Решение № 1617 от 06.04.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1617

Пазарджик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА канд № 20267150700249 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. – началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Септември, срещу Решение № 23/13.01.2026г., постановено по АНД № 1632/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е отменено наказателно постановление № 25-0340-001252/26.11.2025г., издадено от началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Септември /НП/, с което на П. Г. Т., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. / 102,26 евро / и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В касационната жалба и съдебно заседание се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави искане за потвърждаване на касираното решение, претендира разноски, съгласно представен списък.

Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик редовно призовани, не се представляват.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, но е неправилно.

Установена е следната фактическа обстановка:

Л.а. „Рено Сценик“ с рег. номер [рег. номер] бил закупен от П. Т. на неустановена дата, преди м. август 2025г. Същата пропуснала срока за регистрация на автомобила на свое име и поради това на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 09.07.2025г.

На 27.08.2025г. полицейският служител св. С. спрял около 11.30ч. в с. Бошуля, на ул. „Първа“ движещия се там автомобил и при проверка на водача и МПС, установил, че се управлявало от собственика си – П. Т..

Установено било, че регистрацията е служебно прекратена на посоченото основание, считано от 09.07.2025г., за което на водача бил съставен процесният АУАН, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

С мотивирана резолюция от 01.09.2025г. касационният жалбоподател прекратил образуваното със съставения АУАН административнонаказателно производство и изпратил материалите по преписката на РП-гр. Пазарджик, за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.1 от НК.

С постановление от 21.10.2025г. прокурор при РП-гр. Пазарджик отказал да образува досъдебно производство, като приел, че липсва субективната съставомерност на деянието, доколкото фактът на прекратяване на регистрацията не е бил известен на П.Т. ( чл. 14, ал.1 от НК ).

Въз основа на постановлението на РП – гр. Пазарджик, е издадено обжалваното пред РС- гр. Пазарджик НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с което за описаното и квалифицирано с АУАН нарушение, и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени посочените горе две административнонаказателни санкции.

В мотивите си РС-гр. Пазарджик е посочил, че за субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо на водача да е известен факта на прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил. Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача ( бил той собственик или не), че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация, позовал се е на даденото с Тълкувателно Постановление № 2 / 05.04.2023 г. - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС разрешение относно несъставомерността на нарушението по чл. 143, ал.10 от ЗДвП откъм неговата субективна страна, при липса на уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Посочил, че в настоящият случай датата на служебното прекратяване е била неизвестна за П. Т.. Въз основа на тези аргументи РС – гр. Пазарджик приел, че е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на П. Т. не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението - дерегистрацията.

Административен съд – гр. Пазарджик, като съобрази възприетата от районния съд фактическа обстановка и правни изводи, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, но неправилен.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с които се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В конкретния случай служебната дерегистрация била извършена именно служебно на 09.07.2025г. Съгласно същата разпоредба, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, както например предвижда чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е постановено Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Още повече, че в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Съобразно гореизложеното, следва да бъде изведено от правна страна заключението, че собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил. Поради това той е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение.

Не се споделят изводите на районния съд за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение от страна на водача на МПС. П. Т. като е собственик на процесното МПС е следвало да положи необходимите усилия, като в законоустановения срок от придобиването регистрира превозното средство. Незнанието на факта, че собственият автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като собственик на превозното средство и е могъл да ги предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение за конкретното нарушение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват вината и за непредпазливите деяния, но това е така, само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че собственият на П. Т. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от нея непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч и дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и пр. - „Ignorantia legis non excusat“ – незнанието на закона не оневинява.

Неприложима е разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и случаят не може да се приеме за „маловажен“, тъй като нарушението засяга обществения ред, който изисква автомобилите, движещи се по републиканската пътна мрежа, да бъдат регистрирани надлежно и в срок. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата са такива, за които нормативната база предвижда строги правила при осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на тези правила, би застрашило нормалното осъществяване на значими обществените отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите.

С оглед изложеното, касационната инстанция намира постановеното решение на Районен съд – гр. Пазарджик за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а обжалваното пред него наказателно постановление - потвърдено.