Решение № 914 от 28.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500984 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Г. С. Н., подадена срешу решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 22 състав, постановено на 29.12.2020 г. по гр. дело № 4854/2019 г., с което частично е бил отхвърлен искът му, предявен на осн. чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Решението се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за разликата над 10 000 лева до претендирания размер от 40 000 лева. Основните оплаквания на жалбоподателя са две. Първото – че при определяне на обезщетението градският съд е нарушил чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е несправедливо занижено с оглед установените травматични увреждания, болки и страдания, които е претърпял ищецът. Второто – че необосновано съдът е приел, че приносът на ищеца за настъпване на уврежданията е 50 %.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди в предявения размер от 40 000 лева.

Въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. В подадена до въззивния съд молба се излагат доводи, че определеният от градския съд размер на обезщетението е 1 справедлив с оглед тежестта на уврежданията, при съобразяване на наличието и на други заболявания на ищеца, които не са в причинна връзка с увреждането му при ПТП. Сочат се нарушенията на правилата за движение по пътищата, които ищецът е допуснал и които са допринесли за настъпване на произшествието.

Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото. В решението си подробно и задълбочено е обсъдил както събраните доказателства, така и становищата на страните.

Установява се, че на 30.07.2017 г. ищецът Г.Н. /роден през 1982 г./, е бил увреден в качеството си на велосипедист при настъпило ПТП с участието на лек автомобил, управляван от водач Н. В. Ц..

По делото е безспорно, че автомобилът „Нисан Примера“ с рег. № *******, управляван от Н. Ц., към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в „Бул инс“ АД.

От приложеното ДП № 60/2017 г. по описа на РУ – гр. Брезник, се установява, че с постановление на прокурор от районната прокуратура в гр. Брезник наказателното производство е било прекратено. Решаващия извод на прокурора е, че в пряка причинна връзка за настъпване на ПТП са били действията на самия пострадал. Това постановление е било обжалвано от ищеца Н. пред районния съд в гр. Брезник, но е било потвърдено от съда, след което и определението на районния съд е било потвърдено от Пернишкия окръжен съд.

За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел първоначално комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, а след това и повторна автотехническа експертиза.

От заключенията на вещите лица автоексперти – инж. В. П. и инж. И. Т., се установява следният механизъм на ПТП: Същото е настъпило в светлата част на денонощието на път ІІ-63 между градовете Трън и Брезник. Пътят е от едно платно, 2 разделено на две пътни ленти за двупосочно движение на автомобилите.

Лекият автомобил се е движил със скорост от около 80 км/ч. с посока от Трън към Брезник. По същото време и в същата посока пред автомобила, по средата на пътното платно се е движил и велосипедистът Н. със скорост около 30 км/ч.

Приближавайки към движещия се пред него велосипед, водачът на автомобила предприел изпреварване на велосипеда отляво, подавайки звуков сигнал с клаксона и навлизайки в лентата за насрещно движение. От своя страна велосипедистът също предприел отклоняване наляво, навлизайки и той в насрещната лента. Траекториите на двете превозни средства се пресекли, при което настъпил удар между предната дясна част на автомобила и задната част на велосипеда. Вследствие на удара ищецът бил качен върху предния капак на автомобила и счупил с глава предното стъкло. Тялото му било отхвърлено напред и паднало на платното.

Според експертите, от техническа гледна точка причината за ПТП са субективните действия на водача на автомобила и на велосипедиста, които по едно и също време са навлезли върху пътната лента за насрещното им движение. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при посочената скорост е около 66,4 м. От момента на отклоняването му наляво до момента на удара велосипедът е изминал около 6 м. За това време водачът на автомобила не е имал техническата възможност да спре, а само да отклони автомобила още наляво, поради което за него ударът е бил непредотвратим.

За автомобила ударът би бил предотвратим, ако водачът е намалил скоростта до тази на велосипеда или ако е продължил да се движи направо, а не да заобикаля велосипеда.

За велосипедиста ударът би бил предотвратим, ако се е движил върху крайната дясна част на платното за движение – без да се отклонява наляво.

От заключението на вещото лице д-р Е. И. – специалист по съдебна медицина, се установява, че в резултат от падането му на терена ищецът е получил счупване на малкия пищял на левия долен крайник тип „фрактура на Мезеньов“, която представлява комбинация от изкълчване на глезенната става със счупване на голямопищялната кост в областта на глезенната става, както и счупване на малкопищялната кост в областта на диафизата /над глезенната става/.

Непосредствено след ПТП пострадалият е бил прегледан в спешен център в гр.

Перник, след което е насочен за лечение към УМБАЛСМ „Пирогов“. Бил е опериран вечерта на същия ден. Извършено е открито наместване на костните фрагменти и имобилизация чрез поставяне на метални импланти. Болничният престой е продължил до 06.08.2017 г., а от 21.09. до 28.09.2017 г. е проведена рехабилитация в болнични условия. През октомври 2017 г. е извършена повторна оперативна интервенция за 3 отстраняване на металните импланти, последвана от нова едноседмична рехабилитация. Рехабилитационно лечение е проведено и на следващата година – от 03.08. до 10.08.2018 г.

Според д-р И., по литературни данни срокът за пълно възстановяване на функцията на крайника след такова увреждане е около 3-4 месеца. При извършения през месец октомври 2019 г. личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че увреденият крайник е възстановен. Установява се незначително намаление на сгъването на лявото ходило в областта на глезенната става, което обаче не води до клинично значимо намаляване на функцията на крайника. В областта на глезенната става има трайни белези по кожата от извършената оперативна интервенция.

Ищецът се оплаква от болки и умора в травмирания крайник при продължително стоене на крак или продължително ходене пеша. Вещото лице обяснява тези оплаквания не само с травматичното увреждане, а и с наслагване на последици от предходна оперативна интервенция, извършена по повод друго заболяване на ищеца.

С оглед на горните доказателства, по отделните оплаквания на жалбоподателя въззивният съд намира следното:

Относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди: Като взе предвид тежестта на травматичното увреждане – комбинация от изкълчване и счупване на кости, предприетите две оперативни интервенции, продължителността на възстановителния период и като съобрази социално-икономическата обстановка в страната към месец юли 2017 г., въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 40 000 лева.

Относно съпричиняването: В тази й част жалбата на ищеца е неоснователна.

Ищецът не е спазил изискването на чл. 80, т.2 от ЗДвП, съгласно което водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а през цялото време е управлявал велосипеда си по средата на пътното платно. Самият Н. в показанията си, дадено в досъдебното производство, е заявил, че е чул зад себе си продължителен клаксон, но не се обърнал назад, за да прецени накъде да завие и не е направил опит да освободи средата на платното. С поведението си Н. сам се е поставил в опасност да бъде ударен от настигащия го автомобил. Поради това съпричиняването му в никакъв случай не е по-малко от 50 %, но в тази му част решението не е обжалвано от застрахователното дружество.

При отчитане на приноса на самия пострадал, на него му се дължат 20 000 лева.

4

По изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че жалбата на ищеца Г.Н. е частично основателна и решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 10 000 до 20 000 лева, а с настоящото решение следва да му се присъдят още 10 000 лева.

Поради увеличаване на обезщетението, решението на СГС следва да бъде изменено и в частта за разноските. В производството пред СГС ищецът е бил представляван при условията на чл.38 от ЗА

От пълномощника на въззиваемия ищец е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция – за предоставена защита при условията на чл.38 от ЗА. Искът е предявен за 40 000 лева. При тази цена на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 730 лева. При основателност на иска за 20 000 лева на процесуалния представител на ищеца се дължат 865 лева. СГС е присъдил 996 лева – включително начислен ДДС.

Настоящият състав на апелативния съд счита, че върху адвокатско възнаграждение, дължимо за осъществена правна защита при условията на чл.38 от ЗА, не следва да бъде начисляван данък върху добавената стойност по следните съображения:

Наредба № 1/2004 г. предвижда в §2а от ДР, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Доколкото по принцип адвокатското възнаграждение се заплаща авансово, преди осъществяване на самото процесуално представителство по делото, то съгласно чл.25, ал.7 от ЗДДС, данъкът става изискуем при получаване на плащането като се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Задължение на адвоката, в качеството му на данъчно задължено лице е, да издаде фактура с отразяване в нея на дължимия и платен данък, която при авансово плащане следва да бъде издадена не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС.

В случаите на процесуално представителство на ищец по реда на чл.38 от ЗА адвокатското възнаграждение не се заплаща авансово, а се дължи от ответника съразмерно на уважената част от иска.

Няма законово основание обаче, с наредба да се възлага на съдилищата да 5 начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ.

Данъкът е публично вземане и начинът на начисляването му се урежда с императивни норми. Недопустимо е ДДС да е неразделна част от възнаграждението, при положение, че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и поначало се начислява от регистрираното лице по силата на чл.86 от ЗДДС.Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи от регистрираното по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. В чл.86, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения данъчен документ.

Следователно, при действащата правна уредба, като се съобрази и че данъчната основа не може да включва ДДС /съгласно и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС/, настоящият съдебен състав намира, че няма основание да се иска от съда, той да начислява ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ.