Решение № 56 от 25.04.2019, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52 гр. Габрово, 25.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР

АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 40 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба от Д.М.Н. с настоящ и постоянен адрес *** /справка на л. 15/ против Столична дирекция на вътрешните работи, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, причинени от отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-2087 от 02.10.2018 година, издадена от командир на отделение при 07 РУ – София, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 година до окончателното изплащане на главницата, както и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.

В жалбата се твърди, че ищецът е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян физически и психически стрес и дискомфорт по време на задържането в 07 РУ – СДВР, като се сочи, че по принцип самото естество на задържането на лице в поделение на МВР, с цел установяване на евентуална съпричастност към престъпление от Наказателния кодекс, логично причинява на задържания стрес и дискомфорт. Твърди се още, че ищецът е преживял унижение и срам с поставянето му без информация за него на белезници и събличането му гол в поделението на МВР.

Ищецът Д.Н. се явява лично в открито съдебно заседание и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 12/, поддържа се иска, както и искането по същество по съображения, развити в депозирана по делото писмена защита /л. 31/. Представя се и списък на разноските /л. 32/.

Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи не се представлява в открито съдебно заседание. Страната е депозирала писмен отговор /л. 21-22/, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт /л. 23/, в който са развити съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на исковата претенция, поради което намира, че искът следва да бъде уважен с всички законни последици.

Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи вр. чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи/.

Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-2087 от 02.10.2018 година, издадена от командир на отделение при 07 РУ – София, е отменена с Решение № 237 от 18.12.2018 година по адм. дело № 313/2018 година по описа на Административен съд – Габрово /делото е приложено към настоящото/, което не е било обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 23.01.2019 година /оспорващата страна е уведомена за решението на 08.01.2019 година – л. 40 от адм. дело № 313/2018 на АС – Габрово/, а искът е предявен на 07.02.2019 година /пощенски плик на л. 14/, т. е. много преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-2087 от 02.10.2018 година, издадена от командир на отделение при 07 РУ – София на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 354а от Наказателния кодекс НК/ е наредено задържането на ищеца Д.М.Н. за срок до 24 часа. Видно от посоченото в заповедта, същата е издадена в 12:10 часа на 02.10.2018 година, а освобождаването на ищеца Н. е станало в 13:25 часа на същата дата.

При задържането Д.Н. е подписал декларация в 12:10 часа на 02.10.2018 година /л. 11/, като е посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и има нужда от специална хранителна диета, която изисква вода.

Според обясненията на ищеца, дадени в хода на делото пред настоящата инстанция, на 02.10.2018 година Н. бил в квартирата си в Студентски град със свой приятел на име В.. Към 12:00 часа, когато станало време Н. да тръгва за работа, двамата излезли от блока, в който Н.

***. Пред тях минал патрулен автомобил и спрял. Спирането станало близо до „Клуб 35” в Студентски град. Полицаите им поискали лични карти, като единият полицай останал при тях – извън автомобила, а другият извършил в автомобила проверка на личните карти. Полицаят, който бил извън автомобила, обискирал ищеца и приятеля му без да им дава документи и обяснения. При обиска не било намерено нищо. След като и другият полицай излязъл от автомобила, поставили на ищеца белезници, като му отговорили, че в полицията щял да разбере защо. Ищецът искал да се обади на адвоката си, но полицаите взели телефона му и му казали, че няма право на никакви обаждания. След като ищецът отказал да заведе полицаите в квартирата за обиск и отново казал, че иска да се обади на адвоката си, около половин час обикаляли с патрулната кола в Студенски град, след което отишли в 07 РУ. По думите на ищеца, в стаята в Районното имало трима полицаи, които се държали с него грубо, арогантно и унизително – държали го около 2-3 часа, като го накарали да се съблече гол и да кляка с разкрачени крака. След престой около 2-3 часа в стаята му дали да попълва документи за задържането, в които той написал, че желае свой личен адвокат. Полицаите три пъти късали листа и заповядвали на ищеца да напише, че не желае адвокат. След като ищецът отново написал, че иска адвокат, го освободили. Ищецът сочи, че бил доста притеснен и паникьосан, не знаел какво да прави и с кого да сподели. Докато ищецът, бил задържан, приятелят му, който останал на пътя, се обадил на приятелката на Н., за да ѝ съобщи за задържането. Приятелката на Н. се свързала с техен близък приятел, за да сподели за случилото се в Н.. След като бил освободен, Н. се обадил на приятелката си и се прибрал вкъщи. На другия ден Н. се видял със споменатия по-горе близък приятел и му споделил за случилото се. Ищецът твърди, че се чувства унизен, поради което споделил за случилото се по повод на задържането само на приятелката си и на този приятел, с когото се видял на следващия ден. След тази случка ищецът твърди, че чувства притеснение като види патрулка, сънувал как му крещят в районното и как го карат да се съблича. Ищецът споделя, че през 2017 година му била взета шофьорската книжка, тъй като го хванали да кара напушен.

Дадените от ищеца обяснения се потвърждават от показанията на разпитания в хода на производството пред настоящата инстанция свидетел – Б.Т.. В свидетелските си показания Т. заявява, че преди обяд с него се свързала приятелката на ищеца, а по-късно през деня и самият ищец, като последният му казал, че иска да се видят. Срещата се състояла на следващия ден, когато ищецът разказал на Т. подробности относно задържането; споделил също, че се чувствал уплашен, не могъл да спи цяла нощ. Ищецът не отишъл на рождения ден на Т., на който бил поканен и който бил 2 дни след задържането, като обяснил, че иска да се затвори в себе си.

Както вече бе посочено, Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-2087 от 02.10.2018 година, издадена от командир на отделение при 07 РУ – София, е отменена с Решение № 237 от 18.12.2018по адм. дело № 313/2018 година по описа на Административен съд – Габрово /делото е приложено към настоящото/, което не е било обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 23.01.2019 година.

При така установените факти, съдът намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие.

Настоящият съдебен състав, преценявайки събраните в хода на производството доказателства, намира, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт – заповед за задържане по чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на задържаното лице. В този смисъл съдът приема, че са налице и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се в изпитан от ищеца психически дискомфорт, неудобство и чувство на унижение, като същите са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лицето. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на ответната страна за недоказаност на преживените от ищеца неимуществени вреди и на причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отменената заповед. За необоснован съдът намира и доводът на ответника, че психичното състояние на ищеца вследствие на задържането не следва да се доказва с гласни доказателствени средства. Налице е трайна съдебна практика относно това, че настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, което от своя страна указва на необходимостта съответните свидетели да познават лицето, претендиращо обезщетение, отблизо, т.е. да са лица от близкото му обкръжение, какъвто се явява и разпитаният в настоящото производство свидетел Т., видял се с ищеца на следващия ден след процесното задържане.

Присъждането на обезщетение намира своето основание и в разпоредбата на чл. 5 от ЕКЗПЧ, приложим пряко по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и предписващ, че всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от националната ни правна система право на обезщетение.

В горния смисъл е и Решение №

3280 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2018 г., III отд.