Определение № 407 от 27.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Перник, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500351 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от „ЕВРО ТРАНС“ ООД,

ЕИК:200153902, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. С. С. против Решение №111/12.02.2026 г. по гр.д. № 2914/2025 г. по описа на ПРС, с което се ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 10 690,27 евро /десет хиляди шестстотин и деветдесет евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 23.02.2023 г. до 01.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2025 г., до плащането, на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и се ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1384,83 евро /хиляда триста осемдесет и четири евро и осемдесет и три евроцента/, представляваща брутен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 50 дни за периода 23.02.2023 г. – 01.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2025 г., до плащането, на основание чл. 224, ал. 1 КТ и се ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 553,96 евро /петстотин петдесет и три евро и деветдесет и шест евроцента/, представляваща брутен размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2025 г., до плащането, на основание чл. 221, ал. 1 КТ. Със същото решение се ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1278,23 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евроцента/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и се ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата 673,89 евро /шестстотин седемдесет и три евро и осемдесет и девет евроцента/, представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и сумата 2,56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/, 1 представляваща държавна такса по чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С цитираното решение също така се ДОПУСКА на основание чл.

242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено на основание чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение в размер на сумата 10 690,27 евро /десет хиляди шестстотин и деветдесет евро и двадесет и седем евроцента/ - брутно трудово възнаграждение за периода от 23.02.2023 г. до 01.03.2025 г.

С въззивната жалба депозирана от депозирана от „ЕВРО ТРАНС“ ООД, ЕИК:200153902, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. С. С. се обжалва изцяло постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено при нарушаване на материалния закон и съществени процесуални нарушения и непълнота на доказателствата и се моли да бъде отменено. Посочва се на първо място, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.03.2025г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В хода на делото било представено официално писмо от НАП, което удостоверявало, че дружеството - работодател е подало уведомление на основание чл. 62, ал. 5 КТ относно прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.03.2025г. и на основание чл. 325, ал. I КТ. Това уведомление само по себе си представлявало официален удостоверителен документ, издаден от държавен орган, в рамките на неговата обвързана компетентност и респективно удостоверявало заявеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение. ПРС напълно неправилно бил кредитирал доказателствената стойност на посочения документ и бил приел, че прекратяването настъпва единствено с представяне на писмена заповед.

Прекратяването по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисквало писмено съгласие като материалния закон не предвиждал задължителна писмена форма на заповедта, която инкорпорира прекратяването. Неправилно съдът бил приложил и разпоредбата на чл. 161 ГПК, като е приел за доказани твърденията на ищеца единствено поради непредставяне на заповедта. След като правоотношението било прекратено на 01.03.2025г., последващото заявление на работника П. от 05.03.2025г. не можело да произведе правно действие, тъй като към този момент трудовото правоотношение вече не било съществувало. Поради това неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че било налице прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и всички правни последици, изведени от този извод.

На второ място, считат, че ПРС неправилно бил приел, че ответното дружество работодател не било доказало изплащането на трудовите възнаграждения. В това число съдът не обсъждал и не кредитирал приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Решението било необосновано, тъй като съдът не бил изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице, което представлявало нарушение на чл. 235. ал. 2 ГПК и основание за отмяна. Самата експертиза категорично установявала, че трудовите възнаграждения са начислявани ежемесечно, че същите са отразени като изплатени в счетоводството на дружеството, че са налице счетоводни записвани и разходни касови ордери, както и че възнагражденията са били осчетоводени като изплатени. Самата съдебно - счетоводна експертиза представлявала гласно доказателствено средство по смисъла на ГПК и съдът бил длъжен да обсъди нейните изводи съобразно останалите доказателства. С решението си първоинстанционният съд формално бил възпроизвел заключението на вещото лице и напълно необосновано бил отказал да приеме така или иначе доказаното плащане. От друга страна, счетоводните книги представлявали писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 182 ГПК, когато били водени редовно, като съдът не бил установил тяхната нередовност или недостоверност. Освен това ответникът бил декларирал и внесъл дължимите осигурителни вноски върху начислените възнаграждения, който факт бил обективно несъвместим с голословните изводи на ПРС за неизплатени възнаграждения.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че единствено ведомости с подпис могат да установят плащане и бил игнорирал останалите допустими доказателствени средства, включително счетоводните записвания и експертиза. По този начин съдът с Решението си бил нарушил принципа на свободната преценка на доказателствата и е достигнал до необоснован извод. Още повече съгласно трайната съдебна практика изплащането на 2 трудовото възнаграждение можело да бъде доказано с всички допустими доказателствени средства, включително счетоводни записвания, разходни касови ордери и редовно водените счетоводни книги. В своята практика ВКС приемал, че редовно водените счетоводни книги и отразените в тях плащания, подкрепени със заключение на вещо лице представляват доказателство за извършени плащания и следва да бъдат преценявани в съвкупност с всички доказателства по делото, като съдът не можел формално да отрече доказателствената им стойност единствено поради липса на подписана ведомост. Считат, че съдебно счетоводната експертиза, изготвена въз основа на редовно водено счетоводство, представлявала годно доказателствено средство за установяване на счетоводно отразени плащания. В случая по делото било налице неоспорена съдебно - счетоводна експертиза, която установявала начисляване и счетоводно отразяване на изплащането на трудовите възнаграждения. Същата ПРС неправилно не бил кредитирал като не бил изложил мотиви за недостоверност на счетоводството или експертното заключение. По този начин решението противоречало на задължената съдебна практика и било постановено при неправилно приложение на закона. На трето място, в хода на производството било представено удостоверение от ОД на МВР - Перник, обективиращо заявена кражба на служебни документи, включително ведомости за заплати. Удостоверението, от своя страна, представлявало официален документ, който удостоверявал заявен факт пред държавен орган.

