Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 28.07.2022, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 990/2021
Вид
Решение № 180
Подписан
28.07.2022
В сила
28.02.2023
Състав
Таня Генчева Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Айтос, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело № 20212110100990 по описа за 2021 година

Ищец по делото е „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, ***, със законен представител *** – Изпълнителен директор, заедно с *** – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. - САК, със съдебен адрес: ***, а ответник – Н.

М. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** /постоянен адрес в ***/.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 488/2021 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг към него от 09.03.2018 г., както и договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг към него 13.12.2018 г. Въз основа на тях са издадени фактури с № 77283614863 от 20.01.2019 г., № 7284952751 от 20.02.2019 г., № 7286275553 от 20.03.2019 г. и № 7289021616 от 20.05.2019 г., въз основа на които се претендират общо 906, 36 лева, включващи месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Поддържа се, че поради липса на плащане на дължимите суми договорите са предсрочно прекратени по вина на потребителя, поради което са начислени и неустойки за предсрочно прекратяване. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК сумата е претендирана по ч.гр.д. № 488/2021 г. на РСАйтос. С оглед указанията по това дело се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. Д.Т. в качеството на особен 1 представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на ответника Н. М. М. с ЕГН **********, като се развиват подробни доводи относно допустимостта и неоснователността на исковата претенция, както и се прави анализ на приложените доказателствата.

Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 488/2021 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.

С исковата молба са представени копия от процесните договори - договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2018 г. и договор за лизинг от 09.03.2018 г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Y6 2017 GOLD - IMEI ***, договор за мобилни услуги № *** от 13.12.2018 г. и договор за лизинг от 13.12.2018 г. с предмет мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J6 PLUS DUAL RED - IMEI ***.

Представени с исковата молба са издадените по договорите фактури за процесния период, както следва: фактура № 7283614863 от 20.01.2019 г. с отчетен период от 20.12.2018 г. до 19.01.2019 г. на обща стойност 72, 95 лева или 67, 36 лева след приспадане на 5, 59 лева надвнесено плащане от предходен отчетен период, както е описано в исковата молба, фактура № 7284952751 от 20.02.2019 г. с отчетен период от 20.01.2019 г. до 19.02.2019 г. на обща стойност 147, 70 лева, представляваща сумата от предходния период от 72, 95 лева и сумата за текущия период от 74, 75 лева, фактура № 7286275553 от 20.03.2019 г., с отчетен период от 20.02.2019 г. до 19.03.2019 г. на обща стойност 220, 70 лева, представляваща натрупаната сума от предходните периоди от 147, 70 лева и сумата за текущия период от 73 лева, фактура № 7289021616 от 20.05.2019 г. с отчетен период от 20.04.2019 г. до 19.05.2019 г. на обща стойност 906, 36 лева, представляваща натрупаната сума от предходните периоди от 215, 11 лева /след приспадане на 5, 59 лева по първата фактура на надвнесено плащане от предходен отчетен период, както е описано в исковата молба/, сумата от 254,11 лева предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и 437, 14 лева неустойки за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги.

Не се оспорват фактурите, както и това, че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество. При съобразяване на изявленията на ищцовото дружество в исковата молба и отразените в неоспорените фактури данни, видно е, че по тях общо дължимата сума възлиза на 906, 36 лева, от която 437, 14 лева неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг и 469, 22 лева потребените далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените лизингови вноски по договорите за лизинг.

2

Исковата претенция за сочените 469, 22 лева, включващи потребените далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените лизингови вноски по договорите за лизинг, е основателна по следните съображения:

Видно от представените фактури е, че стойността на неизплатените лизинговите вноски възлиза на 299, 05 лева по двата договора за лизинг - 254, 11 лева остатък от предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислен с последната четвърта фактура, както и начислените с първите три фактури 3 бр. лизингови вноски по 3, 39 лева за мобилен тел.

HUAWEI – общо 10 лева, и 3 бр. лизингови вноски по 11, 59 лева за моб. тел. SAMSUNG – общо 34, 77 лева. Стойността на потребените далекосъобщителни услуги, ведно с месечните такси, формирани след приспадане на 5, 59 лева по първата фактура на надвнесено плащане от предходен отчетен период, както е описано в исковата молба, възлиза на 170, 17 лева.

