Решение № 6615 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6615 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100508944 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 11395 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 50006/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 25-и състав, е отхвърлен предявеният от И. В. Г. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумата от 947,34 лв., представляваща вземане за доставена електрическа енергия за периода от 17.02.2022 г. до 16.05.2022 г. за обект в село Ноевци с абонатен номер ********** и при клиентски номер *******, за която сума е издадена фактура № 0003417953/19.05.2022 г.

Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 485 лв., представляваща сторените разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И. Г., в която са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. На първо място въззивникът отрича в исковия период да са действали чл.

56, ал. 1-2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Оспорва между страните да е имало сключен договор за доставяне на електрическа енергия, както и да са имали преки облигационни отношения 1 по предоставянето на мрежови услуги. Твърди, че ответникът няма право да получава цената на електрическата енергия от крайния клиент, тъй като заплащането е опосредено от крайния снабдител. Поддържа, че мрежовият оператор няма и право да коригира сметките за продадена топлинна енергия, тъй като не е краен снабдител. Намира, че на КЕВР не е делегирано със закон правомощие да установява с подзаконов нормативен акт правото на корекция в полза на мрежовия оператор.

На следващо място, жалбоподателят посочва, че твърденията в констативния протокол са изрично оспорени от ищеца, а ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил тяхната истинност и достоверност чрез каквито и да било доказателства. В тази връзка счита, че техническата експертиза не следва да се кредитира, доколкото същата се основава само на оспорения частен документ. Нещо повече, свидетелските показания също не установявали твърдените в констативния протокол факти и обстоятелства.

Поради изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение ведно със законните последици от това.

В законоустановения срок от въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е постъпил писмен отговор на така депозираната въззивна жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. На първо място страната посочва, че съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносната мрежа включва събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Поради изложеното счита, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

Счита за неправилно становището на въззивника, че разпределителното дружество не може да извършва корекции на сметките на потребителите в случаите на констатирано неизмерване, неточно или непълно измерване на потребената от клиента електрическа енергия. Напротив – такава възможност била дадена от ПИКЕЕ.

Според въззиваемия неоснователни са твърденията на ищеца, че не били обсъдени в пълнота събраните по делото доказателства доколкото описаните в представения констативен протокол обстоятелства се потвърждават както от свидетелските показания, така и от приетото по делото заключение на вещото лице.

Поради изложеното е отправена молба до въззивния съд за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата в размер на 947,34 лв., представляваща вземане за коригирана цена на 2 електрическа енергия, начислена служебно за периода от 17.02.2022 г. до 16.05.2022 г. за обект в село Ноевци с абонатен номер ********** и при клиентски номер *******, за която сума е издадена фактура № 0003417953/19.05.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и чрез него се ползват предоставените от ответника мрежови услуги – достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, която е експлоатирана и поддържана от ответното дружество; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване, както и че са спазени установените в нормативните актове и между страните процедури за това.

От представената по делото лицензия за разпределение на електрическа енергия се установява, че ответникът притежава лиценза за извършване на дейност по разпределение на електрическа енергия на територията, определена в лицензията. В лицензията е предвидено, че лицензиантът осъществява следните права и задължения: транспортиране на електрическа енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство;

3 експлоатиране и поддържане на съществуващата мрежа, изграждане на нови елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите; присъединяване към мрежата на потребители и производители на електрически енергия, разположени на територията на лицензията; сключване съгласно ЗЕ договори за пренос на електрическа енергия през мрежата по регулирани цени, както и сделки за допълнителни услуги, гарантиращи сигурната работа на мрежата; купуване на необходимата електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса; монтиране, поддръжка, отчитане и контрол върху средствата за търговско измерване на електрическа енергия; извършване на други необходими услуги, свързани с дейността по разпределение на електрическата енергия.

По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е собственик на имот, находящ се в с. Ноевци, както и че е потребител на електроенергия за въпросния недвижим имот. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника. В нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. В чл. 4, ал. 1 от общите условия на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, действали за процесния период, е посочено, че страни по тези Общи условия са: „Електроразпределителни мрежи Запад” АД в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа за определената територия съгласно издадената му лицензия и собственик или титуляр на вещното право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик. Още повече, че ищецът, като потребител на електрическа енергия, е потребител и на електроразпределителната мрежа, тъй като от нея се снабдява с електрическата енергия - § 1, т. 41а, б. „а“ ДР ЗЕ. Ето защо ищецът, като клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния имот, е клиент и на ответното дружество, което именно извършва експлоатирането на разпределителната мрежа съобразно притежаваната от него лицензия, поради което възражението на ищеца досежно липсата на облигационна връзка между него и ответното дружество се явява неоснователно.

Следващият спорен въпрос между страните е концентриран върху наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период.

На първо място следва да бъде изяснен въпросът относно материалната легитимация на ответника. В решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/2022 г. на ВКС, IV ГО, е обобщена практиката по въпроса материално легитимирани ли са операторите на електроразпределителните мрежи да претендират от клиентите суми, начислени вследствие на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл.

56, ал. 4 ПИКЕЕ вр. чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

4

Посочено е, че следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 85 по гр. д. № 2528/2021 г., ІV г. о., и решение № 50186 по гр. д. № 4372/2021 г., ІV ГО. В тях се приема, че разпоредбите на чл. 50-56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата.

Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ , дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и, ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата на чл. 51) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а ползвателят на мрежата (респ. крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа.