Решение № 156 от 21.09.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ямбол, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. С.

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500150 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Д., ЕГН********** от гр.Ямбол, чрез пълномощника му адв.П. С. от АК-Ямбол против Решение №125/22.03.2022 г. по гр.д.

№762/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение , с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, а именно за признаване на уволнението за незаконно и отменяне на уволнение, извършено със Заповед №003/11.01.2021 г. на изпълнителния директор на "Технострой-инженеринг 99" АД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "заместник изпълнителен директор" и за заплащане на обезщетение в размер на 11 778 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение, както и за заплащане на сумата от 4280, 16 лв. на осн.чл.224, ал.1 КТ. С посоченото решение въззивникът е осъден да заплати сумата от 1440 лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение материалния закон, и в протИ.речие с практиката на ВКС. Критикува решаващите правни изводи като формирани при неправилен и непълен доказателствен анализ, който е обусловил погрешно установени фактически положения. Излага синтезно аргументация, систематично съотносима към всеки от обективно съединените искове. В подкрепа на твърдяната основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ заявява тезата, че към 11.01.2021 г. не е извършвано реално съкращаване на щата в ответното дружество съобр.с посоченото в Заповед №003/11.01.2021 г. основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ, касаещо изменение в щатното разписание от 01.09.2020 г., респ. ирелевантна за трудовоправното отношение на въззивника е всяка промяна на щата, извършвана преди възстановяването му със Заповед

№002/11.01.2021 г. на заеманата и съществуваща по щата длъжност. Акцентира повторно и пред въззивния съд чрез възражение, че промяната в щата на ответното дружество е фиктивна, като в щата са съществували две заети длъжности "зам. изпълнителен директор" и не е бил извършен подбор по чл.329 КТ. Изразява се несъгласие с аргументите в атакуваното решение, в отговор на оспорването от въззивника ищец на представеното от 1 ответното дружество поименно щатно разписание на персонала на "Технострой-Инженеринг 99" АД към 01.09.2020 г. Твърди се, че въведената в актуализираното щатно разписание към 01.09.2020 г. длъжност "заместник директор строителство" с код по НКПД 2011- 11 206014 не съществува,т.к. посоченият код се използва за длъжност "заместник директор на предприятие", а на длъжността в ответното акционерно дружество "зам. изпълнителен директор" отговаря код по НКПД 2011 -1120717. Изброените отклонения, свързани с цит. промени в щатното разписание от 01.09.2020г. рефлектират върху законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №003/11.01.2021 г., а тяхното неправилно интерпретиране от първостепенния съдебен орган обуславя неправилност в посочения смисъл на обжалваното решение. В условия на взаимна обусловеност от верността на извършената правна интерпретация в защита основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ се развиват допълнителни тезисни правни съображения за основателността и на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, доколкото от приобщените по делото справки от ТД НАП ищецът няма регистрирани действащи трудови договори.

Поддържа се като основателна исковата претенция с правна квалификация чл.224, ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер общо от 59 дни , възлизащо на сумата от 4280.16 лв в съгласие с установяванията в заключението на вещото лице. По същество се отправя искане към въззивната инстанция в рамките на контролните й правомощия да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да приеме за основателни предявените обективно съединени искове с произтичащите от това конститутивни и осъдителни последици в полза на въззивника, както и на осн.чл.242, ал.1 ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта на присъдените обезщетения. Отправя искане за присъждане в полза на въззивника на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "Технострой Инженеринг 99" АД, ЕИК 128056792, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.

"Обходен път" №21, представлявано от изпълнителния директор С. П. И., със съдебен адрес гр.Бургас, ж.к. "Славейков", бл.126, вх.А, ет.3, офис №6 и №7, Правна кантора "И Ел Си", в който се излага становище за правилност и обоснованост на атакуваното решение поради съответствието му с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, утвърждаващи правилността на първоинстанционната преценка относно установеното различие между трудовите функции на съкратената длъжност "заместник изпълнителен директор" с код НКПД 1120 7017 и новосъздадената длъжност "заместник директор строителство" с код по НКПД 1120 6014 със съпътстващо илюстриращо отликите изброяване на конкретните трудови функции по утвърдените длъжностни характеристики за двете длъжностни. Посочва, че правилно първостепенният съд е регистрирал и отчел значимостта в случая на доказаното по делото обстоятелство, че въззиваемото дружество с допълнително споразумение №416/13.10.2020 г. към трудов договор №7 е назначило лице на длъжност "заместник директор предпр. по строителство" с код по НКПД 1120 6014 /видно от справка на НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 КТ от 13.10.2020 г./, а не със шифъра в протокол от 19.08.2020 г. на Съвета на директорите в "Технострой Инженеринг 99" АД, като доминиращо значение има наименованието и характеристиките на длъжността като трудова функция и съдържание. Изтъква като правилни и намиращи солидна правна опора в практиката на ВКС аргументите на районния съд,че работодателят макар и да е задължен да изпълни съдебното решение за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител, независимо от съществуването на щатната бройка за длъжността, то работодателят няма задължение да изменя щатното разписание като възстановява отново тази длъжност, а може да пристъпи към уволнение поради съкращаване не щата. Отстоява позиция, че атакуваното решение е законосъобразно и в контекста на решаващия съдебен извод, че в настоящата хипотеза работодателят не е бил обвързан от задължението да извършва подбор на осн. чл.329 КТ,с придружаващ коментар, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника, заеманата от него длъжност "заместник изпълнителен директор" не е съществувала в щатното разписание, а тя е била единствена, и се е заемала само от него. Поддържа становище за неоснователност и на акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ, и по чл.224, ал.1 КТ, с оглед на което настоява въззивната инстанция в обсега на решаващите й функции да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно решение и да присъди 2 на въззиваемото дружество съдебно-деловодните разноски пред ЯОС.

