Определение № 2373 от 08.07.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2373 гр. Перник, 08.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. К. като разгледа докладваното от Ивайло Юл. К. Гражданско дело № 20261720106835 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник“ АД срещу Д. К. И. след връчване на заповедта за изпълнение, издадена в рамките на ч.гр.д. № 1326/2026 г. по описа на Районен съд Плевен.

В указанията към заявителя за предявяване на установителен иск, заповедният съд се е мотивирал в абзац трети от разпореждането му от 10.06.2026 г., че „Връчителят е събрал данни по постоянен и настоящ адрес на длъжника, че адресатът не живее на адреса, с посочване на конкретен източник на информацията, поради което е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК“.

При извършената служебна проверка съдът установи, че констатациите не са обективно верни. В сканираните два броя разписки и едно уведомление не е налице такова удостоверяване. По аргумент от противното, след като не са налице данни, че адресатът е напуснал адреса, то не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В действителност връчителят е удостоверил, че сочения длъжник не е открит на адреса (настоящ и постоянен) след три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин.

При тези обективни данни, настоящият състав приема, че връчването не попада в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (обратно на приетото от заповедния съд, вероятно ползвал достъпен проект за акт), поради което издадената заповед за парично задължение е влязла в сила.

С оглед на изложените факти и предвид служебното задължение на съда да следи за допустимостта на предявените искове (наличието на абсолютни положителни и липсата на абсолютни отрицателни процесуални предпоставки) през цялото производство, в конкретния случай предявените искове са процесуално недопустими породи липса на интерес, тъй като по арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила. Характерът на иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от закона - да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при вече влязла в сила заповед 1 за изпълнение, за ищецът не е налице интерес от воденето на установителен иск, единствената цел на който е да стабилизира ефекта на заповедта за изпълнение.

При тези обективни данни и правен извод, производството по делото следва да бъде прекратено.

В светлината на гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Топлофикация - Перник“ АД срещу Д. К. И. установителни искове, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1326/2026 г. по описа на Районен съд Плевен.

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от съобщаването му.

Препис от определението да се ВРЪЧИ на ищеца.

След влизане в сила на определението, препис да се изпрати на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2