Първоинстанционният съд неправилно бил изискал доказване на самото извършване на престъпното деяние, тъй като същото не било предмет на настоящото производство. Още повече ПРС бил игнорирал и обективната невъзможност от страна на работодателя да представи откраднатите документи. На четвърто място, ПРС бил уважил иска по чл. 224 КТ за обезщетение за неизползван отпуск, без да установи действителното неизползване на отпуск от ищеца. Съдът бил възложил изцяло доказателствената тежест върху ответника, без да съобрази обективната невъзможност за представяне на част от документацията. Така всъщност изводът на първоинстанционния съд бил необоснован и постановен при непълнота на доказателствения анализ. На пето място, считат, че съдът неправилно бил уважил иска по чл. 221. ал.1 КТ, тъй като този иск бил обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. След като правоотношението било прекратено на основание чл. 325 КТ, обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ не следвало да се дължи. Поради неправилния извод относно основанието за прекратяване, съдът неправилно бил и уважил и този иск. Съдът неправилно бил присъдил обезщетението в брутен размер, без да съобрази, че работодателят бил длъжен да извърши съответните удръжки съгласно данъчноосигурителното законодателство. Ищецът имал право да получи само нетния размер от трудовото му възнаграждение, тъй като работодателят бил длъжен да удържи и внесе дължимите данъци и осигуровки. Присъждането на брутния размер на възнаграждението противоречало на материалния закон и съдебната практика. Следователно Решението на Районен съд - Перник, VIII състав следвало да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид всичко изложено, моли въззивният съд да отмени Решение № 111/12.02.2026г., постановено по гр. дело № 20251720102914/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, VIII състав, и да постанови ново решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените от А. К. П. искове и да реши спора по същество. Молят да им бъдат присъдени направените разноски в производството пред първата и въззивната инстанция в пълен размер.

Във въззивната жалба е направено особено искане, тъй като с обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение в частта относно присъдените трудови възнаграждения. Считат, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, именно поради това допускането на предварително изпълнение създавало опасност от причиняване на значително и трудно поправими вреди за въззивника. Същите били могли да се изразяват в принудително събиране на значителна сума, която при евентуална отмяна на решението, би било затруднено да бъде възстановена. С оглед изложеното и на основания чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК молят въззивният съд да спре допуснатото предварително изпълнение на Решение 3

№ 111/12.02.2026г., постановено по гр. д. № 20251720102914/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, до окончателното приключване на спора. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, да постанови спиране на предварителното изпълнение срещу определено от съда обезпечение в размер на присъдената сума, чрез паричен депозит или банкова гаранция, определени по преценка на съда. На основание чл. 282. ал. 2 и ал. 3 ГПК молят съда да постанови определение, с което да СПРЕ допуснатото предварително изпълнение на Решение № 111/12.02.2026 г. постановено по гр. д. № 20251720102914/2025 г. по описа на Районен съд - Перник. VIII състав.