Решение № 159 от 06.07.2026, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Исперих, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20263310100095 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.49, ал.1 СК.

Производството е сезирано по постъпила искова молба входящ документ № 431 / 06.02.2026 от И. Ю. гражданин на Р.Т. роден на ********** г., чрез адвокат Е. Е. А. от Адвокатска колегия - Т. - с адвокатски № ............. и със служебен адрес: град Р., ул. „Ц. А.“, .., вход .., партер срещу: А. Г. Ю. с ЕГН:

********** от с. М. Й., общ. И., обл. Р., ул. "М." №..., с която моли съда да постанови Решение, с което да прекрати с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на 20.09.2018 г. в гр. И. граждански брак между И. Ю. и А. Г. Ю.. От фактическа страна ищеца сочи, че с ответницата по настоящия иск е сключил граждански брак на 20.09.2018 г. в град И., община И., област Р., за което е съставен акт за граждански № 0211/20.09.2018 година на Община И.. Бракът е първи и за двамата. От брака си нямат родени деца. С настоящата искова молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.

През 2017 г. чрез общи познати и по предложение на по-възрастни роднини ищецът И. Ю. се запознал с ответницата А. Г.. След проведени срещи между страните, същите се харесали и взели решение да създадат семейство и общо бъдеще. След като са подготвени всички необходими документи, на 20.09.2018 г. страните сключили граждански брак в гр. И., обл. Р., за което бил съставен акт за граждански брак № 0211/20.09.2018 г. След сключването на брака страните взели решение да заминат и да работят във Ф. Р. Г., където 1 живели съвместно приблизително една година. В този период между тях постепенно възникнали сериозни неразбирателства, свързани с несходство в характерите и различия във вижданията им за съвместния живот. Поради тези причини ответницата се прибрала в гр. И., а ищецът останал още известно време да работи в Г.. От 2020 г. страните преустановили всякаква комуникация помежду си. Впоследствие ищецът се прибрал в Р. Т., чийто гражданин бил, и оттогава между страните не съществували никакви лични, семейни или икономически отношения. Към настоящия момент гражданският брак между страните съществувал единствено формално. Липсвали каквито и да било отношения на съпружеска близост, взаимна подкрепа, доверие и общ семеен живот. Ищецът правил опити да се свърже с ответницата за разтрогване на брака, но телефонът й бил изключен, а контакт между тях към момента не бил възможен. Страните нямали родени деца от брака. По време на брака си не са придобивали движимо или недвижимо имущество, не са натрупвали съвместни спестявания и нямали общи задължения. Никога не са имали семейно жилище, нито са ползвали такова. Между тях не съществували имуществени отношения, които да подлежат на уреждане. Всеки от съпрузите продължил самостоятелно своя житейски път и водел напълно отделен и независим живот. Между страните била настъпила трайна емоционална студенина, отчуждение и пълна липса на съпружеска връзка, което обуславяло извода за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Налице били всички законови предпоставки по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс за прекратяване на брака с развод, тъй като брачната връзка била лишена от своето съдържание и не съществували реални възможности за нейното възстановяване.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпили писмен отговор от насрещната страна.

В съдебно заседание ищеца поддържа исковата молба и моли по същество искът да бъде уважен.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не заявява становище по иска.

Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

Страните сключили граждански брак на 20.09.2018 г. в град Исперих първи и за двамата. От брака си нямат родени деца.

Разпитан по делото свидетел Т. Ф. Ю. сочи, че ищецът решил да се жени за момиче от Р. Б. заради гражданство. Страните се запознали и се оженили, заживели в Р.Т. но преди 6 години ответницата напуснала ищецът. От 2020 година страните били разделени. Ищецът живеел в Р. Г. и в Р. Т..

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Налице е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Страните са живели за кратко заедно около година, но след това са се разделили, като са се установили в различни държави. От 6 години не поддържат никакви отношения. Брачната връзка съществува само формално и следва да бъде прекратена.

След допускане на развода ответницата следва да запази брачното си име Ю., тъй като с исковата молба ищецът не е заявил становище за промяна.

Страните следва да бъдат осъдени да заплатят окончателна държавна такса за прекратяване на брака, всеки от тях сума в размер на 10.23 EUR.

Воден от горното съдът

2

РЕШИ:

ДОПУСКА развод между И. Ю. гражданин на Р.Т. роден на ********** г. и А. Г. Ю. с ЕГН: ********** от с. М.Й., общ. И., обл. Р., ул. "М." № .... и прекратява гражданският брак на страните за който е съставен Акт за граждански брак № 0211 от 20.09.2018г. на Община И..

След прекратяване на брака съпругата запазва брачното си фамилно име Ю..

ОСЪЖДА И. Ю., роден на ********** г. и А. Г. Ю., ЕГН ********** да заплатят по сметка на РС – И. окончателна държавна такса за прекратяване на брака всеки от тях сума в размер на 10.23 EUR.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Р..

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3