния иск, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

По спора за разноските по делото съдът намира следното: Тъй като задължението за връщане на недължимо платеното е без договорен характер, съответно – няма определен ден за изпълнение, то на основание чл.84, ал.2 от ГПК, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай такава покана е получаването на исковата молба от ответника по делото. Същият е изпълнил задължението си в хода на делото, ведно със законната лихва., Предвид изложеното, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и признава иска с отговора на исковата молба, поради което, на основание чл.78, ал.2 от ГПК не е станал 3 причина за завеждане на делото и разноските следва да се възложат върху ищеца. В случая, претендирани от ответника и доказани такива са – платени в брой за адвокатско възнаграждение при подписване на договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лева, който размер съвпада с минималния, определен по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в който размер следва да бъдат пресъдени. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Балша” № 17, партер, ап.1, представлявано от Б.Н., против Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, обл. Видин, ж.к.“Крум Бъчваров“, бл.22, вх.В, ап.59, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 100 /сто/ лева, от общо дължимата се сума в размер на 200 лева – погрешно преведени от ищеца на ответника, с която сума последният се е обогатил без основание, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника – 03.04.2023г. до окончателното издължаване, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Балша” № 17, партер, ап.1, представлявано от Б.Н., да заплати на Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, обл. Видин, ж.к.“Крум Бъчваров“, бл.22, вх.В, ап.59, сумата в размер на 400

/четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Видински окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4