Определение № 2395 от 22.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2395 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603395 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила жалба, подадена от Л. С. Г. срещу определение № 5160/17.12.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание по ЧНД № 12548/2025 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.02.2025 г. на СРП по досъдебно производство ЗМ № 700/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 6284/2022 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.

В иницииращата настоящото производство частна жалба се оспорва констатацията на първоинстанциония съд, съгласно която не е причинена телесна повреда по смисъла на НК в резултат на действията на медицински специалисти от УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ при диагностиката, оперативното лечение и последващото проследяване на жалбоподателя.

Излагат се възражения срещу това, че възникването на нужда от провеждането на химиотерапия, лъчетерапия и хормонотерапия не е в причинна връзка с действията на посочените в жалбата медицински лица. Според жалбоподателя необходимостта от това лечение, проведено впоследствие в ДКЦ Аджибадем Сити Клиник Младост, е резултат от допуснати забавяния и неправилни медицински решения при диагностицирането и оперативното лечение на установения карцином на млечната жлеза. Твърди се още, че първоначално откритият тумор е бил с малки размери и е съществувала възможност за поранно оперативно лечение, като вследствие на забавяне на хирургичната интервенция заболяването е прогресирало и е наложило по-тежко лечение и по-обширна оперативна намеса. Жалбоподателят оспорва правилността на извършените диагностични процедури, като поддържа, че проведените 1 тънкоиглени аспирационни биопсии са дали подвеждащи резултати, поради което е било пропуснато своевременното установяване на злокачествения процес. Навеждат се оплаквания, че пациентът не е била информирана за възможността от недостатъчност на материала и за риска от фалшиво отрицателни резултати. Поддържа се още, че при последващото оперативно лечение са били допуснати нарушения на медицинските стандарти, изразяващи се в неправилно поставяне и поддържане на дренаж, продължително задържане на дренажната система, необходимост от многократни манипулации по евакуиране на лимфна течност, в резултат на които се образувала гърбица, получавало се посиняване и се стигнало до вдигане на температура, както и до развитие на вътрешна и външна инфекция.

Твърди се, че тези обстоятелства не са получили необходимата оценка в обжалвания съдебен акт. Оспорват се и изводите относно характера и обема на извършената хирургична интервенция, включително отстраняването на аксиларни лимфни възли и настъпилите впоследствие функционални затруднения при движението на дясната ръка и болковия синдром (в гърдата, ръката, шията), които според частния жалбоподател представляват пряка последица от неправилно проведеното лечение. В жалбата се сочи също, че не са били изследвани в достатъчна степен обстоятелствата, свързани със затруднението да бъде определен HER2-статусът на пациента, забавеното предоставяне на медицинска документация, отказът да й бъде възстановена заплатената сума в размер на 900 лв. за избор на екип, както и този на лекуващите лекари да дадат необходимите обяснения относно проведеното лечение.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, счита, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна – пострадалата Л. С. Г., и в законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 НПК срещу акт, подлежащ на проверка от въззивния съд.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият състав намира за установено следното:

Досъдебно производство ЗМ № 700/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 6284/2022 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП от 03.05.2022 г. за това, че през месец септември 2021 г. в гр. София, в МБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, била причинена на Л. С. Г. тежка или средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия – престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство е проведен разпит на свидетелите Л. С. Г., Т.А.С., Й.С.В. и И.Г.Г.. Освен това е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, заключението по която е изготвено.

По досъдебното производство няма привлечено в процесуалното качество на обвиняем лице.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 05.02.2025 г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е прието, че липсва основен елемент от 2 състава на престъплението по чл. 134, ал. 1 НК, обуславящ неговата съставомерност, а именно на Л. С. Г. не е била причинена каквато и да е телесна повреда, а се касае за следоперативно усложнение. В постановлението е посочено, че след внимателен прочит и анализ на събрания в хода на разследването доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност се установява, че извършеното разследване е пълно, обективно и всестранно, а събраните доказателства са достатъчни за формирането на обосновани фактически и правни изводи. Направена е констатация, че при разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е прието, че разследването по делото е приключено.

Прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка по случая, а именно че на 21.06.2021 г. Л. С. Г. била диагностицирана с туморна формация на дясна млечна жлеза. С цел лечение на заболяването за периода от 28.06.2021 г. до 23.09.2021 г. на същата били проведени множество прегледи и изследвания от различни медицински специалисти. На 23.09.2021 г. Г. постъпила в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ по клинична пътека 193 „Оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата“. На 24.09.2021 г. била проведена медицинска интервенция, посредством която били отстранени две туморни формации от дясната гърда. Била извършена органосъхраняваща операция с аксиларна лимфна дисекция (запазване на гърдата с хирургично отстраняване на лимфни възли в дясната подмишница). След проведеното лечение Г. била изписана на 27.09.2021 г. Поради набиране на лимфна течност и необходимост от дрениране била извършена операция, при която бил поставен дренаж, който бил премахнат на 12.10.2021 г. С решение № 2134/08.10.2021 г. на обща клинична онкологична комисия на УМБАЛ „Царица Йонна“ – ИСУЛ била поставена диагноза „Лезия, излизаща извън границите на една или повече локализации на млечната жлеза, стадий IIА и отбелязан целият арсенал от терапевтична стратегия“. На 01.11.2021 г. спрямо Л. С. Г. започнало провеждането на химиотерапия в „Аджибадем Сити Клиник“, като с решение на обща клинична онкологична комисия била установена диагноза „Карцином на дясна млечна жлеза. Състояние след квадрантектомия вдясно (24.09.2021 г.) състояние след химиотерапия (4 курса ЦЕФ). След проведената химиотерапия Г. продължила лечението си с лъчелечение, както и ендокринна (хормонална) терапия.

