Определение № 663 от 20.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. П., 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600657 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от ТД на НАП гр. В.Т., подадена чрез гл. юрисконсулт А.И. срещу Определение № 702/21.08.2024г., постановено по ЧНД №1494/2024г. по описа на Районен съд – П., с което първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на Районна прокуратура – П., с което е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл. 277, ал.2 от НК.

В жалбата се съдържат оплаквания, че определението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че съдът не е обърнал внимание на доводите на жалбоподателя, че в хода на досъдебното производство не са извършени всички действия по разследването, в това число разпит на свидетеля А.Б., в чието владение е предаден процесния автомобил, с оглед изясняване наличието или липсата на извършено престъпление от бившия собственик на вещта. Прави се искане окръжният съд да отмени определението, предмет на жалбата, както и постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно разследването и прилагането на закона.

П.ският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, установи следното:

Отнетите вещи, предмет на процесното деяние, считано от влизане на съдебното решение 751/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П., са собственост на държавата, представлявана от ТД на НАП – В.Т. на осн. чл.3, ал.1, т.13 от Закона за националната агенция за приходите и в резултат на деянието са настъпили щети за държавата, в който смисъл жалбоподателят се явява процесуално легитимиран да депозиран настоящата жалба на осн. чл.

243, ал.7 от НПК.

1

Така депозирана жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.

243, ал.7 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Досъдебното производство пр.пр. №3561/2023 г. по описа на РП гр.П., № ЗМ 242/23г по описа на ОДМВР-гр.П. е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК за това че на неустановен ден през есента на 2021 година в град Пордим е извършено разпореждане със следните движими вещи - моторни превозни средства – лек автомобил марка „***“ 2 модел „***“ с регистрационен № *** и мотопед марка „***„ регистрационен №***9, поставени под запор и оставени за пазене – престъпление по чл.277, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

На 09.07.2024г. наказателното производство било изпратено на РП-П. с мнение за прекратяване, тъй като разследващият орган е счел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и че не може да бъде установено разпореждане с вещта, както и че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 277, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн.чл 24,ал.1,т.1, от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено.

С постановление от 12.08.2024г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т. 1 от НПК и чл. 199 от НПК.

Районен съд – гр. П. е бил сезиран с жалба, на основание чл. 243 ал.4 НПК, от А.И. - ст.юрисконсулт в отдел „Държавни вземания“ при ТД на НАП – гр. В.Т., упълномощена да представлява държавата с пълномощно от министъра на финансите, срещу постановление на Районна прокуратура – гр.

П. за прекратяване на наказателното производство.

Така постановеното прокурорско постановление е изцяло потвърдено с Определение № 702/21.08.2024г., постановено по ЧНД №1494/2024г. по описа на Районен съд – П., предмет на настоящата жалба. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е възприел изцяло становището на Районна прокуратура – П. относно липсата на съставомерност на деянието от обективна страна. В мотивната част на съдебния си акт съдът е намерил, че всички доказателства, необходими за правилно приключване на наказателното производство, са налице, намерили са съответна оценка и е достигнал до извод, че производството следва да бъде прекратено, поради което потвърдил постановлението на Районна прокуратура – П..

Съдът като контролираща инстанция в производството по чл. 243 от НПК е длъжен да провери дали постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано на доказателствата по делото и дали изводите на прокурора са законосъобразни. Тази проверка е била извършена от първоинстанционния съд, който след като е изчерпателно е изброил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, е описал приетата за установена по негово убеждение въз основа на тази доказателства 2 фактическа обстановка. Съдът е извършил и анализ на доказателствената съвкупност, като е стигнал до извода, че прокурорът е обсъдил всички доказателства по делото и е основал правните си изводи на тях и на разпоредбите в закона.

Правните изводи на контролираната съдебна инстанция са направени, обаче, въз основа при непълно проведено разследване по случая, което е довело до неправилна преценка относно фактите и необосновано приложение на материалния закон. Един от основните аргументи, изложени в жалбата както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция е относно липсата на задълбочено разследване, като се твърди, че не са събрани всички доказателство по делото, което е довело до необосновани изводи от страна на прокуратурата и на първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция изцяло споделя така изложените в жалбата аргументи. В действителност органите на досъдебното производство не са събрали всички относими и необходими доказателства по делото, като не са изследвали всички обстоятелства по делото с цел разкриване на обективната истина.

Наблюдаващият прокурор, както и първоинстанционният съд, са направили своите правни изводи, позовавайки се на неизяснена по досъдебното производство фактическа обстановка, възприемайки свидетелските показания на лицето Г.А., разпитан в качеството на свидетел в досъдебната фаза на производството, чието имущество е било запорирано.

