Решение № 786 от 09.06.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2022 г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 26.05. 2022 г., в състав :

Председател

:

Красимир Кипров Членове :

Евелина Попова

Даниела

Недева при секретаря Галина Владимирова с участието на прокурора Владислав Томов като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 994 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от

АПК.

Образувано е по жалба на И.Б.К. , против решение № 265/ 19.02.2022 г. по НАХД № 2130/2021 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна , сектор „ПП“ НП № 21-0819-001530/ 5.05.2021 г. и К. е осъден да заплати на ОДМВР-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, включително поради пропускът на районния съд да констатира допуснатите от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат В. П..

Ответникът ОДМВР-Варна, чрез подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 8194/25.05.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП глоба на касатора в размер на 200 лв. за нарушаване на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 23.03.2021 г. в 11.55 ч. в гр. Варна на бул. „Цар Освободител“ управлява собствения си лек автомобил „Шкода Скала“ с рег. № **и преди бл. 131 при завой на ляво за навлизане по друг път не пропуска и е блъснат от минаващия покрай лявата му страна лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № **, като причинява ПТП с материални щети.

За да потвърди НП , районният съд не е споделил възраженията за допуснато нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, а по приложението на материалния закон е отхвърлил възражението за липсата на виновно поведение , тъй като от една страна е установил липсата на забрана за изпреварване в процесния район, а от друга е отбелязал, че дори евентуалното наличие на съпричиняване от страна на втория участник в ПТП не изключва отговорността на извършващия маневрата, който в случая е именно К..

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Неоснователно е възражението на касатора за неконстатиране от районния съд на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи в неспазване на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Единствено недостатъчно в тази връзка е описанието в обжалваното НП на материалните щети от ПТП – същите не са конкретно посочени, но така допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита на наказаното лице предвид на това, че по делото липсва какъвто и да било спор между участниците в ПТП по този въпрос. Несъществените процесуални нарушения не налагат отмяна на НП. Що се касае до възражението за липсата на посочване в НП на точен час на настъпването на ПТП, съдът намира същото за лишено от смисъл - часът на ПТП е известен и на двамата участници в него, т.е. този факт обективно не е в състояние да породи какъвто и да било правен спор, а при липсата на такъв няма и нарушени права.

Повдигнатото от касатора възражение по правилното прилагане на материалния закон е свързано според него с неотчетените от съда нарушения на чл. 43, т. 5 и т.6 от ЗДвП, извършени от другият участник в ПТП. В това отношение, касационният съд намира за правилни правните изводи на въззивния съд за липсата на такива нарушения. Същите са основани на правилно установена фактическа обстановка – събрани са показанията на свидетеля С. от които се установява, че водачът на автомобил „Ауди А7“ е започнал извършването на маневрата изпреварване преди пешеходната пътека, при липсата на забрана за извършването й, както и при свободна насрещна лента за движение. Съобразно тези обстоятелства, при които касаторът напуска заеманата от него дясна лента и преминава в лявата лента с цел да завие наляво за навлизане по друг път, същият е следвало съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДвП да се убеди, че няма да създаде опасност за минаващия покрай него и изпреварващ го автомобил и съответно да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. Обстоятелството, че ПТП е настъпило именно в лявата по посока на движението пътна лента потвърждава фактът, че касаторът не е съобразил пътното си поведение с изискванията на нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП – ако това бе сторено от него, то ПТП не би се случило независимо от това дали водачът на другия автомобил е нарушил чл. 43, т.5 или т.6 от ЗДвП. Настъпилите от това нарушение последици на ПТП с материални щети квалифицират деянието като виновно осъществен състав на адм. нарушение по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП – касаторът е нарушил горепосоченото правило за разминаване. Наложената с НП глоба в размер на 200 лв. съответства на предвиденото в чл. 179, ал.2 от ЗДвП адм. наказание, поради което правният извод на ВРС за материална законосъобразност на обжалваното НП е правилен.

Така, като е потвърдил процесуално и материално законосъобразното НП и е осъдил К. да заплати сторените от противната страна разноски по въззивното дело , ВРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Л.-А. процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 265/19.02.2022 г. по НАХД № 20213110202130/2021 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И.Б.К.,

ЕГН **********, адрес *** да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :