Решение № 1776 от 06.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20231100502270 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2270/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. В. Ш. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №11375 от 19.10.2022 г постановено по гр.д.

№42152/2021 г на СРС , 159 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди „А. БГ“ ООД ЕИК **** гр.София да му заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 864 лева подлежаща на възстановяване сума поради недоставени четири броя гуми Continental CrossContact ATR 215/65R16 98Н , ведно със законната лихва от 19.07.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 14,88 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.05.2021 г – 18.07.2021 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за нищожност и неправилност на решението на СРС . Решението на СРС е неразбираемо и без мотиви като не са обсъдени наличните доказателства .

Плащането от ответника е направено след образуване на делото , поради което искът за главница е основателен . Основателен е и иска за лихви за забава , защото е налице покана за връщане на платената сума по ел.поща . Имейлът е постъпил в информационната система на ответника , която е под контрол на последния .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Липсват основания да се приеме , че решението на СРС е нищожно . Прието е за безспорно между страните , че главницата по разваления договор е възстановена от ответника на ищеца на 1

13.08.2021 г . На основание чл.235 ал.3 ГПК СРС е взел предвид факта на извършеното плащане и законосъобразно е отхвърлил иска за главница . Правилно е отхвърлен и искът за забава , защото ищецът не е доказал покана до ответника за връщане на сумата. Преди връчване на исковата молба дължимата сума е била възстановена на ищеца .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.11.2022 г и е обжалвано в срок на 18.11.2022 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е валидно и допустимо .

Не могат да се споделят доводите във въззивната жалба , че решението на СРС е „неразбираемо“ . Същото постановено от съдия и отговаря на всички изисквания за валидност на съдебен акт . Волята на съда е ясно и разбираемо изразена в съдебния диспозитив .

Решението на СРС е правилно . Противно на посоченото във въззивната жалба първоинстанционното решение има подробни мотиви като са обсъдени наличните доказателства и са изложени ясни и непротиворечиви правни изводи .

Противоречи на закона и на житейската и правна логика е искането на въззивника , независимо от безспорното плащане на главницата от ответника след образуване на делото на 13.08.2021 г - ответникът да бъде осъден да заплати /за втори път/ въпросната сума.

Съгласно чл.235 ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите , настъпили след предявяване на иска , които са от значение за спорното право. Очевидно плащането от ответника на ищеца на претендираната сума е именно такъв значим факт и СРС законосъобразно го е взел предвид и е отхвърлил иска . И самият ищец е следвало да съобрази процесуалното си поведение с факта на плащане още пред първата инстанция като оттегли или се откаже от този иск . В противен случай на практика се иска съдът да осъди ответникът отново да заплати вече платена сума , което е абсурдно .

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за лихви за забава и претенцията за законна лихва . Ищецът не е доказал надлежна покана до ответника съгласно чл. 84 ал.2 ЗЗД . В случая е налице отпаднало основание /иск за неоснователно обогатяване след разваляне на договор/ , при което не съществува спор в доктрината и в съдебната практика , че за да изпадне длъжника в забава е необходима покана до същия /сравни с Тълкувателно решение №5/2017 г от 21.11.2019 г по тълк.дело №5/17 г на ОСГТК на ВКС / . Съгласно чл.10 ал.1 2

ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система , респ.от изтеглянето му от адресата от информационната система .

В случая ищецът не е доказал , че електронното изявление /имейл от 20.05.2021 г/ е постъпило в посочена от адресата информационна система , респ.че е било изтеглено от адресата . Трябва да се приеме , че развалянето на договора респ.възникването на задължението за възстановяване на платената сума са настъпили след връчване на препис от исковата молба с приложенията към нея на 19.01.2022 г . Тази дата е след предявяване на иска и след визирания период на лихвата за забава , поради което правилно СРС е отхвърлил иска за лихви за забава и претенцията за законна лихва .

Недопустимо е със свидетелски показания да се доказва постъпване на имейла на ищеца в информационната система на ответника , респ.разваляне на писмен договор /чл.164 ал.1 т.5 ГПК/. Подобни обстоятелства могат да се установят със съдебно-техническа експертиза , но такава не е поискана нито пред СРС , нито пред настоящия съд . Образуваната преписка пред КЗП е ирелевантна .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение . Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №11375 от 19.10.2022 г постановено по гр.д.№42152/2021 г на СРС , 159 състав .

ОСЪЖДА В. В. Ш. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „А. БГ“ ООД ЕИК **** гр.София сумата от 250 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на касационно обжалване поради материален интерес под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3