Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 717 от 09.05.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно частно административно наказателно дело 886/2022
Вид
Определение № 717
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.229 ал.1,т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 717 Година 2022, 09.05. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав в закрито заседание на 09.05.2022 година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЯВОР КОЛЕВ ЧКАН дело номер

886 по описа за 2022 година и като обсъди :

Производство по чл.248 ал.3 ГПК, във вр. с 63в и чл.63д ал.1 ЗАНН и чл.229 ал.1,т.2 АПК.

Постъпила е частна касационна жалба от И.Г.С. от гр. Плов­див чрез адв. Давчев срещу Определение №104 от 04.02.2022г., постановено по а.н. дело №3647/2021г. по описа на РС – Пловдив, XI-ти н.с., с което е оставе­на без разглеждане молбата на С. за изменение/допълване/ на постанове­ното по делото съдебно решение №66 от 10.01.2022г. в частта за разноските.

Недоволен от така посоченото определение, частният жалбоподател счи­та същото за незаконосъобразно, поради което и настоява за отмяната му.

Ответното държавно учреждение –

ОД на МВР – Пловдив, Сектор „ПП“ не взема станови­ще по частната жал­­ба.

Настоящият касационен състав, след като разгледа събраните доказа­телства, с оглед предмета на проверка в настоящото производство, намира час­т­­­­на­та жалба за процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНО­ВА­­ТЕЛ­НА.

За да остави без разглеждане молбата за изменение на решението в частта за разноските, първостепенният съд е приел, че страната, която претендира това не е представила списък на разноските, а отделно въобще липсва искане от нея за присъждане на разноски.

Настоящият касационен състав на съда намира атакуваното определе­ние за неправилно.

В случая следва да се посочи, че списъкът за разноските е предпоставка район­ният съдия да остави без разглеждане искане за изменение на решението в частта за разноските, само ако той се е произнесъл по разноските.

Принципно институтът на чл.248 ГПК използва израза „изменение“ и като общ термин за обозначаване на видовете изменение(допълване или изменение в тесен смисъл на думата). В първия случай изменение се иска под формата на допълване на основания акт, ако съдът въобще не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски(няма формиран диспозитив в съдебния акт). Именно това твърди и С. чрез процесуалния си представител, като очевидно препратката е към мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/т.9/, като в този случай наличието или липсата на списък на разноските въобще не е предпоставка за разглеждане по същество на молбата.

Следва да се посочи, че не може да се сподели констатацията, изложено в атакуваното определение, че страната не е направила искане за допълване на реше­нието, а само за неговото изменение не само поради изложеното по-горе, но и поради това, че видно от съдържанието на молбата на л.50 от делото на РС, че там е посочено дословно „…Ви моля, да измените/допълните/ решението….“ В казуса обаче, липсата на направено искането от страната собствено не е основание за оставяне на същото без разглеждане, а е въпрос по същество. Пред­поставките за допустимост са регламентирани в чл.248 ал.1 ГПК и те се свързани с момента на сезиране на съда, т.е. искането следва да е направено „…в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановя­ва­нето му…“. Доколкото в случая това е спазено, то липсата на заявено искане с жалбата или най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглежда­нето на делото пред съответната инстанция/така т.11 от същото ТР/, може да е основание само за оставяне без уважение на същото, т.е. е въпрос на преценка по същество, но никога по допустимостта му.

Като е допуснал смесване на предпоставките за допустимост и тези за основателност, първостепенният съд сам е приложил неправилно закона, което обоснова извода на този състав – за отмяна на обжалваното определение.

Делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по същество на искането, с което е сезиран.

Ето защо и поради мотивите, изложени по

– горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

О П

Р Е Д

Е Л И

ОТМЕНЯ определение №104 от 04.02.2022г., постановено по а.н. дело № 3647/2021г. по описа на РС – Пловдив, XI-ти н.с., с което е оставена без разглеж­дане молбата на И.Г.С. от гр.Пловдив чрез адв.

Давчев за изме­не­ние/допълване/ на постановеното по делото съдебно решение №66 от 10.01. 2022г. в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОС­ТА­НО­ВЯВА:

ВРЪЩА делото на Районен Съд – Пловдив,

XI-ти н.състав – за произна­сяне по същество на направеното от страната искане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.