Определение № 220 от 19.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 19.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500151 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. Ж. Н., чрез пълномощника адв. И. против Определение № 3096/10.12.2025 г. по гр.дело № 132/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение №551/09.07.2025 г. в частта за присъденото допълнително трудово възнаграждение и постановено издаването на изпълнителен лист в полза на И. В. В. – А..

Твърди се, че определението е недопустимо, тъй като искането за предварително изпълнение е следвало да бъде отправено с исковата молба или най – късно до даване на ход на делото по същество в първоинстанционното производство.

На следващо място, според жалбоподателя, предмет на спора не е трудово възнаграждение и не е налице основание за допускане на предварително изпълнение на решението.

Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист е събрана сумата от 61 658,34 лева по образуваното изпълнително дело №922/2025г. по описа на ДСИ при Районен съд- Бургас, което води до невъзможност жалбоподателят да иска спиране и прекратяване на предварителното изпълнение. Освен това, по делото е допуснато и обезпечение на предявения иск срещу внесена парична гаранция в размер на 56 111лв. Искът е обезпечен в двоен размер, с което на Н. Н. е причинена непоправима имуществена вреда в размер на 117 769,34 лв. Блокирани са сметки, в които се намират и суми, принадлежащи на клиентите и такива, които възпрепятстват дейността на нотариалната му кантора.

Наред с изложеното, се прави оплакване, че обжалваното определение не е било връчено на жалбоподателя, въпреки че подлежи на обжалване.

1

Иска се отмяна на определението като недопустимо и неправилно.

В отговор на частната жалба, подаден от И. В. В. – А., чрез нейния пълномощник адв. А., се се оспорват подробно доводите на жалбоподателя и се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а ако се приеме за допустима- да бъде оставена без уважение.

Излага се оплакване, че от съдържанието на жалбата не става ясно в кои точно части се обжалва определението.

Ако жалбата бъде приета за редовна, я счита за недопустима в частта против определението за допускане на предварително изпълнение на решението като насочена против акт извън обхвата на инстанционния контрол съгласно чл.274, ал.1 и ал.2 ГПК. Допуснатото от съда предварително изпълнение счита, че е в изпълнение на задълженията на съда по силата на закона, а разпореждането за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в същия съдебен акт, е единствена обжалваема част от него.

Ако бъде приета за допустима, моли за отхвърлянето й като неоснователна.

В отговор на твърдението за несвоевременно заявено искане, сочи съдебна практика- Определение № 393/29.06.2010г. по ч.гр.дело № 263/2010 г. на ВКС, според което предварителното изпълнение за възнаграждение за работа може да бъде постановено освен в решението, и с отделно определение, независимо дали страната е направила нарочно искане.

Счита, че предварителното изпълнение за присъдено трудово възнаграждение настъпва по силата на закона според разпоредбата на чл.242, ал.1, т.1 ГПК, независимо дали е допуснато обезпечение на иска и не изисква преценка за основателност от страна на съда.

Завява, че жалбоподателят не търпи имуществени вреди, поради различие на хипотезите на предварително изпълнение по чл.242, ал.1 и ал.2 ГПК, а искането за прекратяване на предварителното изпълнение е допустимо единствено в хипотезата на чл.242, ал.3 ГПК, която е неотносима към настоящото производство.

Допуснатото от съда предварително изпълнение е в изпълнение на задълженията на съда, а разпореждането за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в същия съдебен акт, е единствена обжалваема част от него.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, който подлежи на инстанционен контрол съгласно разпоредбата на чл.244 ГПК, която не разграничава хипотезите на чл.242 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.

С Решение №551/09.07.2025 г., постановено по гр.дело №132/2025 г. по 2 описа на БАС е потвърдено Решение №551/09.07.2025 г. по гр.дело № 132/2025 г. на Окръжен съд- Бургас, с което ответникът Н. Ж. Н. е осъден да заплати на ищцата И. В. В.: 36 388,53 лева, представляваща уговорено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно с лихва за забава в размер на 9942,31 лева, дължима за периода 01.05.2022 г. - 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1200 лева, представляваща уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз за 2021 г., платим на 31.12 за текущата година), ведно с лихва за забава в размер на 367,87 лева , дължима за периода 01.01.2022 г. – 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

За присъдените суми за трудово възнаграждение, първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение и е постановил издаването на изпълнителен лист. Напълно допустимо е това да се случи с последващо определение, като в хипотезата на чл.242, ал.1, предл. последно ГПК, съдът е задължен да постанови предварително изпълнение на решението, с което са присъдени сумите за трудово възнаграждение на ищцата в производството, без да е сезиран с искане за това.

Законът в разпоредбата на чл.242 ГПК предвижда допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение служебно – в хипотезите по чл.242, ал.1 ГПК, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, и по искане на ищеца - в хипотезите по чл.242, ал.2, т.1,2,3 от ГПК. В процесния случай, доколкото се касае за незаплатено възнаграждение по трудово правоотношение, първостепенният съд служебно на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението. Законът, противно на оплакванията в частната жалба, не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително изпълнение, тъй като в хипотезите по чл.242, ал.1 ГПК е длъжен да стори това. /Така, Определение № 288/10.08.2015 г. по гр. д. № 4143/2015 г., Г. К., IV г. о. на ВКС, Определение № 485/30.07.2010 г. по ч. гр. д. № 351/2010 г., Г. К., IV г. о. на ВКС, Определение № 473/27.06.2012 г. по гр. д. № 425/2012 г., Г. К., IV г. о. на ВКС и др. /. В този смисъл правилно първоинстанционният съд не е обсъждал предпоставките за допускане на предварително изпълнение. Доколкото и забраната за недопустимост на предварително изпълнение по силата на чл.243, ал.1, изр.2 ГПК е неприложима за решения, с които се присъжда възнаграждение за работа, каквато е и настоящата хипотеза, развитите оплаквания в частната жалба, че вследствие на изпълнението може да се причини на ответника значителна и трудно поправима вреда, са законово ирелевантни. Производството по чл.274 и сл.ГПК срещу определението за 3 допускане на предварително изпълнение е самостоятелно и има за предмет единствено проверка на законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение с оглед предпоставките на чл.242 и чл.243 ГПК. Тази преценка не е обусловена от крайния изход на въззивното производство по съществото на спора, тъй като предварителното изпълнение по своята правна природа има временен характер и е насочено към уреждане на отношенията между страните до влизане в сила на съдебния акт. Определението, с което е допуснато предврателно изпълнение е станало известно на осъдената страна с поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решение, на основание чл.242, ал.1 ГПК не подлежи на спиране, освен в хипотезата на отмяна на решението.

При горните констатации частната жалба се явява неоснователна, поради което Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Ж. Н., съдебен адрес: гр.Б., ул.“Г.“ №*, ет.*, адв. И. И. против Определение № 3096/10.12.2025 г., постановено по гр.дело № 132/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4