Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 68 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 1783/2025
Вид
Протоколно определение № 68
Подписан
22.01.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Маргарита Петрова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.255 · Наказателен кодекс
  • чл.255, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.255, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.247в · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.247г · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 ал.4 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 68 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита П. Д.а

Съдебни

Димитричка Г. Радева заседатели: Петър Ат. Атанасов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова и прокурора П. Д. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Маргарита П. Д.а Наказателно дело от общ характер № 20253100201783 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Подсъдимата Р. Й. Г., редовно призована, явява се лично и с адв. Н. Д., редовно упълномощен и приет от днес.

Пострадалият Министърът на финансите, като представляващ Държавата, представлява се от гл. юриск. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Юриск. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на подсъдимата:

Подсъдимата Р. Й. Г. – ЕГН **********, родена на 04.04.1966 г. в гр.

Девня, обл. Варна, живуща в гр. Девня, ул. ........., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана.

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по 1 чл.247в от НПК и констатира, че подсъдимата е получила препис от обвинителния акт на 06.01.2026 г.

Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се лица, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Подсъдимата Г.: Разяснени са ми правата и процедурите в процеса.

Искания за отвод не постъпиха.

СЪДЪТ докладва постъпила молба от Министъра на финансите, като представляващ Държавата, за конституиране на същия като граждански ищец в процеса и предявяване на граждански иск срещу подсъдимата Г. в за сумата от 7149,38 лева, равняваща се на 3655,42 евро, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането, а именно 21.03.2017 г., до цялостното изплащане на сумата.

Юриск. А.: Поддържам молбата.

СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица и становищата на страните намира, че са налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл.247г НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата. Към този момент няма основания за разглеждане на делото по особените правила, доколкото няма изявление от подсъдимата и защитата. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, 2 назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Считам, че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена. Няма основания за обединяване или разделяне на делото. Нямам искания за нови доказателства. В случай, че няма искане за разглеждане по особения ред, моля да призовете лицата, посочени в обвинителния акт.

Юриск. А.: Поддържам отговорите на въпросите по чл.248 ал.1 НПК, посочени в писмената молба от 06.01.2026 г.

Адв. Д.: Считам молбата за предявяване на граждански иск за своевременно предявена и в този смисъл е процесуално допустима, но относно допустимостта, касаеща фактите и обстоятелствата, които следва да изложи страната, а именно дали е образувано изпълнително дело срещу юридическото лице, на какъв етап е, събрано ли е някакво задължение по това дело, дали има погасени частични суми и т.н., и ако прецените, че с оглед на тези непредставени на този етап данни предявената молба би затруднила наказателното производство, то моля да не бъде приет за разглеждане предявения граждански иск. Отделно бих желал да заявя, че гражданският иск е погасен по давност, но подробни съображения ще изложа в хода на делото по същество.

Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че на досъдебно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата. А именно считам, че внесения обвинителен акт не може да сложи валидно начало на съдебната фаза на наказателното производство, т.к. не отговаря на изискванията на чл.246 НПК.

Съгласно заложените принципи в ТР № 2/2002 г. на Наказателна колегия обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват всички факти, обуславящи обективни и субективни признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. По внесения обвинителен акт липсват обосновани, конкретни или правни изводи на обвинението въз основа на тях. Считам, че е налице абсолютен дефицит на обстоятелства относно способа на извършване на престъплението. По този начин не може да се определи предметът на доказване от гледна точка на 3 извършеното престъпление и участието на подсъдимата в него. Тези пропуски водят до нарушаване правата на подсъдимата, т.к. не може пълноценно да се защити. В тази връзка и защитата е поставена в същата ситуация да не може да упражни пълноценна и ефективна защита на подсъдимата.

По-конкретно бих искал да се спра на няколко важни неща – важна част от състава на престъплението е размерът на дължимия по ЗКПО данък. В тази връзка липсват фактически обстоятелства и обосновка от страна на прокуратурата. Не е достатъчно да се посочат само крайните актове на административно-наказващия орган, а именно ревизионния акт, въз основа на който е констатирано някакво задължение към Държавата. Считам, че не всеки пропуск или несъответствие в установените задължения в ревизионния акт съставляват състав на престъпление по чл.255 НК. В наказателното производство трябва да се посочат и други факти и обстоятелства, и по-точно в обвинителния акт, за да може страната да се защити срещу така повдигнатото обвинение от прокуратурата. Тук дори няма каквито и да е твърдения и изложени факти в насока как са формирани тези задължения.

Единствено са цитирани крайните актове на административно-наказващия орган. Обстоятелства в тази насока изложени в обвинителния акт са от изключителна важност, още повече че те са елемент от фактическия състав на престъплението, а не някакви случайни факти и обстоятелства.