Така изложеното от него е възприето от страна на прокуратурата и първоинстанционния съд, без да са извършени допълнителни процесуалноследствени действия с цел проверка достоверността на така депозираните свидетелски показания. В протокола от разпит на свидетеля А. се съдържат данни за трето лице, на което последният е продал запорирания автомобил на територията на Г.. Сред кориците на делото не са налице данни да е извършен разпит на посоченото лице А.Б., нито да е направена справка процесният автомобил да е напускал пределите на Република Б., с оглед проверка на така депозираните показания на свидетеля А.. Видно от материалите по делото, същият е собственик на процесния автомобил, с оглед на което сведенията, изложени от него, следва да се подложат на допълнителна проверка преди завършване на разследването по делото и последващите действия на прокурора по реда на Глава осемнадесета от НК.

В този смисъл е и задължението на органите на наказателното производство да анализират обективно и всеобхватно доказателствата и да формират необходимите за изясняване на предмета на делото фактически изводи. Част от така дължимия анализ от страна на органите на наказателното производство е и проверката за обоснованост и пълнота на представените свидетелски показания. Упражнявайки правомощията си по настоящето производство, съдът намира, че са налице основания за поставяне под съмнение на обосноваността и правилността на така депозираните показания от страна на свидетеля А., които следва да бъдат подложени на проверка.

Неправилни са изводите на наблюдаващия прокурор, че в обхвата на 3 проведеното предварително разследване са се събрали безспорни доказателства по отношение собствеността на лекият автомобил, както и че видно от доказателствата по делото - писмени и гласни, от показанията на разпитаните свидетели и приобщените справки от масивите на сектор ППКАТ при ОДМВР-П., собствеността на процесните моторни превозни средства с посочените идентификационни номера не е прехвърляна, тоест не е налице разпореждане по изискуемия ред с тази вещ. Прехвърлянето на моторно превозно средство, извършено на територията на друга държава, се извършва съгласно приложимото материално право в съответната държава, като се извършва съответна регистрация на прехвърленото превозно средство. В този смисъл, предвид данните за извършено разпореждане от страна на собственика на вещта - Г.А., в чиито свидетелски показания се съдържат данни за извършено евентуално неправомерно разпореждане с вещта, следва да бъдат събрани доказателства относно начина на прехвърляне на процесния автомобил на територията на Г., дали същото е съобразено с действащата нормативна уредба в съответната държава, кога е извършено и чрез какъв акт – покупко-продажба, дарение, замяна, преди да бъде направен категоричен правен извод за несъставомерност на процесното деяние.

В този смисъл, предвид липсата на достатъчно доказателства, които да подкрепят изложеното от страна на свидетеля А., собственик на процесния автомобил, настоящият въззивен състав счита, че не може да бъде направен категоричен извод, че разпореждането е реализирано значително преди налагането на запора, с оглед на което в отразеният смисъл не е налице елемента от обективна страна от състава на престъплението по чл. 277, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Необходимо е да бъдат изчерпани всички доказателствени възможности за максимално изясняване на нужните за правилното решаване на делото съответни и релевантни въпроси, останали извън обхвата на проведеното разследване и едва след това същите да бъдат обсъдени и то след съпоставяне с целия попълнен доказателствен материал. В този смисъл, поставените доказателствени въпроси биха могли да получат прецизни отговори в наказателното производство, което предвид решаващите факти не следва да бъде прекратено.

Относно възраженията на жалбоподателя, че разследващите органи не са извършили проверка за наличие на извършено друго престъпление, в това число по чл.206 от НК, чл.217, ал.3 от НК или чл.296 от НК настоящият съдебен състав счита същите за неоснователни. В това производство съдът не разполага с правомощието да решава въпроса за вината, нито за наказателната отговорност. Неговата функция е само да провери дали фактическите и правни изводи на прокурора се основават на пълно, всестранно и обективно разследване, както и на доказателствата, събрани по делото и на закона; дали не е превратно тълкуван доказателственият материал или е налице неправилно приложение на материалния закон.

Предвид гореизложеното настоящит въззивен състав счита, че е налице потенциал за събиране на нови доказателства, които са от значение за 4 правилното решаване на делото, при събирането на които би се променила и приетата от прокуратурата фактическа обстановка, респективно крайният извод на прокурора, съгласно императивната разпоредба на чл. 107, ал.

5 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на внимателна преценка на събраната доказателствена съвкупност, поради което постановлението за прекратяване на наказателното производство като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Определение № 702/21.08.2024г., постановено по ЧНД №1494/2024г. по описа на Районен съд – П. и постановление от 12.08.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – П. за прекратяване на наказателното производство по ДП пр. №3561/2023 г. по описа на РП гр.П. и под № ЗМ 242/23г по описа на ОДМВР-гр.П..

ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на разследването и изпълнение на указанията по обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.