Присъда № 22 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 22 от 11.02.2026 г. по НОХД № 253/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинения спрямо подсъдимия Т.Л.Я. и същият е предаден на съд за извършени две престъпления от общ характер, а именно:

- престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3, вр. с ал.1 от НК, за това че на 12.11.2023г. в гр.Пловдив, като е проявил жестокост към гръбначно животно- безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива на цвят, настъпвайки тялото й с крак, възпрепятствайки възможността да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче от порода „американски питбул“ я хапело, причинявайки и кон гузно-разкъснн рани по гръдната и коремна области на котката , й е причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, на публично място- в района на кръстовището, образувано от ул.“Капитан Райчо“ и ул.“Леонардо Да Винчи“ в гр.Пловдив.

- престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за това че на 12.11.2023г. в гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, в района на кръстовището, образувано от ул.“Капитан Райчо“ и ул.“Леонардо Да Винчи“, настъпвайки тялото на гръбначно животно безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива па цвят с крак, възпрепятствайки възможността да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче от порода „американски питбул“ я хапело, причинявайки й контузно - разкъсни рани по гръдната и коремна области на котката, й е причинил противозаконно смърт.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, прокурорът поддържа повдигнатите на подсъдимия обвинения. Пледира да бъде постановена осъдителна присъда, като на подсъдимият Я. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в рамер на шест месеца за престъплението по чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3, вр. с ал.1 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК. За второто престъпление по чл.325, ал. 1 от НК прокурорът предлага на подсъдимият Я. да бъде наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца.

В хода на съдебното следствие подсъдимият не се признава за виновен. От своя страна защитникът- адвокат К., пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т.Л.Я. - роден на ***, живущ в ***, ***, български гражданин, разведен, неосъждан, трудово ангажиран, ЕГН: **********

Свидетелят Л.Я. притежавал куче от мъжки пол от породата американски питбул с паспорт №****, което отговаряло на името А. и което било регистрирано в Община Пловдив с номер на картон 10554. Грижи за кучето полагал предимно свидетелят Л.Я.. Понякога се налагало бащата на св. Л.Я. - подсъдимият Т.Я., който живеел в съседство на сина си да извежда кучето на разходка. На 12.11.2023г., около 16.30ч., подсъдимият Т.Я. извел кучето 1

А. на разходка в централната градска част на гp.Пловдив, където същият живеел. Кучето било с повод, но без намордник. Разхождайки стопанисваното към онзи момент от него куче по тротоар, в близост до района на кръстовището, между ул.“Капитан Райчо“ и ул.

“Леонардо Да Винчи“, кучето видяло вървяща в близост до него безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива на цвят, при което, кучето А. моментално нападнало котката. Въпреки, че кучето било разхождано от подсъдимият с повод, подсъдимият Я. не се възпротивил на действията на стопанисваното от него животно и не възпрял чрез държания повод действията на кучето. Напротив, след като последното достигнало до котката и я захапало, подсъдимият Я. се приближил до устата на кучето си, в което по същото това време се намирало тялото на котката. Вместо всеячески да спре случващото се, подсъдимият умишлено настъпил тялото на котката с крак в областта на шията й, възпрепятствайки по този начин възможността същата да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче, улеснено от действията на стопанина си, я хапело, причинявайки й контузно- разкъсни рани по гръдната и коремна области на котката.

В нито един момент, въпреки че виждал, чс зъбите на кучето му разкъсвали плътта на котката, която агонизирала, подсъдимият не се опитат да спре действията на кучето, а напротив, проявявал жестокост към котката, помагайки на кучето му, по начина по който я хапело, да я убие. Продължаващите яростни и ожесточени ухапвания на кучето, улеснени от садистичните действия на Я., който бил настъпил котката, така чс да не може същата да се съпротивлява или избяга, които ухапвания попадали в областта на меката коремна стена и по гърдите на котката, засягали вътрешните органи на животното и важни за организма й кръвоносни съдове и нерви, което причинявало изключителни страдания на животното. действия на обвиняемия и воденото от него куче всъщност се развивали на публично мястов района на кръстовището, образувано от ул.“Капитан Райчо*' и ул „Леонардо Да Винчи“ в гр.Пловдив, където имало значителна концентрация на хора и то в светлата част на денонощието. Действията на подсъдимия били възприети от свидетелката Г.Д., която била в района заедно с двете си деца и мъжа, с който живеела на семейни начала- свидетелят И.Х..

Свидетелката Д. възприела как подсъдимият Я. е стъпил върху котката, докаго воденото от него куче я разкъсва. Уплашена от видяното, свидетелката Д. започнала да крещи по адрес на подсъдимия: „Пусни котето, пусни котето“, но подсъдимият продължил да притиска с крак тялото на котката. В същото време до нея бил свидетелят И.Х., който след като видял емоционалната реакция на Д., погледнал в посоката, където се намирали подсъдимият и кучето му и също възприел действията на подсъдимия Я.. Реакцията на свидетелката Д. била чута и от свидетелката Т.Ж., която видяла, че Д. плаче и крещи. Приближила се до нея и въпреки, че не я познавала я попитала какво се случва. Д. й показала подсъдимия Я..

Действията на последния били забелязани и от свидетелката Ж., която възприела как подсъдимият тъпчел тялото на котката ожесточено с крака си, в момент, в който кучето вече я било пуснало от захапа си. Явно изненадан от това, че бил забелязан, подсъдимият издърпал силно повода на кучето и тръгнал в посока дома си. Свидетелката Ж. не спирала да крещи след него, като същевременно се опитвала да го снима. След като не успяла да го настигне, свидетелката Ж. се върнала на мястото, където било тялото на котката. Въпреки че все още се опитвала да диша, котката агонизирала, а вследствие на ухапванията на кучето, извършените от Я. действия по настъпването й и получените контузии- разкъсни /ухапни/ рани, които довели до тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, настъпила смъртта й, която била възприела от свидетелката Ж..

В хода на разследването е ветеринарномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че причина за смъртта на котката са причинените й разкъсно-контузни (ухапни) рани, които със сигурност представляват тежки травматични увреждания, които не са били съвместими с живота. Спрямо котката е била проявена особена жестокост, а нараняванията са били получени по особено мъчителен начин. Като всяко гръбначно животно, притежаващо тръбеста (централна и периферна) нервна система, може да се 2 продположи, че тя е изпитвала в някаква степен болки и страдания от момента на причиняване на травматичните увреждания до момента на настъпване на смъртта.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието по чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3, вр. с ал.1 от НК, времето, мястото, начина и механизма на извършването му.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства, както следва: от показанията на свидетелите И.А.Х. (приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК), Г.М. Д., Т.Е. Ж.

(приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 от НПК), К.В.Ш., В.Н.С., Х.С.Г., частично от показанията на Л.Т. Я., на С.Г.С., В.Т.Т., А.М.М. и на Д.К.Й., както и от приложените по делото писмени доказателства: справка съдимост (л.38 от ДП); характеристична справка; удостоверение за регистрация на домашно куче (л.37 от ДП), паспорт на домашен любимец (л.33-36 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.19 от ДП), както и от заключениета на изготвената и приета ветеринарномедицинска експертиза (л.25-28 от ДП) и приложеното по делото веществено доказателство.

Съдът кредитира изцяло изготвената ветеринарномедицинска експертиза, като извършена с необходимите познания и опит.

Съдът кредитира като достоверни, последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите И.А.Х., Г.М. Д., Т.Е. Ж.. И тримата непосредсвено са възприели действията на подсъдимия Я., вкл. как последният е настъпал с крак котката, възпрепятствайки движенията й и лишавайки от възможност да се отскубне и избяга, докато междувременно кучето му брутално я разкъсва.

Съдът не кредитира показанията на св. Л.Т. Я.- син на подсъдимия, в частта им в която същият твърди, че баща му се е „опитвал да разтърве“ кучето и котката. На първо място свидетелят не е присъствал на мястото на инцидента и непосредствено не е възприел действията на баща си. Определено с показанията си същият прави опит да омаловажи случилото се и да „оправдае“ поведението на подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на св. А.М.М., в частта им, в която същият твърди, че подсъдимият да е удрял „жестоко“ кучето, викайки: „пусни, пусни“. Показанията на този свидетел са изолирани и не кореспондират с показанията на разпитаните в хпода на съдебното следствие свидетели, вкл. с тези на свидетелите очевидци- И.А.Х., Г.М. Д., Т.Е.

Ж..

Съдът не кредитира показанията на св. Д.К.Й. в частта им, в която той твърди, че подсдъимият не е бил настъпил котката, а се е опитвал да „освободи захапката на кучето“.

Показаниата на този свидетел се опровергават от показанията свидетелите И.А.Х., Г.М. Д., Т.Е. Ж.. Следва да се отбележи, че самият свидетел не е обективен и изразява пристрастност към случилото се, заявявайки : „Това са заразоносители тези котки и са голям проблем за квартала“.

Що се касае до показанията на св. С.Г.С., то следва да се отбележи, че същият заявява, че е „нямал никаква видимост“ и само е чувал какво се случва., т.е. същият пряко не е възприел в цялост случилото се и действията на подсъдимият

Я..

Несъстоятелно се явява възражението на защитата, че деянието по чл. чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3, вр. с ал.1 от НК се явява недоказано, тък като „липсват доказателства за 3 настъпила смърт на животното“, защото „трупът на котката не е намерен“. По делото са събрани достатъчно доказателства, в това число показанията на свидетелите очевидциИ.А.Х., Г.М. Д., Т.Е. Ж., че котката е била буквално раксъсана, като причинените й увреждания са довели до смъртта й.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Т.Л.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3, вр. с ал.1 от НК., за това че на 12.11.2023г. в гр.Пловдив, като е проявил жестокост към гръбначно животно- безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива на цвят, настъпвайки тялото й с крак, възпрепятствайки възможността да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче от порода „американски питбул“ я хапело, причинявайки и конгузно-разкъснн рани по гръдната и коремна области на котката, й е причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, на публично място- в района на кръстовището, образувано от ул.“Капитан Райчо“ и ул.“Леонардо Да Винчи“ в гр.Пловдив.

Визираното престъпление засяга обществените отношения, гарантиращи спазване на обществения ред и спокойствие и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.