Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 867 от 11.06.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5971/2025
Вид
Решение № 867
Подписан
11.06.2026
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Русе, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520105971 по описа за 2025 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материално-правно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ с ЕИК:203374133 твърди, че на 26.06.2020г. П. Е. Е. с ЕГН:********** е сключил Договор за потребителски кредит №621774 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 100,00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 бро й вноска в размер на 100,00 лева в срок до 26.07.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0,0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. „Стик Кредит" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище и адрес на управление:

1 гр. София, н.к. 1404, бул. „България" № 8 I В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирапо в Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3397/2025г. по описа на Русенски районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение N:1766/19.06.2025г. срещу длъжника П. Е. Е. с ЕГН:********** за сумите: 100,00 лева главница, ведно със законна лихва за период от 10.06.2025г. до изплащане на вземането, 3,00 лева договорна лихва , 68,60 лева законна лихва, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът П. Е. Е. с ЕГН:**********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане в общ размер на 171,60 лева, от които 100,00 лева главница, ведно със законна лихва за период от 1 0.06.2025г. до изплащане на вземането, 3,00 лева договорна лихва за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. и законна лихва в размер на 68,60 лева за периода от 26.07.2020г. до 31.05.2025г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначеният особен представител в който са развити съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че на 26.06.2020 г. П.

Е. Е. с ЕГН:********** е сключил Договор за потребителски кредит №621774 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 100,00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 100,00 лева в срок до 26.07.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0,0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

2

По делото липсват доказателства за това отетникът да е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. „Стик Кредит" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, н.к. 1404, бул. „България" № 8 I В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирапо в Приложение № 1 към договора за цесия.

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3397/2025г. по описа на Русенски районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение N:1766/19.06.2025г. срещу длъжника П. Е. Е. с ЕГН:********** за сумите: 100,00 лева главница, ведно със законна лихва за период от 10.06.2025г. до изплащане на вземането, 3,00 лева договорна лихва , 68,60 лева законна лихва, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите посочени в издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , а именно сума в общ размер на 171,60 лева, от които 100,00 лева главница, ведно със законна лихва за период от 10.06.2025г. до изплащане на вземането, 3,00 лева договорна лихва за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. и законна лихва в размер на 68,60 лева за периода от 26.07.2020г. до 31.05.2025г.

Съгласно чл.7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ заповедния съд служебно е следил за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител и с Разпореждане N:5633/19.06.2025г. е отхвърлих претенциите на ищеца, съдържащи неравноправни клаузи.

Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била 3 сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 г. по в.т.д. № 33/2020 г. по описа на РОС).

В тази ситуация поради недействителност на договора за кредит, се дължи само чистата стойност на кредита.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност. Видно е , че на 26.07.2020г. е падежирала последната (единствената вноска) и в рамките на 5 годишната давност, на 10.06.2025г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен частично, като бъде уважена претенцияta за дължимост на главницата от 100,00 лева, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а останалите искове като неоснователни подлежат на отхвърляне.

По разноските:

Съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете, ответни кът дължи на ищеца деловодни разноски за заповедното производство от 23,16 евро и 170,58 евро за настоящото исково производство.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Е. Е. с

ЕГН:********** от гр.Русе, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район 4

Триадица, бул.„България” 81В, сумата о т 100,00 лева (51,13 евро) представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 621774 сключен със заемодателя „Стик Кредит“ АД, ведно със законната лихва от 10.06.2025г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед N:1766/19.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3397/2025г. по описа на Русенски районен съд , като .

ОТХВЪРЛЯ установителните искове на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:203374133, срещу П. Е. Е. с ЕГН:**********, за дължимост на сумите:

- 3,00 лева договорна лихва за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. и - 68,60 лева законна лихва за периода от 26.07.2020г. до 31.05.2025г., които са предмет на Заповед N: 1766/19.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3397/2025г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА П. Е. Е. с ЕГН:********** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, с ЕИК:203374133 сумата от 193,74 евро деловодни разноски по заповедното и исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5