Решение № 274 от 16.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000274 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба вх.№ 4048/ 02.02.2026г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1172, бул. „Г.М. Димитров” № , чрез юрк. Ц. Б., пълномощник, съдебен адрес: гр.

София п.к. 1172, бул. „Г.М. Димитров” № 1 против Решение № 494 от 19.12.2025 г. постановено по т. д. № 112/2025г., по описа на ОС- Пловдив с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от жалбоподател регресен иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата от общо 45091,48 лв., включващи 30 000 лв. обезщетение и 15 091, 48 лв. законна лихва за периода 18.02.2020 г.- 01.11.2024 г., изплатени от ищеца като обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени на пострадалия от ПТП на 06.01.2020 г., настъпило по вина на ответника Г. М. М. при управление на МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба.

Счита се от жалбоподателя, че са налице както правни, така и ф а к т и ч е с к и о с н о в а н и я за присъждане на обезщетение, като

1 първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените искове и е достигнал до неправилни правни изводи. Сочи се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съдебен състав не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, нито е направил правилна и обективна преценка на установените по делото факти. С Решение № 231/15.06.2022 г., постановено по т. д. № 593/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в законна сила, по силата на присъдено нещо е безспорно установено, че водачът на МПС по време на процесното ПТП - ответникът в настоящото производство, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол. В същия смисъл са и данните, съдържащи се в материалите по досъдебното производство, които също са били приобщени към доказателствата по делото. Поради това и е следвало да се приеме, че жалбоподатлят разполага с право на регрес срещу ответника съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, което първоинстанционният съд неправилно не е съобразил.

С оглед на гореизложеното се моли настоящия съд да отмени Решение № 494 от 19.12.2025 г. по т. д. № 112/2025г., по описа на ОС- Пловдив като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго решение, с което изцяло да се уважат предявените срещу ответника искови претенции в пълен размер. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В законния срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна, чрез назначения особен представмител. В него по подробни съображения се поддържа тезата, че жалбата е неоснователна поради липсата на предпоставките посочени от жалбоподателя. Претендират се разноски.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ против Г. М. М. от с.Б., община Б., увеличен на осн.чл.214 ГПК с ДИМ, за заплащане на сумата от общо 45091,48 лв., включващи 30 000 лв. обезщетение и 15 091, 48 лв. законна лихва за периода 18.02.2020 г.- 01.11.2024 г., изплатена от ищеца като обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени на пострадалия от ПТП на 06.01.2020 г., настъпило по 2 вина на ответника при управление на лек автомобил Мерцедес Ц 320 с ДКН ******** сред употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба. Реализират се регресни права на застрахователя против делинквента на основание, че същият, към момента на настъпване на деликта, е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми. С влязло в сила решение по воденото т.д.№ 593/2020 г. на ПОС, в.т.д.№ 651/2022 г. на ПАС и к.т.д.№ 3328/2023 г. на ВКС , застрахователят бил осъден да заплати на пострадалия обезщетение на неимуществени вреди в общ размер от 30 000 лв, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. Присъдената сума, ведно с обезщетението за забава в размер на 15967,48 лв., начислена за периода до 01.11.2024 г., били изплатени от застрахователя на правоимащото. С изплащане на горните суми ищецът твърди, че е встъпил в правата на уреденото лице и за него е възникнало правото да претендира възстановяването им от деликвента.

Ответникът по иска, чрез назначения особен представител го е оспорил изцяло.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като исковете са били отхвърлени. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява от доказателствата условието по чл.500, ал.1, т.1 КЗ- виновният водач да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се 3 говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Съобразно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За успешното му провеждане е необходимо установяването както на фактическия състав на непозволеното увреждане, валидно действащата към датата на деянието застраховка „ГО” и изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя по нея, така и факта, че при настъпване на произшествието виновният водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми.

В разглеждания случай , предвид влязлото в сила решение по иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, установено се явява наличието на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД- настъпило ПТП , причинено от виновно противоправното поведение на водача Г. М. М., при което са причинени телесни увреждания на пътника в автомобила Г. В. Й., в 4 резултат на което са настъпили неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Установено е също с решението, че към датата на произшествието за автомобила, управляван от виновния водач, е имало валидна застраховка „ГО” при ищцовото дружество, че са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, както и размера на полагащото се застрахователно обезщетение. Горните обстоятелства са установени в мотивите на постановените по т.д.№ 593/2020 г. на ПОС съдебни решения, обвързващи на осн.чл.223, ал.2 ГПК участвалия като трето лице-помагач водач Г. М. М.. Присъденото обезщетение е изплатено от застрахователя, ведно със съответните лихви , начислени до датата на плащането.

Искът обаче е останал недоказан, каквато е констатацията и на първата инстанция, като поради това и обжалваното решение следва да се потвърди.

По делото така и не е установено с релевантни доказателствени средства, че водачът на автомобила е бил с концентрацията на алкохол в кръвта над допустимите норми. Действително в хода на процеса са разпитвани свидели, като в решението постановено по к.т.д.№ 3328/23г. по описа на ВКС техните показания са били възприети и коментирани от касационната инстанция, които свидетели са установили, че ответникът е употребявал алкохол преди управлението на автомобила и настъпването на ПТП.

Действително съобразно чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Видно е, от съдържанието на касационнното осъдително решение, че в мотивите са коментирани показанията на свидетелите, като следва да се приеме за установено в отношенията между страните по настоящото дело, че очевидно ответникът делинквент Г. М. е употребявал алкохол. Това обаче, съобразно нормата на чл.500 от КЗ не е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника. Правно релевантното обстоятелство е „управлявление на превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма“. Т.е. обстоятелството, че водачът на автомобила е употребил алкохол не се свързва от закона с правни последици.

5

Те ще настъпят едва когато концентрацията на алкохола в кръвта е над допустимата норма. Подобни изрични доказателства по делото не са ангажирани от застрахователя, поради което и искът му е останал недоказан и поради това неоснователен. За разлика от наркотичните вещества, при които самата употреба е въздигната от закона, като условие за упражняване на регресни права от застрахователя, при алкохола законодателната рамка е друга. При това положение е следвало жалбоподателят да ангажира конкретни и изрични доказателства в подкрепа на своята теза, което не е сторено. Самата употреба на алкохол от М. не можи да се възприеме, като обстоятелство, което установява, че са нарушени законодателните норми, които забраняват управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

/ЗДвП/ Следва да се отбележи, че реакцията на организма към алкохолните субстанции за всеки човек е различна, поради което и отправна точка не е поеманата доза, а обективното състояние на организма, което несъмнено следва да се установи с техническо средство от органите на МВР при пристигане на местопроизшествието или чрез кръвна проба. Данни в тази посока по делото липсват, поради което и следва да се потвърди обжалвания съдебен акт.