В о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Редовно преупълномощеният му защитник адв.Женя Кайали формира становище, с което поддържа въззивната жалба по подробно изложените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Отправя претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски,за която предоставя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощника адв.И. И., който настоява за неоснователност на въззивната жалба предвид законосъобразния характер на извършеното уволнение. Формулира искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция съгл. списък по чл.80 ГПК, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представя подробно изложение на писмени бележки.

След суверенна оценка на събраните доказателствени материали, стриктно съблюдавайки императивните процесуални правила на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК ЯОС формира следните фактически изводи:

Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Д.

Д. Д. от гр.Ямбол против "Технострой- Инженеринг99" АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ- за признаване за незаконно уволнението и за отмяна на Заповед №003/11.01.2021 г. за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл.328 ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, издадена от Изпълнителния директор на "Технострой Инженеринг99" АД гр.Ямбол с ЕИК128056792 като незаконосъобразна, за възстановяването на ищеца на длъжността -заместник изпълнителен директор в "Технострой Инженеринг99" АД, гр.Ямбол,заемана до прекратяване на трудовото правоотношение; за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, определено съобразно брутното трудово възнаграждение на въззивника в размер 11778 лв. след допуснато изменение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на присъждането до окончателното й изплащане; за заплащане по иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ на сумата от 4280, 16 лв. /след допуснато изменение/, представляваща брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер общо на 59 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Не е спорно между страните, което намира опора в писмените доказателства, копие от трудова книжка №4481, серия Щ №470539 на въззивника Д. Д., че същият е работил във въззиваемото дружество "Технострой-Инженеринг99" АД, на длъжност заместникизпълнителен директор" шифър по НКПД, 11207017, в отдел "Ръководни кадри", по силата на трудово правоотношение, възникнало от сключен на 11.01.2016 г. трудов договор №6/11.01.2016 г. Трудовият договор е сключен между страните като безсрочен на осн.чл.67, ал.1 КТ на пълен работен ден и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Съобразно длъжностната характеристика,връчена на въззивника на 11.01.2016 г., основните трудови функции присъщи на длъжността "заместникизпълнителен директор" са ръководно-организационни, подпомагане на главния директор в изпълнение на неговите задължения, в т.ч. и в условия на заместване, както и контролни функции върху сключване и изпълнение на договорите на дружеството, върху спазване на трудовата и технологична дисциплина, върху целесъобразното използване на материалнотехническата база.

Не е спорно и че със Заповед №365/06.08.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на "Технострой-Инженеринг"АД, инж.С. П., на осн. чл.195, ал.1, вр.чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 КТ на Д. Д. е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като със Заповед №366/06.08.2019 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 вр.чл.190, ал.1, т.7 КТ е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като в нея е предвидено на осн. чл.224, ал.1 КТ да се изплати парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни. С решение №34/21.11.2020 г. по гр.д. 3549/2019 г. на ЯРС и потвърждаващото го в тази част Решение №269/08.10.2020 г. по в.гр.д.№354/2020 г. на ЯОС уволнението на въззивника е признато за незаконно и е отменено, като същият на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е възстановен на заеманата до уволнението длъжност "заместник изпълнителен директор" в 3 предприятието на въззиваемото дружество.

Със заявление вх.№1/11.01.2021г. до "Технострой-Инженеринг" АД въззивникът е заявил, че се явява да заеме и изпълнява длъжността "заместник изпълнителен директор" във въззиваемото дружество с оглед влязло в сила Решение №34/21.11.2020 г. по гр.д. 3549/2019 г. на ЯРС. Със Заповед №002/11.01.2021 г. на Изпълнителния директор на "ТехностройИнженеринг 99" АД на основание влязло в сила съдебно решение по гр.д. №3549/2019 г., копие от Уведомление на ЯОС и подадено Заявление вх.№1/11.01.2021 г. въззивникът е възстановен на длъжността "заместник изпълнителен директор" в "ТехностройИнженеринг99" АД, считано от 11.01.2021 г. Със Заповед №003/11.01.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, издадена от изпълнителния директор на "Технострой-Инженеринг" АД инж.С. П. е прекратено трудовото правоотношение на Д. Д. Д. поради съкращаване на щата, съгласно щатно разписание от 01.09.2020г. Заповедта е връчена лично на въззивника на с.дата-11.01.2021 г. , като в нея е предвидено на осн. чл.220, ал.1 КТ да се изплати парично обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, за 1 месец. В тази връзка от въззивника е представена вносна бележка от 26.02.2021 г., удостоверяваща извършено от въззиваемото дружество платежно нареждане на сумата от 1741, 50 лв., в полза на Д. Д. с вписано основание обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. От завереното копие на трудовата книжка на въззивника се установява вписване на прекратяването на трудовото правоотношение на 11.01.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, след което няма други отбелязвания.