Определение № 82 от 25.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20265001000067 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение № 862, постановено в закрито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от Окръжен съд-Стара Загора по т.д. № 51/2025 г. , с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд.

Жалбоподателката М. И. Г. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 16 711/10.12.2025 г., и делото се върне на ОС-Стара Загора за продължаване на производството.

Ответникът по частната жалба „Джемини 4“ООД-гр.София моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 1886/9.02.2026 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 13.02.2025 г. е подадена до Окръжен съд-Стара Загора искова молба от М. И. Г. против „Джемини 4“ООД-гр.София, с която ищцата предявява иск 1 с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата 30 000 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е420“ с рег.

№*********, ведно със законната лихва върху сумата. В исковата молба ищцата изрично претендира за приложението на разпоредбата на чл.113 от ГПК при определянето на местната подсъдност за разглеждането на спора, като твърди, че тя се явява потребител по смисъла на §13,ал.1,т.1 от ДР на ЗЗП. Ищцата твърди, че е собственик на лекия автомобил, на който през 2023 г. бил извършен ремонт в специализиран сервиз за автоматични скоростни кутии- ответното търговско дружество, което представлява сключен договор за изработка с предмет ремонт на автоматичната скоростна кутия на автомобила, като след ремонта и при получаването на отремонтирания автомобил от сервиза са предоставили писмена гаранция за извършения ремонт за срок от 1 година или 25 000 километра пробег. Твърди, че през месец април на 2024 г. отново се проявява проблем в скоростната кутия, поради което на 14.05.2025 г. автомобилът е оставен в сервиза, уговорено е на 16.05.2025 г. да бъде взет на следващия ден, но на 17.05.2025 г. се установява, че автомобилът липсва, респективно е противозаконно отнет, след което служител на сервиза се обажда на органите на МВР. Твърди, че външният паркинг на сервиза не е ограден с ограда, до него има свободен достъп от булеварда и е без физическа охрана през нощта. Твърди, че дошлите на място служители на 9 РУ-СДВР при преглеждане на записите от камерите на сервиза заявяват, че автомобилът е бил откраднат още вечерта на 15.05.2024 г., един ден след оставянето му в сервиза. Твърди, че образуваното по случая ДП за престъпление по чл.346,ал.1 от НК е спряно с постановление от 1.07.2024 г., тъй като не е установен извършителят. Твърди, че автомобилът е противозаконно отнет от външния паркинг на сервиза, който не е ограден с ограда и до автомобила има свободен достъп от булевард „Европа“. Изложени са съображения на ищеца относно задължения на ответника като изпълнител по договора за изработка и за обосноваване отговорност на ответника именно въз основа на договора за изработка. Посочено е, че съществена особеност на задължението на изпълнителя по договора за изработка е наличието на резултат от извършената работа, а не само престирането на труд или само извършване на действия. Твърди се, че ответникът е проявил груба небрежност и че не е положил дължимата грижа по опазване на вещта на 2 ищеца-предмет на договора, каквато по договора за изработка изпълнителят има задължението да полага. Заявява, че в тази насока е и разпоредбата на чл.263 от ЗЗД, според която рискът от погиване на вещта е върху неизправната страна по договора, която в случая е ответникът. Твърди, че се касае за автомобил със сравнително висока пазарна стойност, той е следвало да бъде съхраняван в закритите помещения на сервиза, а не на паркинга, който не е ограден, със свободен достъп от булеварда и без физическа охрана през нощта.

Твърди, че неполагането на грижата върху поверената вещ, изразяваща се в груба небрежност, се потвърждава и от обстоятелството, че когато към датата 16.05.2024 г. при обаждане в сервиза и уговаряне колата да бъде върната на следващия ден 17.05.2024 г. автомобилът вече е бил противозаконно отнет, без ответникът да го е констатирал своевременно. Заявено е, че добросъвестността се свързва със знанието или незнанието на релевантни за спора обстоятелства, но преценката за нейното наличие винаги е обусловена от конкретните факти и доказателства по делото и дали при изпълнение на задълженията си страната е проявила дължимата грижа – грижата на добрия стопанин, респективно, на добрия търговец. Твърди, че грижата на добрия търговец включва предприемането на всички необходими мерки, за да предотврати достъпа на неоторизирани лица до автомобила, както и необходимите мерки за защита от въздействие върху МПС, като за това неизпълнение съгласно общите принципи на облигационното и търговското право ответникът носи отговорност. С исковата молба е представено копие от талона за регистрация на автомобила като собствен на ищцата М. Г..