С оглед събраните доказателства следва да се приеме, че представените договори и фактури към тях установяват наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между страните, ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като показанията във фактурите са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Във фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключените между страните договори за лизинг с предмет описаните по-горе мобилни устройства. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги, за който са сключени договори от името на ответника през процесния период и стойността на ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях. Ответната страна не твърди и не представя доказателства за плащане, поради което вземанията по представените фактури за потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените лизингови вноски следва да се присъдят в размерите, посочени във фактурите – 469, 22 лева потребени далекосъобщителни услуги, ведно с месечните такси и неизплатени лизингови вноски.

В допълнение към горното, относно предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски в размер на 254, 11 лева следва да се отбележи също, че няма представени доказателства, от които да се установява настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост преди датата на изтичане на срока на договорите за лизинг, сключени за срок от 23 месеца, считано от датата на сключването им. От друга страна обстоятелство, което съдът следва да съобрази е, че срокът на договорите за лизинг понастоящем е изтекъл, съответно няма доказателства дължимите лизингови вноски да са изплатени от ответника в срока на действие на договорите и/или след тяхното изтичане до настоящия момент, поради което тази сума се явява дължима от ответника. Ето защо исковата претенция в тази част следва да се приеме за основателна.

С оглед изложеното по-горе следователно общо дължима от ответника е сумата от 469, 22 лева за потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените лизингови вноски.

3

Исковата претенция за 437, 14 лева представляващи претендираната стойност на неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг е неоснователна по следните съображения:

Ищовата страна сочи, че сумата от 437, 14 лева представлява претендираната стойност на неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг – 179 лева по договори за мобилни услуги и лизинг от 09.03.2018 г., от които 77, 46 лева за тел. номер *** по договор за мобилни услуги от 09.03.2018 г. и добавената разлика от 101, 74 лева между стандартната цена на закупения HUAWEI без отстъпка съгласно актуалната ценова листа към 09.03.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 09.03.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и 257, 94 лева по договори за мобилни услуги и лизинг от 09.03.2018 г., от които 64, 47 лева за тел. номер ********** по договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. и добавената разлика от 190, 47 лева между стандартната цена на закупения SAMSUNG без отстъпка съгласно актуалната ценова листа към 09.03.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 13.12.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Видно от сключените договори между страните, ответникът е поел задължение в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора при нарушение на задълженията му да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максимилания размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Видно от сключените между страните договори, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на преодоставеното устройство /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона. В случая неустойката, начислена по договорите, в общ размер от 437, 14 лева не е дължима, тъй като няма убедителни доказателства за предсрочното прекратяване на договорите от една страна и от друга страна съдът констатира нищожност на клаузите за неустойка.

Относно липсата на доказателства за предсрочно прекратяване на договора:

Ищцовото дружество, комуто се следва доказателствената тежест да установи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, не ангажира доказателства по делото за предприети от страна на оператора действия за разваляне /прекратяване на договорната обвързаност/, обусловили възникването на претендираната неустойка, като обезщетение за неизпълнението на задължението заплащане на дължимите суми. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на 4 вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл.87, ал.1 от

ЗЗД.

Следователно доколкото процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява отправено до абоната писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължимите по договора суми за главница, след което договорът да се счита развален. Действително по делото е представено копие от покана за доброволно плащане – л.64 от делото, в което се посочва, че при неизпълнение на дължимата сума договорът ще бъде прекратен, но по делото няма данни тази покана да е достигнала до адресата – в представеното в тази връзка удостоверение от куриер на л. 65 от делото единствено е посочено, че писмото е доставено до пощенска кутия, но няма категорично данни, че е достигнало до адресата. Въпреки това без основание неустойките са начислени в издадените фактури. Исковата молба е подадена след изтичане на срока на договорите, за да бъде ценена като изявление за тяхното разваляне. С оглед всичко изложено претенцията за неустойка е неоснователна - липсата на доказателства за надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за неустойка поради прекратяване на договорите преди изтичане на уговорения срок. В същия смисъл – влезлите в сила решения на Бургаския окръжен съд по въззивно гр.д.