Присъда № 90 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 90/ 09.05.2024 г. постановена по НОХД № 2148/ 2024 година по описа на Районен съд Пловдив, Пети наказателен състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.Г.А. за това, че в периода от месец ноември 2022 год. до месец февруари 2024 год. включително в село Скутаре, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 222 /21.01.2022 год. на Районен съд - гр. Пловдив, гр. д. № 9232 по описа на ПРС – III бр.с, влязло в законна сила на 22.02.2022 год. да издържа свой низходящ - дъщеря си А.А.А. с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно шестнадесет месечни вноски в размер на по 200 лв. всяка или общо в размер на 3200 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК Делото е протекло по диференцираната процедура на глава XXVII НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание пробация.

Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора относно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна, както и относно справедливостта на предлаганото от прокурора наказание.

Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното. В правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли за налагане на наказание пробация.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.Г.А. е роден на *** г. в гр. ***, ***, български гражданин, основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

Свид. З.М.Р. и подс. А. живеели на семейни начала от 2015 г. в с. *** От съвместното им съжителство на *** г. се родила дъщеря импострадалата А.А.А. ЕГН: **********.

През 2020г. подс. А. и свид. Р. се разделили.

След раздялата, свид. З. Р. и малолетното дете А.А. А.а продължили да живеят заедно в едно домакинство в с. ***, заедно с родителите на свид. Р. свид. М. Р. и свид. М.Р.. Грижи за детето А.А.А. основно полагала свид. З. Р., 1 като същата била подпомагана от своите родители финансово.

С Решение № 222 от 21.01.2022 г. по гр.д. № 9232/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив 3 бр.с., влязло в сила на 22.02.2022 г. подс. А. бил осъден да издържа своята низходяща – дъщеря си А.А.А., като й заплаща чрез нейната майка и законен представител – свид. З. Р., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Свид. Р. имала открита банкова сметка, по която подс. А. имал задължението да превежда определената за детето сума за издръжка всеки месец.

Въпреки така определеното от Районен съд Пловдив задължение, вменено му по силата на съдебния акт да заплаща всеки месец дължимата издръжка на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител, подс. А. бездействал и не извършил никакви плащания в периода от месец ноември 2022 г. до месец февруари 2024 г. включително. По този начин след като бил осъден с Решение № 222 от 21.01.2022 г. по гр.д. № 9232/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив 3 бр.с., влязло в сила на 22.02.2022 г. да издържа своята низходяща - дъщеря си А.А.А., като й заплаща чрез нейната майка и законен представител – свид. З. Р., месечна издръжка в размер на 200 лв., подс. А. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски в размер на 200 лв. всяка, или всичко на обща стойност 3200 лв.

Подс. А. освен, че не заплащал изискуемите се издръжки на малолетното си дете А.А.А., за визирания по-горе период, не спазвал и установения от съда режим на лични отношения, не се грижел за дъщеря си, не й подарявал подаръци за празници или рождени дни, както и не я взимал при себе си в дните определени за това.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:

- свидетелски показания на З. Р., М. Р. и М.Р.;

- писмени доказателства, сред които справка за съдимост, характеристична справка, протокол за доброволно предаване; Копие на Удостоверение за раждане Оригинал № 2017001767; разписки за плащане; писмо № Х 20 – 06- 07- 1009/ 28.02.2023 г.; Решение № 222 от 21.01.2022 г. по гр.д. № 9232/2021г. по описа на ПРС 3 бр.с., влязло в сила на 22.02.2022 г.;

Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени 2 противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика – т. 4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.

При налична констатация, че събраната доказателствена съвкупност подкрепя направеното самопризнание, съдът е обвързан да възприеме фактическа обстановка, аналогична на изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, без да дължи обстоен доказателствен анализ на всички приложени по делото гласни и писмени доказателства.

В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК са налице.

Установява се, че подсъдимият от месец ноември 2022 год. до месец февруари 2024 год. включително в село Скутаре, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 222 /21.01.2022 год. на Районен съд - гр. Пловдив, гр. д.

№ 9232 по описа на ПРС – III бр.с, влязло в законна сила на 22.02.2022 год. да издържа свой низходящ - дъщеря си А.А.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно шестнадесет месечни вноски в размер на по 200 лв. всяка или общо в размер на 3200 лева.

Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 183 НК - подсъдимият е осъден с влязло в сила решение да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни 3 вноски, в конкретния случай – 16.

Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, доколкото съгласно чл. 143, ал. 2 от СК – „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“ В този смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка. Така изрично Решение № 158/25.10.2017 г. по н.д № 690/2017 г. на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на ВКС, Решение № 116/11.07.2017 г., по н.д № 416/2017 г. на ВКС и др.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът „съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е налице, доколкото от събраните доказателства се установява, че на подсъдимия е връчено самото решение, с което е осъден да заплаща месечна издръжка. да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение.

Като такива примерни пречки практиката е приела:

- неработоспособната възраст;

- наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд;

- продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна, въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.

Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко може липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето притежава секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за изпълнение на задължението му за издръжка или дееца не се е регистрирал в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на минималните възможни и необходими усилия, които всеки би могъл да положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да 4 издържа своите низходящи. С липсата на регистрация в бюрото по труда лицето само и съзнателно се поставя в невъзможност да изпълнява безусловното си задължение и не може да черпи права от това си недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността за плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на задължения субект.

Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира правата си по чл. 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.

Във връзка с безусловния характер на задължението да се заплаща издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на ВКС, в което е прието, че дори пребиваването на издържащия в затвора не води до обективна невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.

В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г. по нак. д. № 1996/ 2014 г. на ВКС, в което е прието, че деецът не се освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на доходи и подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на трети лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в невъзможност да изпълнява задълженията си по закон.