В допълнение ще посоча и други пропуски, които считам, че са налице, а именно времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Друг пропуск – не е посочено пострадалото лице. На следващо място липсва каквато и да е обосновка относно приложение института на продължавано престъпление, което в настоящото дело е от изключителна важност. От една страна при евентуална липса на продължавано престъпление сроковете по отношение на давността са едни, а при продължаваното престъпление са други. Освен това и същото има значение относно състава и размера на тези задължения по съответните 3 броя декларации, подадени от подсъдимата.

Защото размерът е особено важен в случая и съществена част от състава на престъплението. Като цяло никакви обстоятелства, доводи, доказателства или правни изводи не виждам в обвинителния акт и по този начин дори не са поставени основните рамки на процеса на доказване, за да бъде осъществено правото на защита на подсъдимата. В тази връзка моля да се произнесете с определение, с което да прекратите съдебното производство и делото да бъде 4 върнато на представителя на Варненска окръжна прокуратура за изправяне на посочените пропуски.

Ако не уважите това искане молим делото да се насрочи по общия ред.

Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебноследствени действия по делегация. Считам, че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена. Няма основания за обединяване или разделяне на делото. Нямам искания за нови доказателства.

Подсъдимата Г.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.

Прокурорът (реплика): Обвинителният акт считам, че напълно отговаря на изискванията на закона. С него е дадена рамката на обвинението, като съдържа всички релевантни факти, които обосновават съставомерността на обвинението. Изложеното от колегата няма касателство към новата разпоредба на чл.249 НПК. Колегата говори за стари основания, когато съдът имаше възможност да върне делото. В настоящия си вид на текстът на чл.249 ал.4 т.1 НПК са изброени случаите, в които делото може да бъде върнато.

Така че няма основания по смисъла на този текст да бъде върнато на Варненска окръжна прокуратура делото и няма допуснато такова съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила.

СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, като взе предвид повдигнатото против Р. Г. обвинение за престъпление по чл.255 ал.1 т.2 пр.2 вр. с чл.26 от НК, извършено в гр. Варна, делото се явява местно и родово подсъдно на Окръжен съд - Варна.

Не са констатирани основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Констатират се обаче такива, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй като на досъдебната фаза са допуснати ограничаващи правата на подсъдимата нарушения - правото на защита и в частност да разбере срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава.

Съдът споделя наведените в днешното съдебно заседание възражения от защитата относно фактът, че обвинителният акт не отговаря на чл.246 от НПК, а именно че пречи на обвиненото лице да разбере за какво престъпление е 5 привлечено в това качество, т.к. не съдържа необходимите обстоятелства, очертаващи предмета на престъплението по чл.255 от НК, в прокурорския акт липсват обосновани, конкретни и правни изводи на обвинението въз основа на тях.

Обвинителният акт е един от решаващите в наказателното производство документи, тъй като в него би следвало да е формулирана тезата на обвинението с конкретна позиция относно деянието, авторството, вината и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Този сезиращ съда документ следва да изпълнява изискванията за пълнота на изложението относно всички обективни и субективни признаци на престъплението и участието на обвинения в него.

Също така обвинителният акт е нужно да описва логическа съпоставимост между фактите и тяхната правна квалификация, както и да е налице яснота и фактическа кореспонденция между обстоятелствената част на акта и заключителното (диспозитивно) обвинение. Част от тези условия, легитимиращи способността на прокурорския акт да постави началото на съдебното производство, в случая не са изпълнени.

Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК и съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. В настоящият случай съдържанието на обвинителния акт е неясно, като са посочени единствено декларативни твърдения без обосновка. Тази краткост на обвинението без да съдържа необходимите обстоятелства пречи на подсъдимата да разбере в какво е обвинена.

В тази връзка на първо място следва да се посочи, че правната теория, както и задължителната съдебна практика /ТР на ОСНК № 1/2009 г./ характеризират регламентираното в чл.255, ал.1 от НК "данъчно престъпление" като двуактно – типично или нетипично, а това означава, че изпълнителната дейност включва две отделни изпълнителни действия/ респ. действия и бездействия (едно от които или двете самостоятелно би могло да не бъдат престъпни), които в своята функционална свързаност правят поведението наказуемо. Ето защо обвинителния акт – в неговата описателна, а след това и в неговата заключителна част, следва да съдържа точно и пълно 6 фактическо изложение на всяка една от самостоятелните изпълнителни прояви, представящи съвместно обективните признаци на усложненото по същността си престъпление. В случая подсъдимата е обвинена в съставомерно по чл.255, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК деяние и по-конкретно в това, че в периода 20.03.2015 г. до 21.03.2017г. е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения, след като е затаила истина в подадени годишни декларации по ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.