Решение № 3812 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3812 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110158199 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. Л. С., Б. М. П. и М. М. П..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответниците Ц. Л.

С., Б. М. П. и М. М. П. като собственици на топлоснабден имот е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София******* Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, но последните не били заплатили дължимата за това цена в общ размер от 1169,78 лева, като дължали и суми за услугата „дялово разпределение“ в размер на 75,48 лева – главница за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г. Ответниците дължали и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 151,47 лева за периода от 15.09.2022г. – 26.03.2024 г., както и сумата от 15,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 26.03.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния 1 сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответниците не били погасили задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат сумите, както следва: 1) Ц. Л. С. – ½ от претендираните суми, а именно сумата в размер на 584,89 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 75,74 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.03.2024 г, сумата от 37,74 лева – главница за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021 г. м.04.2023 г. и сумата от 7,78 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 26.03.2024 г., 2) Б. М. П. ¼ от сумите, а именно: сумата в размер на 292,44 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 37,87 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.03.2024 г, сумата от 18,87 лева – главница за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г. и сумата от 3,89 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 26.03.2024 г.; 3) М. М. П. - ¼ от сумите, а именно: сумата в размер на 292,45 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 37,86 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. 26.03.2024 г, сумата от 18,87 лева – главница за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г. и сумата от 3,88 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 26.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №23303/2024 г. по описа на СРС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Ц.

2

С., с който се оспорват предявените искове. Сочи, че на адреса не се ползва парно, а начислените суми били само от сградна инсталация и разпределение от общия топломер в сградата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по 3

Закона за устройство на територията №187, дело №587/1976 г. от 08.06.1976 г., с който Велика Спасова Вучкова, С.С.В и Цветан Спасов Вучков са признати за собственици на следния имот: апартамент №67, находящ се в блок №90, вх. Г на шести етаж в ж.к.

Младост в гр. София.

Доколкото в нотариалния акт не е посочено при какви квоти е придобита собствеността от всяко от лицата, посочени в него, то следва да се приеме, че същите са придобили собствеността при равни квоти.

Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот №33, дело №****/1996 г. от 13.03.1996 г. по силата на който В.С.Б, С.И.А, С.С.В, съпругата му П.И.В, С.Ц.В и В.Ц.В даряват на М.И.П., син на първата, брат на втората, племенния на третия и четвъртия дарители собствените си 11/12 идеални части от апартамент №67, находящ се в гр. София, ***

По силата на така представения нотариален акт М.И.П. е придобил собствеността върху 11/12 идеални части от процесния апартамент. Не следва нищо по различно и от представеното удостоверение за наследници на лицето И.П.Б – баща на М.П. и съпруг на В.С.Б – придобила 1/3 от имота като обезщетение, доколкото придобитата от В.Б идеална част от процесният имот не е станала СИО, доколкото няма данни към момента на обезщетяването същите да са били в граждански брак, а и имотите, придобити в собственост срещу отчужден на единия съпруг недвижим имот по правило не стават част от съпружеската имуществена общност.

Представено е и удостоверение за наследници на М.И.П., от което се установява, че същият е починал на 29.04.2010 г., като е оставил за свои наследнци децата си В.М.П, Б. М. П. и М. М. П..

В контекста на изложеното, след смъртта на М.П. придобитите от него 11/12 идеални части са преминали в наследство на преживелите му деца, като всяко от тях е придобило по 1/3 от 11/12, а именно по 11/36 идеални части.

Въпреки представеното по делото заявление-декларация, подадено от В.М.П от 20.08.2011 г. за откриване на индивидуална партида, съдът намира, че между нея и топлофикационното дружество не е възникнал индивидуален договор по следните съображения.

В разпоредбата на чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД в гр. София се съдържа уредба относно промените в титулярите на партидите при смърт на физическо лице. Ал. 1 от същата разпоредба регламентира задължение за наследниците на клиент-физическо лице да уведомят топлофикационното дружество за настъпилата смърт, с оглед промяна титуляря на партидата. В ал. 2 пък е регламентирано, че при посоченото събитие – смърт на физическо лице, топлофикационното дружество открива партида на наследниците или на един от тях, при условие, че е налице писмено споразумение между наследниците. В този смисъл, за да възникне задължение само за поискалия откриване на партида наследник, то следва да е налице писмено съгласие между съсобствениците. По делото не са ангажирани доказателства, че такова съгласие е постигнато, поради което ответницата ответниците М. и Б. П.и се явяват пасивно материалноправно легитимирани да отговаря за потребената в собствения й имот топлинна енергия (така Решение № 2820 от 14.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4

12160/2023 г.; Решение № 6681 от 9.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2942/2023 г. и др.) Представено е и удостоверение за наследници на В.М.П, от което се установява, че същата е починала на 23.06.2020 г., като е оставила за свой единствен наследник майка си Ц. Л. С., която по наследствено правоприемство е придобила притежаваните от дъщеря й преди смъртта 11/36 идеални части.

От представените доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, с оглед на което се установява, че за процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е било налице облигационно правоотношение между ответниците на процесния имот всеки като собственик на 11/36 идеални части и ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия, поради което същата е задължени да платят цената й съобразно притежаваните от тях идеални части.