Определение № 3015 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3015 гр. София, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000503026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез адв. Е. и адв. Н. срещу определение № 2980 от 21.07.2025г. по т.д. 2187/2022г. по описа на СГС, т.о., VІ-13 състав, с което е осъден да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД сумата от 15 024 лева адв. възнаграждение и е оставено без уважение искането му за изменение в частта за разноските на протоколно определение от 02.04.2025г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове, постановено по т.д. № 2187/2022г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-13 състав.

Частният жалбоподател/ищецът - „Първа Инвестиционна Банка“ АД счита, че обжалваното определение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал предпоставките, при наличието на които отговорността за разноските в хипотеза на отказ от иска следва да се поеме от ответника по делото. Според въззивника, ответникът е станал причина за завеждане на делото, както с поведението си довело до сключването на нищожен договор, така и след този момент.

Процесът се е водил за да се защитават субективни права по договор, който впоследствие е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Именно поради това решение на съда, ищецът се е отказал от предявените искове срещу ответниците. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение и да постанови друго, с което да отхвърли искането на ответника за разноски и да уважи искането на ищеца за сторените разноски. В условията на евентуалност моли да се намали поради прекомерност присъденото адв. възнаграждение на ответника.

Насрещната страна по частната жалба/ответникът – „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД е подал в срок писмен отговор, чрез изп. директор А.. Счита, че частната 1 жалба е неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и правилно. Излага правни доводи по всяко едно от твърденията в частната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на частния жалбоподател. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С протоколно определение от 07.04.2025г., постановено по т.д. № 2187/2022г. по описа на СГС, поради отказ от иска е прекратено производството по делото с искове в общ размер на 100 657,73 евро. Главните страни по делото/ищецът и ответникът/ са подали в срок молба с искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С определение № 2980 от 21.07.2025г. по т.д. 2187/2022г. по описа на СГС, т.о., VІ-13 състав, първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника адв. възнаграждение в размер на 15 024 лева и е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.

За да остави без уважение исканото изменение на прекратителното определение в частта за разноските, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че в случай на отказ на иска, отговорността за разноски е на ищеца, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Приел, че ответникът с поведението си по договора за обществена поръчка е станал повод за неговата нищожност. Завеждайки иск обаче, с който се претендират суми по този нищожен договор, ищецът е предявил неоснователен иск. Приел, че с поведението си, ответникът не е станал повод за завеждане на исковете предмет на делото, поради което искането на ищеца за присъждане на разноски било неоснователно. Според първоинстанционния съд, ответникът е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства, че договореното адв. възнаграждение е реално заплатено и му е присъдил в пълен размер сумата от 15 024 лева с ДДС.

По делото е безспорно установено и страните не спорят, че с влязло в сила решение е установена нищожността на договор за обществена поръчка от 02.06.2007г. поради противоречие на закона и договор за цесия от 10.07.2007г. поради липса на предмет, с който е прехвърлено вземането на ищеца по първия договор. Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана. Тази изначална нищожност не става новонастъпил факт с нейното установяване с влязло в сила решение, както неправилно счита ищецът. Напротив, основавайки претенцията на процесните искове за парични вземания на изначално нищожни договори поради противоречие със закона и липса на предмет, ищецът е станал повод за завеждане на делото, а не ответника. Освен това, констатираната нищожност на договора за обществена поръчка, е поради противоречие с конкретна разпоредба на закона и не е много трудно да бъде установена и съответна съобразена от ищеца, при упражняване по съдебен ред на неговите права, на които основава исковите си претенции/договор за цесия на вземане по договор за обществена поръчка. Субективната преценка на ищеца за валидността на договорите, на който основава исковите си претенции, не може да обоснове извод, че 2 ответниците са станали повод за завеждане на делото. Още повече, че няма как страната спечелила обуславящото дело формирало сила на пресъдено нещо, да е отговорна за разноските по последващо образувано обусловено дело, както неправилно считат процесуалните представители на ищеца. Неоснователно е твърдението на ищеца, че причината да бъдат предявени процесните искове било поведението на ответника преди и след предявяване на иска. Ответникът още през 2014г. е предявил иск срещу ПИБ, с който е оспорил валидността на договора за обществена поръчка и договора за цесия, което е много преди предявяването на процесните искове на 31.05.2019г. Ищецът в стремежа си да осъди ответника на основание нищожни договори за лизинг и цесия, е станал повод за образуване на настоящото производство. Следователно, право на разноски има ответникът, а не ищецът.

Първоинстанционният съд не е се е произнесъл по своевременно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което същото следва да се разгледа от въззивния съд.

Предмет на делото са обективно и кумулативно съединени главен и акцесорен иск в общ размер на 100 657,73 евро. Договореното адв. възнаграждение в размер на 12 520 лева без ДДС, съответства както на фактическата, така и на правната сложност на предмета на делото – множество и сложни правоотношения, множество възражения за нищожност, както и множество твърдения за наличието на обуславящи правоотношения, ангажиращи или изключващи отговорността на страните и много фактически и правни твърдения, които в своята съвкупност обосновават извод за липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно, неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че заплатеното от ответника адв. възнаграждение в размер на 12 520 лева без ДДС е прекомерно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2980 от 21.07.2025г. по т.д. 2187/2022г. по описа на СГС, т.о., VІ-13 състав, с което „Първа Инвестиционна Банка“ АД е осъден да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД сумата от 15 024 лева адв. възнаграждение и е оставено без уважение искането на ищеца за изменение в частта за разноските на протоколно определение от 02.04.2025г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове, постановено по т.д. № 2187/2022г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-13 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4