Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 6168 от 27.07.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3429/2026
Вид
Разпореждане № 6168
Подписан
27.07.2026
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 27.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3429 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап.3, подадено от пълномощника юрисконсулт Д.

Р., против длъжника И. Б. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението постоянен адрес: с.

***, ул.“***“ №*, общ. ***, обл. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 153.39 EUR /сто петдесет и три евро и 39 цента/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 17.06.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на заявителя, ведно със законната лихва 24.07.2026 г. до изплащане на вземането; 94.88 EUR /деветдесет и четири евро и 88 цента/, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.07.2021 г. до 30.06.2026 г.; 4.60 EUR /четири евро и 60 цента/, представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2021 г. до 17.07.2021 г.; 304.85 EUR /триста и четири евро и 85 цента/, представляваща неустойка, начислена заради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и сторените разноски – 10,86 EUR държавна такса и 100,00 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, договор за потребителски кредит, вносна бележка за внесена държавна такса и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

В горния смисъл и досежно сумата в размер на 304,85 EUR, представляваща неустойка, съдът намери следното:

Договорената неустоечна клауза предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на задължението от вида на посочените в договора /поръчителство или банкова гаранция/, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка.

Уговорена по този начин неустойка обаче обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а 1 изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена, неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно представения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, а това на свой ред противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията им. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна по правоотношението. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправни клаузи, поради което са нищожни. Поради изложеното в посочената част заявлението ще бъде отхвърлено.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR /четиридесет евро и 90 цента/, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа.

Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 4,92 EUR – държавна такса и 18,54 EUR – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която И. Б. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението постоянен адрес: с. ***, ул.“***“ №*, общ. ***, обл. ***ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите, както следва: 153.39 EUR /сто петдесет и три евро и 39 цента/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 17.06.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на заявителя, ведно със законната лихва 24.07.2026 г. до изплащане на вземането;

94.88 EUR /деветдесет и четири евро и 88 цента/, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.07.2021 г. до 30.06.2026 г.; 4.60 EUR /четири евро и 60 цента/, представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2021 г. до 17.07.2021 г., както и сторените разноски – 4,92 EUR държавна такса и 18,54 EUR юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, 2 ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 304.85 EUR /триста и четири евро и 85 цента/, представляваща неустойка, начислена заради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение, в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Преслава Кр. Дякова )

3