Решение № 1941 от 10.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1941 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430100696 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. - пълномощник на управителите, против С. Б. С. с ЕГН ********** от гр***. Твърди, че на 01.09.2020 година отв.С. Б. С. с ЕГН ********** от гр.Плевен сключил Договор за потребителски кредит № 640154 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 200.00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска в размер на 200 лева в срок до 01.10.2020 г. Твърди, че с договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 0%, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. В исковата молба ищецът сочи, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Твърди, че страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищецът посочва, че приложените Общи условия и Договор за паричен заем 1

№640154/01.09.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди, че разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, което го прави действителен като сключен според повелителните норми на чл.10 чл.11 и чл.22 ЗПК. Ищецът твърди, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди, че в чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Твърди, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Ищецът твърди, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът С. Б. С. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба. Посочва, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

По отношение на връчването на уведомлението за цесия, с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, което е сторено на имейл. В случай, че съдът не приеме това уведомление, моли съда да приеме, че уведомлението за цесия е връчено с исковата молба.

2

(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС). Ищецът твърди, че ответникът С. Б. С. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено. В с.з. ищецът не изпраща представител; преди с.з. – на 10,07,2025 г., депозира становище по същество на спора.

В едномесечния срок е постъпило писмен отговор чрез назначения особен представител на ответника, в който оспорва предявения иск. Посочва, че длъжникът не бил уведомен за договора за цесия, като по делото не е представен целия договор за цесия. Оспорва, че ответникът е правил искане за сключване на договор за кредит. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като липсва съгласие за сключването му. Твърди, че липсват доказателства за обстоятелствата, посочени в чл.18 ал.1 ЗПФУР. Посочва, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на ЗПК като условията по кредита, посочени в договора не са идентични с тези, приложени в СЕФ и в погасителния план. Твърди, че в договора е посочено кредитна линия, а договорът е за предоставяне на сума, която следва да бъде върната еднократно. Твърди, че ГЛП е различен от ГПР. Твърди, че липсват данни как е формиран ГПР. Оспорва дължимостта на законна лихва за периода 01.10.2020 до 28.08.2024г.

Прави възражение за изтекла давност за лихвата. В с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже качеството си на кредитор спрямо ответника въз основа на действителен договор за заем - по смисъла на ЗПК и ЗЗД, факта на реалното предаване и получаване на заетата сума от страна на ответника, и въз основа на действителен договор за цесия, фактът, че ответникът е надлежно уведомен за станалата цесия; факта на настъпване на изискуемост на вземанията по договора и факта, че ответника е надлежно уведомен за това; размерът на претенциите. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 30,06,2025 г.

От приложеното ч.гр.д. №5388/2024 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 20,09,2024 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на 20,09,2024 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

От представения с исковата молба договор за потребителски кредит №640154/01,09,2020 г. се установява, че „Стик кредит“ АД е поело задължението да предостави на ищеца сумата от 200,00 лева под формата на кредитна линия, при ГЛП – 0%, ГПР – 0%, със срока на погасяване – 1 месеца. Съгласно чл.2 от договора, неразделна част от същия са Приложение 3

1 - заявлението за кредит, Приложение 2 - погасителния план и общите условия.

С чл.13 от раздел VI от договора, страните по делото са уговорили потребителят да предостави в срок до 3 дни от подписването на договора обезпечение: 1/да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължение на потребителя, или 2/да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявления на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от кредитора, със срок на валидност най-малко 30 дни, след падежа на последната вноска. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено поръчителят и банковата гаранция да отговарят на общите условия и да бъдат одобрени от кредитора.

Съгласно чл.24, ал.1 от раздел IX по договора, страните по делото уговорили, че ако потребителят не изпълни задължението за представяне на обезпечение, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните постигнали съгласие, че неизпълнението на това задължение причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави обезпечение в срок. С чл.24, ал.2 е уговорено, че при настъпване на дължимост на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Представени са и общите условия, приети от страните, СЕФ и погасителен план.

От представената разпечатка от „История на изпратените СМС съобщения към клиента“ се установява кореспонденцията между номер *** и кредитора, включително е посочен АйПи адресът, от който е постъпила заявката за кредит, както и потвърждаването на кредита. Представено е и копие от личната карта на ответника, с проверка за валидност към датата на договора за кредит.

По делото се установява също и факта на сключване на Договор за продажба на вземания от 22,03,2024 г. между „Стик Кредит“ АД като продавач, и ищцовото дружество като купувач, като в Приложение №1 към него от същата дата, е посочено вземането към ответника С. С. по договор №640154.

С пълномощно, приложение №3 към Договора за цесия, цедентът е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за сключената цесия чрез изпращане на уведомления от името на цедента.

По делото е представено Уведомително писмо от името на ищцовото дружество за извършената цесия - без дата, но подписано с ел.подпис на 24,01,2025 г., за което няма данни да е връчено на ответника.

От представената в ксерокопие,

Разписка

4 за извършено плащане

№2000000222512080/01,09,2020 г., се установява, че на посочената дата в полза на ответника е извършен превод на 200,00 лева, с основание – „кредит №640154“.

От постъпилото писмо от Изипей АД с вх.№ от 23,10,2025 г. се установява, че съгласно нормативната уредба документация за предоставените платежни услуги се съхранява в срок от 5 години, и не могат да предоставят данни за периода преди 01,10,2020 г.