Решение № 3 от 04.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ловеч, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200981 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505381110 издаден от Агенция «Пътна инфраструктура» на „....“ ЕООД, със законен представител М. М. Р., ..., област Л. община, Т., с. Г., ул. К.П.В. 12, ЕИК ...., за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., за това, че на 03.06.2022 г. в 05.46 часа е установено нарушение №E08F3D3F32E279GFE053021F16QAOB3R, с ППС специален автомобил Мерцедес Атего, регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2. в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Угърчин, за движение па път I 4 км 40+ 670, с посока Нарастващ километър, включен а обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал, 1, т. 2. от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категории е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I 4 км 40+670.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят „....“ ЕООД, със законен представител М. М. Р., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалният и процесуалният закон, в която насока излага подробни аргументи.

В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател, редовно призовано се явява законен представител М. М. Р., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, тъй като излага, че не е налице извършено нарушение.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призовани не изпращат представител. По делото са представени от страна на АНО писмени бележки 1 чрез юрисконсулт Корфонозова, която моли съда да потвърди обжалвания ЕФ, в която насока излага подробни аргументи, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 03.06.2022 г. в 05.46 часа е установено нарушение №E08F3D3F32E279GFE053021F16QAOB3R, с ППС специален автомобил Мерцедес Атего, регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2. в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Угърчин, за движение па път I 4 км 40+ 670, с посока Нарастващ километър, включен а обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал, 1, т. 2. от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категории е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I 4 км 40+670.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, 2 актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП./ Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 172/2024 г. на Административен съд-Ловеч/. Ето защо ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013 г., е прието, че съкратеното производство за административно наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.

3

Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП), поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

На следващо място, с решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на «компенсаторна такса» с фиксиран размер. Безспорно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, като според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС освен с цитираното решение вече се е произнесъл по подобни казуси Решение от 22 март 2017г. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С 497/15 и 498/15, EU:C:2017:229, и дадените в така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай. Отделно, отговорът, който СЕС ще даде на зададения от Административен съд - Хасково въпрос, само частично ще допринесе за правилното решаване на настоящия спор, т.к. в контекста, в който е формулиран въпроса от преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство. Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018г. С384/2017г. Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално запитване Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г. /Дело C-384/17. Последното е постановено по преюдициалното запитване, касаещо тълкуването за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това право. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип, който е гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( „Хартата“) и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 4