С отговора на исковата молба с вх. № 9989/30.07.2025 г. ответникът „Джемини 4“ООД-гр.София възразява за неподсъдност на делото пред ОССтара Загора, тъй като оспорва качеството на ищцата на потребител по смисъла на ЗПП. Твърди с позоваване на приетото от ВКС в ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г., ОСГТК, че с оглед дадените с него задължителни указания, за да притежава ищецът качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, той трябва да докаже, че е страна по валидно правоотношение – сключен договор с ответника. Заявява, че в исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на процесното МПС, както и са изложени твърдения, че между лицето Г.Б. и и ответното дружество бил сключен договор за изработка, като не са представени доказателства относно изложените твърдения за сключване на договор за изработка, както и не са 3 представени и доказателства, че лицето Б. е бил надлежно овластен да действа от името и за сметка на ищцата, поради което ищцата не притежава качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Твърди, че липсата на доказателства, че ищцата е потребител по смисъла на ЗЗД, обуславя извод, че разпоредбата на чл.113 от ГПК не може да намери приложение. Твърди, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.105 от ГПК и компетентен да разгледа иска е съдът, в чийто район е седалището на ответника. Затова моли делото да бъде прекратено пред ОС-Стара Загора и да бъде изпратено на СГС като местно компетентен съд.

С допълнителната искова молба от 26.09.2025 г. ищцата оспорва като неоснователно възражението на ответника, съответно, оспорва твърдението му, че тя няма качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

С отговора от 24.10.2025 г. на допълнителната искова молба ответникът поддържа възражението си за неподсъдност на делото на ОС-Стара Загора по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Излага допълнителни съображения относно това дали ищцата е била клиент-възложител на ремонта.

На 17.11.2025 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което приема, че възражението на ответника за неподсъдност на делото е основателно. Съдът преценява, че в случая не е налице иск на потребител, поради което са неприложими правилата за подсъдност по чл.113 от ГПК. Съдът приема, че с исковата молба ищецът посочва фактите и обстоятелствата, на които основава претендираното или отричаното право, исканата правна промяна и вида на търсената защита, като с оглед твърденията на ищеца в настоящото производство, че е възложител по договор за изработка, той няма качеството на потребител, придобиващ стока или услуга по смисъла на §13,ал.1,т.1 от ДР на ЗПП, защото договорът за изработка е договор по ЗЗД, а не договор за услуга, а по смисъла на §13,т.14 от ДР на ЗПП услуга е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не се гарантира конкретен резултат, нито неговото качество. Затова съдът приема, че при определяне на местната подсъдност в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.105 от ГПК, поради което прекратява производството по делото и го изпраща на СГС.

За определението на окръжния съд от 17.11.2025 г. ищцата е уведомена 4 на 8.12.2025 г. и на 10.12.2025 г. подава частната жалба чрез окръжния съд до апелативния съд, получена с вх. № 16 711/10.12.2025 г. С нея жалбоподателката твърди, че сключеният между нея и ответното дружество договор за ремонт на автоматична скоростна кутия на МПС по своята правна същност представлява договор за изработка, който вид договор е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника-изпълнител възникват две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно, както предписва разпоредбата на чл.63,ал.1 от ЗЗД, и да предаде работата на възложителя, - а за ищеца-възложител задължението е да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя съгласно чл.258 и чл.

266,ал.1,изр.1 от ЗЗД. Твърди, че предвид характера на процесното правоотношение, на основание §13,ал.1,т.1 във вр. с т.35, т.14 и т.33 от ДР на ЗЗП ищцата има качеството потребител, тъй като е физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на услуги действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Твърди, че ответното дружество действа като търговец по смисъла на §13,ал.1,т.2 от ДР на ЗЗП, съгласно която разпоредба за целите на този закон търговец е всяко юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Заявява, че в мотивите на ТР №3/2019 г. от 23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК е очертано приложното поле на разпоредбата на чл.113 от ГПК, както и е разяснено как следва да се извършва преценката дали се касае за иск на или срещу потребител.

С отговора на частната жалба ответникът заявява в нея липсват конкретни аргументи във връзка с твърдяната неправилност. Заявява, че е неоснователно твърдението между страните да е бил сключен договор за изработка. Заявява, че са неоснователни твърденията, че с оглед характера на процесното правоотношение ищцата има качеството на потребител, тъй като е физическо лице-страна по договор за предоставяне на услуга, което действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Твърди, че е правилен изводът на окръжния съд, че с оглед поддържаното от ищцата твърдение тя да е възложител по договор за изработка, то тя няма качеството 5 на потребител, придобиващ стока и услуга по смисъла на §13,ал.1,т.1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 113,изр.1 от ГПК, иск на потребител се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно нормата на §13,ал.1,т.1 от ДРЗПП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно нормата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е седалището на ответника и съгласно чл.108,ал.1,изр.1 от ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Съгласно нормата на чл.119,ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Съгласно разпоредбите на чл.118,ал.1 и ал.2,изр.1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В случая страните спорят кой е местно компетентния съд, като ищцата претендира той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.113,изр.1 от ГПК, а ответникът претендира това да бъде направено съгласно разпоредбата на чл.108,ал.1,изр.1 от ГПК.