Решение № 7370 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7370 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100513853 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. И. Т., чрез адв. Е. Г., срещу решение № 7357/22.04.2024г., постановено по гр. дело № 44853/2022г. по описа на СРС, 143-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И.

И. Т. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 406.24 лева, представляваща главница по договор за кредит CREX-01873306/02.08.2008г., сумата 286.31 лева – законна лихва върху главницата за периода от 25.05.2015г. до 04.05.2022г., 22.58 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2008г. до 30.03.2009г., 244.18 лева – законна лихва за периода от 31.03.2009г. до 24.04.2015г. и 325 лева –разноски, за които вземания на 12.05.2016г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 28653/2015г. по описа на СРС, 35-и състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На първо място искът по чл. 439 ГПК не бил иск относно вземането по смисъла на чл. 115, б.

„ж“, и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, предвид на което настоящото производство не спирало и не прекъсвало давността. Освен това по прекратено дело не можело да се извършват валидни изпълнителни действия, респ. след настъпила перемпция дори и да били предприети действия, те не прекъсвали давността – позовава се на аналогия с общите 1 правила на гражданския процес, съобразно които след прекратяване на производството исканията на страните се оставяли без разглеждане, тъй като били извън рамките на процеса и извън компетентността на съдията да ги разгледа. Неправилна била съдебната практика, която приемала, че действията след перемпцията били относими.

Молбата за образуване на и.д. се различавала от молбата за изпълнителни действия в рамките на вече образувано такова. Редовността на молбата съгласно чл. 426, ал. 3 ГПК се проверявала по чл. 129 ГПК, вр. чл. 127 и чл. 128 ГПК. Ето защо, за да бъдело искането редовно, следвало да се отправи конкретно искане за изваждане на изпълнителния лист от старото и.д. и да последва постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство с произнасяне по разноските. Едва след влизането му в сила и въз основа на нова молба на взискателя, насочена срещу правосубектен длъжник, редовна по см. чл. 129 ГПК, вр. чл. 127 и чл.

128 ГПК, и с приложен изпълнителен лист, се образувало новото и.д. В подкрепа на тези си доводи излага още разсъждения, основани на чл. 41 ГПК, правоприемството в процеса, чл. 79, ал. 1 ГПК, местната компетентност на съдебния изпълнител и др. В конкретния случай последното изпълнително действие било от 19.12.2016г., двегодишният срок на бездействие изтекъл и и.д. се прекратило по силата на закона през 2018г. Изцяло невалидни като извършени извън рамките на валиден изпълнителен процес били всякакви действия и искания за извършване на такива. Позовава се на. 10 от ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС и научни публикации и съдебна практика, излага подробни съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Обжалваното съдебно решение било правилно и законосъобразно. Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ищеца И. И. Т. срещу определение № 38146/20.09.2024г. за изменение по чл. 248 ГПК на решение № 7357/22.04.2024г., постановено по гр. дело № 44853/2022г. по описа на СРС, 143-и състав, с което на насрещната страна били присъдени разноски. Излага, че в случая имал качеството потребител и не дължал разноски. Цитира практика на СЕС.

Моли за отмяна на определението и отхвърляне на молбата на ответника за присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна, като посочената практика на СЕС била неотносима. Предметът на делото не попадал в предметния й обхват – искове за 2 прогласяване на нищожност на договорни клаузи с неравноправен характер и връщане на суми по такива, а иск за защита срещу изпълнението. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 12.05.2016г. се установява, че същият бил издаден в полза на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2015г., издадена по ч.гр.д. № 28653/2015г. по описа на СРС, 35-и състав, срещу длъжника И. И. Т., за сумите 406.24 лева, представляваща главница по договор за кредит CREX01873306/02.08.2008г., ведно със законната лихва от 25.05.2015г. до изплащането на вземането, 22.58 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2008г. до 30.03.2009г., 244.18 лева – законна лихва за периода от 31.03.2009г. до 24.04.2015г. и 325 лева – разноски.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез 3 налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 15.12.2016г. взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника, както и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението. С подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за конкретни действия за принудително изпълнение на вземанията – запори на банкови сметки и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С разпореждането на ЧСИ от 15.12.2016г. за образуване на изпълнително производство бил насрочен и опис върху движимото имущество на длъжника за посочената в разпореждането дата. Ето защо съдът приема за установено, че на 15.12.2016г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и с насрочения опис. От 15.12.2016г. започнала да тече новата 5 годишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи 4 осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

По горните мотиви прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, предвид на което и изпълнителното производство се прекратило на 15.12.2018г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.нар. перемпция.

Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид - поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл.