Решение № 3703 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3703 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110106200 по описа за 2024 година

Софийски районен съд е сезиран с искова молба (с уточнение от 27.02.2024 г.) от А. П. Г. ЕГН:**********, чрез адв. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Д. М. П., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 000 евро ЧАСТИЧНО от сума в размер на 400 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди от имуществен характер, поради бездействие, в качеството му на собственик на „С. – 5“ ЕООД да започне процедура по издаване на виза за проучване и проектиране и да изпълни задълженията си по предварителен договор от 03.06.2015 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти в УПИ ХII – 570 в кв.

17 по плана на гр. София, м. Красно село – Стрелбище с площ от 413 кв.м. и УПИ ХIII – 570 в кв. 17 по плана на гр. София, м. Красно село – Стрелбище, с площ от 420 кв.м.

В исковата молба са налице твърдения, че на 03.06.2015 г. ищецът заедно с трети за процеса лица - Е. К. Г. – Т. и К. П. Г., в качеството им на учредители, и „С. - 5" ЕООД, ЕИК 203472346 – като приемател-строител, сключили предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти в съсобствените им поземлени имоти, а именно УПИ XII - 570 от кв. 17 по плана на гр. София местност К.с. - С. с площ от 413 кв.м. и УПИ XIII - 570 от кв.17 по плана на гр. София, местност Красно село - стрелбище с площ от 420 кв.м. Строителят поел ангажимент да изгради жилищна сграда с магазини и гаражи, разположена в двата поземлени имота. Твърди се, че в същия ден собствениците му подписали пълномощно, 1 за да може да организира процедурата по снабдяване с виза за проектиране, проект и всички необходими документи, като строителят поел ангажимент да промени регулацията, като обедини общите ни имоти. Твърди се, че в началото на 2021г. с Решение на ВАС проектът за изменение на плана за регулация влязъл в сила. Сочи се, че съгласно чл. 8 от подписания предварителен договор приемателят-строител се е задължил в срок от два месеца от влизане в сила на изменението на ИПРЗ да се снабди за своя сметка с виза за проучване и проектиране на името на учредителите, като същото не се случило. Ищецът твърди, малко преди завеждане на исковата молба, с останалите съсобственици разбрали, че на 16.12.2022 г. строителят се снабдил с виза за проектиране на свое име. Сочи се, че съгласно чл.9 от договора приемателят-строител се задължил в срок от четири месеца след получаване на виза за проектиране да проектира жилищната сграда и да осигури за своя сметка одобрени архитектурни проекти и специалности за бъдещо строителство на същата сграда в границите на УПИ, получен от обединяването на двата поземлени имота, подробно описани в чл.1 от процесния договор. Твърди се, че от издаването на визата до момента на подаване на исковата молба били изминали 13 месеца, като липсвал представен проект, както действия от страна на строителя. Ищецът навежда правен довод относно противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Твърди се, че строителят е нарушил предварителния договор, неизпълнявайки задължения си, в случай на изпълнение на които ищецът е трябвало да получи два апартамента от 66 кв.м. и един апартамент от 38 кв.м., както магазин от 34 кв.м. и два броя подземни гаражни клетки, общата пазарна стойност на които възлизаща около 400 000 евро. Твърди, че имущественото увреждане е настъпило вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника Д. М. П., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството строител, изразяващо се в незапочване на процедура по снабдяване с виза за проектиране. Представя писмени доказателства.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Д. М. П., а и от представляваното от него дружество „С. - 5" ЕООД, което не е ответник по делото, с оглед уточняващата искова молба от 27.02.2024 г. и изрично потвърдено от ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2025г., с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, с изключение на това, че на 03.06.2015 г. между „С. 5" ЕООД, ищецът и трети за производството лица, бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти. Твърди, че е изпълнил задължението си по изменение на ПУП, но заповед № РА50-575/01.08.2018 г. на Гл. архитект на СО за създаване на нов УПИ ХII – 1381 за жилищно строителство влязла в сила едва на 24.03.2022 г. Заявява, че след тази дата ищецът не е оказвал никакво съдействие във връзка с изпълнение на задълженията си по издаване на необходимите пълномощия за продължаване на административната процедура от страна на строителя, необходими за завършване на работата му. Оспорва 2 твърдението на ищеца, че дружеството се е снабдило с Виза за проучване и проектиране на свое име, като извежда твърдение, че изобщо не е инициирало процедура по издаване на документа. Ответникът твърди, че към м.06.2022 г. ищецът е направил невъзможно изпълнението на предварителния договор, тъй като извършил отчуждителни действия по отношение на имота в полза на трети лица, а именно с нот. акт № 98, том I, дело № 83/2022 г. и нот. акт № 99, том I, дело № 84/2022 г. и двата на нотариус с рег. № 318 на НК. Сочи, че по този начин не би могъл да реализира правата си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с оглед на което навежда, че е налице хипотезата на чл. 89 от ЗЗД за погасяване на задължението на учредителя поради невъзможност за изпълнение. Оспорва и размера на иска. Ответникът намира иска за недоказан, поради което моли за отхвърлянето му. Представя писмени доказателства. Претендира разноски Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

В производството не е спорно, а и от представените и приети по делото доказателства се установи, че на 03.06.2015г. ищецът А. П. Г. е сключил предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти с дружеството „С.-5“ ЕООД, въз основа на който строителят се е задължил да построи два апартамента от 66 кв.м. и един апартамент от 38 кв.м., магазин от 34 кв.м. и два броя подземни гаражни клетки, след изпълнение на административната процедура промяна на регулационния план и снабдяване с предхождащите строителството документи, сред които Виза за проучване и проектиране.

