Решение № 39 от 11.02.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Шумен, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

А. Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от А. Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500016 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 849/27.10.2025 г. по гражданско дело № 20253630100342 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ 000931721, на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на П. С. И., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“.......“ №3, ап.8, обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания причинени от изкълчване (луксация) на лява раменна кост с пропукване (фисура) на костта обхващаща и главата на раменната кост, настъпили вследствие падане на 13.01.2025г. в гр.Шумен, бул.“.............“, пред бивше кино „......“, поради неравност на тротоара, в размер на 8 000 (осем хиляди )лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба10.02.2025г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ 000931721 да заплати на П. С. И., ЕГН **********, сумата 1 970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева – деловодни разноски.

Недоволен от това решение е останал ответникът Община Шумен, който, чрез пълномощника си старши юрисконсулт В.С.Г., го обжалва. В жалбата се сочи, че решението е необосновано, неправилно, постановено в противоречие на материални закон и доказателствения материал по делото.

Присъденото обезщетение е прекомерно и определено в нарушение на чл. 52 1

ЗЗД. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена изяло, като неоснователна и недоказана, а при условие на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Излага подробни съображения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – П. С. И., чрез пълномощника си адвокат А. Р. Р. от АК – Варна, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Излага подробни съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му старши юрисконсулт В.С.Г., която поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Пълномощникът й адвокат А. Р. Р. от ВАК депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото и делото бъде разгледано в негово отсъствие. Оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, представя доказателства за направени разноски, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази 2 отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.12.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.10.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2 вредата, 3 противоправността на деянието, 4 вина и 5 причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие /както е в частност/, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на ответника, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния пътен участък.

Основните спорни между страните въпроси във въззивното производство са свързани с механизма на настъпване на твърдяното увреждане и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства – медицински документи, заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, както и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Б.Р.Х. Г.Н.Г. и Г.Г.Г., които при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични и имащи първичен характер, въззивният съд приема за установено, че:

На 13.01.2025 г. около 19.30ч., след като излязъл от жилището си в гр.

Шумен, ул. ....... №3, ап. 8 ищецът се отправил към пл. ..... в гр. Шумен. След като излязъл от дома си, той тръгнал по бул. .........., след което поел към пешеходната зона на бул. .............. Малко след като пресякъл пешеходната 3 пътека, се препънал в една издигната тротоарна плочка и паднал напред, подпирайки се с дланта на лявата си ръка при падането. Усетил силна болка в лявата си ръка и се сринал на лявата страна на тялото си, лягайки на земята.

В резултат на това ищецът получил следното увреждане: изкълчване (луксация) на лява раменна кост с пропукване (фисура) на костта обхващаща и главата на раменната кост. Механизмът на телесната увреда е падане върху ръката (дланта) при отведен - отдалечен от тялото горен крайник при 40-50 градуса от срединната линия на тялото. Увреждането на здравето на пострадалото лице се свежда до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Пълното възстановяване е около 90 дни, като включва 35-40 дни имобилизация на ръката и около 50 дни рехабилитация, заедно с лечебна физкултура. Ищецът търпял неудобства в ежедневието и бита /нужда от помощ при обслужване/, както и емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване.

Не се спори, че към момента здравословното състояние на ищеца е възстановено.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни – по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП , "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/.

Следователно на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, в т. ч. и тази част от повърхността им, върху която са разположени тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност за участниците в движението, в т. ч. пешеходците – чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по 4 пътищата /ЗДвП/.

В частност именно противоправното бездействие на служители на ответника по ремонта и поддържането на процесния пътен участък, който е публична общинска собственост, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди. ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.