Наблюдаващият прокурор, по-нататък, се е позовал на изготвеното на досъдебното производство заключение по назначената съдебномедицинска експертиза, съгласно което на Л. С. Г. не била причинена телесна повреда, тъй като операцията била по витални индикации, след което правилно били проведени химиотерапия, лъчетерапия и хормонотерапия, като за комплексното лечение било получено съгласието на пациента. Представителят на държавното обвинение е намерил също така, че обективираната в постановлението фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на разследването свидетели и заключението на изготвената експертиза. Посочил е, че показанията на свидетелите Г., С., В. и Г. са непротиворечиви и последователни, подкрепят се от множеството приложени по делото писмени доказателства, като съответстват на възприятията им.

3

Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства в атакуваното постановление е прието, че липсва реализиран състав на престъпление по чл. 134, ал. 1 НК. Изведено е, че безспорно лекарската професия е правно регламентирана дейност по смисъла на посочената норма, но не е доказано наличието на конкретни нарушения на разпоредби на нормативни актове, наредби или приложими правила, осъществени от лекар при провеждане на лечението на Л. С. Г., както и при извършените й оперативни интервенции, които да запълват бланкетната диспозиция на нормата на чл. 134, ал. 1 НК. Представителят на СРП се е мотивирал, че в действията на медицинските лица не се установяват пропуски или грешки, които да са в причинно-следствена връзка с настъпили усложнения при Г., а самото усложнение, възникнало след оперативна интервенция, а именно набирането на лимфна течност, е нерядко такова и не може да се счита като грешка, свързана с оперативната техника. Оттук прокурорът е намерил, че липсва доказана причинно-следствена връзка между поведението на конкретно медицинско лице, лекувало Л. С. Г., и неблагоприятните последици, настъпили впоследствие, въпреки проведените лечения. Поради това е прието, че липсата на признак от обективна страна – причинена телесна повреда, изключва наличието на умисъл у субекта на престъплението за неговото извършване поради невъзможност същият да формира представи относно обществената опасност на деянието, както и касателно общественоопасните му последици. С оглед осъществената предпоставка по чл. 24, ал. 1, т. 1, предл.

2 НПК наблюдаващият прокурор е прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК процесното досъдебно производство.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е депозирана жалба от Л. С. Г..

Първоинстанционният съд е намерил така подадената жалба за допустима, но неоснователна, а обжалваното постановление на СРП от 05.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство – за обосновано и законосъобразно, поради което е потвърдил същото на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК. Стигнал е до извода, че в хода на образуваното досъдебно производство е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от предмета на делото, с оглед разкриване на обективната истина. Контролираната съдебна инстанция е намерила заключението на изготвената СМЕ за компетентно, обосновано и пълно, като е приела, че от същото се установява, че след диагностициране на злокачествено заболяване на дясна млечна жлеза при Л. С. Г. е извършена оперативна интервенция – квадрантектомия. Постоперативно е проведена химиотерапия, лъчетерапия и хормонотерапия. Приел е, че на пациента не е причинена телесна повреда по смисъла на НК. Операцията е била по витални индикации, след което правилно са проведени горепосочените терапии. СРС се е позовал на изготвеното заключение, съгласно което тънкоиглената аспирационна биопсия, каквато в конкретния случай е направена, криела риск за недостатъчност на материала или за фалшиво отрицателни резултати.

Цитологичното изследване не можело да даде достатъчно подробна информация относно вида на един тумор или неговите характеристики.

4

Районният съд е подчертал, че вещите лица считат за пропуск неизвършването на ексцизионна биопсия след установяване на формацията в дясната млечна жлеза и значително увеличаване лимфните възли в подмишничната ямка. След установяване на злокачествения характер на заболяването, правилно е проведено комплексно лечение. Съдът е обърнал внимание на това, че съгласно заключението не рядко усложнение след подобен вид операция е набирането на лимфна течност, което често налага нейната евакуация. Това е очаквано усложнение и не може да се счита като грешка, свързана с оперативната техника. Посочил е също така, че вещите лица считат, че непровеждането на предоперативна химиотерапия не е повлияло на хода и развитието на злокачественото образувание на дясната млечна жлеза при Л. С.