Представени са Заповед РА50-94/17.02.2016г. на И.Д. Главен архитект на Столична община, с която е разрешено изменение на ПУП – ИПРЗ и РУП в териториалния обхват на ж.к. „Белите брези“, кв. 17, УПИ XII-570, XIII-1199 и XIV- „за озеленяване и детска площадка“, район „Красно село“, съгласно дадените предписания. Със Заповед РА50-575/01.08.2018г. проектът за изменение на плана за регулация е одобрен. Установява се, съгласно представените от ответника Решение № 1512/10.03.2021г., постановено по адм. дело № 11235/2018г. на АССГ, Второ отделение, 31 с-в, и Решение № 2839/24.03.2022г., постановено по адм. дело № 11062/2021г. на ВАС, заповедта за одобрение на изменението е влязла в сила на 24.03.2022г. С оглед на това се установява, че към 24.03.2022г. С. -5“ ЕООД е изпълнил едно от задълженията си по предварителния договор, като е извършено изменение на ПУП – ИПРЗ и РУП в териториалния обхват на ж.к. „Б. б.“, кв. 17, УПИ XII-570, XIII-1199 и XIV- „за озеленяване и детска площадка“, район „К. с.“, чрез обединение на УПИ УПИ XII-570, XIII-1199 за създаване на нов УПИ XII-1381-„за жилищно строителство“ и промяна на предназначението на УПИ XIV-„за озеленяване и детска площадка“в УПИ XIV-„за център за социални дейности и озеленяване“, изменение на плана за застрояване на нов УПИ XII-1381 „за ЖС“ и УПИ XIV – „за център за социални дейности и озеленяване“, кв. 17, 3 ж.к. „Б. б.“.

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том I, рег. № 1881, дело № 93 от 09.06.2022г., на А. Янков - помощник-нотариус по заместване на нот. В. Я., рег. № 318 с район на действие СРС въз основа на който се установява, че ищецът А. П. Г. дарява 1/10 ид.ч. от 100/840 от процесния имот на „К М Инвест билд“ ЕООД. Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 1882, дело № 84 от 09.06.2022г., на същия нотариус, въз основа на който ищецът Г. продава на съсобственика си „К М И. б.“ ЕООД 9/10 ид.ч. от 100/840 ид.ч. от процесния имот. Представена е справка от Агенцията по вписванията № 967820/01.08.2022г. по данни за физическо лица – ищеца Г., където е вписано прехвърлянето ид.ч. Съдът, преценявайки конкретните доказателства, приема, че е ищецът е препятствал възможността за упражняване правата и задълженията на строителя, но същите са неотносими към настоящия спор, доколкото касаят договорните отношения между страните по договора.

Представено е заверено от процесуалния представител на ищеца копие от виза за проектиране № към САГ22-ГР00-2583-[1] 01.11.2022г. 20.12.2022г., ведно със силуетни планове, представляващи неразделна част от визата, в която като възложител е посочен „С.-5“ ЕООД. В проекта е изведено, че ищецът Г., заедно с останалите съсобственици, страна по предварителния договор, са съгласували проекта чрез пълномощник О. М., също трето за процеса лице. Съдът, преценявайки доказателството, приема, че строителят е изпълнил задължението си по снабдяване в виза за проектиране към 16.12.2022г.

Представен е договор за наем от 31.10.2018г., сключен между А. Г. – наемател, и М.П. – наемодател, въз основа на който се установява, че от ноември 2018г. ищецът е правил ежемесечни разходи в размер на 500,00 лева за заплащане на наемна вноска. Ищецът е представил писмени доказателства, изразяващи се в сключени договори за кредит, сред които Договор за потребителски кредит № 4001364756/03.11.2019г. с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за сумата от 504,96 лева, Договор за потребителски паричен кредит № 4300935/24.09.2020г. с „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 5 000,00 лева, Договор за потребителски паричен кредит № 4802941/03.11.2021г. с „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 15 000,00 лева, Договор за стоков кредит № 4875495/19.12.2021г. с „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 990,00 лева и Договор за кредит за текущо потребление от 03.11.2021г. с „Банка ДСК“ АД за сумата от 15 000,00 лева. Съдът приема, че в периода 2018г. – 2021г. ищецът е правил разходи от различно естество, но въз основа на представените доказателства, не може да стигне до извода, че същите са сторени поради бездействие на ответника.

Договорите за банков кредит по своето естество са целеви – предвиден за покупка на точно определен актив. По отношение на Договор за потребителски кредит № 4001364756/03.11.2019г. с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за сумата от 504,96 лева, се установява, че същият е отпуснат за закупуване на стока, посочена изрично в чл. 8 от договора – автомобилни гуми. Не може да се приеме, че същият разход е сторен поради непозволено увреждане на 4 ответника, изразяващо се в бездействие по снабдяване с иза за проектиране.

По Договор за стоков кредит № 4875495/19.12.2021г. с „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 990,00 лева, също следва да се приеме, че е сключен за закупуване на даден вид стока от търговец „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, което не може да се счита за имуществена вреда във връзка, настъпила поради деликтна отговорност. Съдът преценявайки представените писмени доказателства, приема, че въз основа на същите не може да приеме, че разходите, са сторени във връзка с непозволено увреждане, тъй като същите не бяха доказани като реално настъпили, в резултат на бездействие на ответника.