Решение № 908 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110111642 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба, подадена от Х. Т. Х., ЕГН **********, *, чрез адв. М. Н. за извършено домашно насилие над нея от Т. Х. Т., ЕГН ********** с местоживеене *.

В молбата се твърди, че ответникът е баща на молителката. Ответникът проявявал агресия към молителката, изразяваща се в заплахи и физическо насилие.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителката:

На 23.08.2025г. между 23,30ч. и 00,00 ч. в дома на родителите й в * баща й Т. Т., в присъствието на майка й, която била с онкологично заболяване, й нанесъл многократно удари отзад в главата, тила и по тялото. Държал я за косата и я дърпал през цялото време. В последствие установила, че започнали да падат цели кичури от косата. Била в дома на родителите си, за да изчисти, сготви и изпере, да се погрижи за лежащо болна си майка.

След инцидента отишла в дома на сестра си, находящ се * и заедно с нея посетили спешна помощ, където я прегледали. Чувствала се замаяна, боляло я главата и тила.

Преди доста години Т. Т. проявил насилие спрямо нея, като й ударил шамар, и опрял нож в гърлото й. От ранна детска възраст е била свидетел на домашно насилие спрямо майка й Д. Х., която никога не е посмяла да подаде сигнал срещу Т. Т.. То се е изразявало в удари по цялото тяло и заплахи за убийство.

Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за живота и здравето на молителката и детето, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

В хода на о.с.з. молителката, редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв. М. Н., чрез която поддържа сезиралата съда молба и моли за уважаването й.

Ответникът, редовно призована за същото о.с.з., не се явява лично. Представлява се от адв. М. Х., чрез която оспорва да е осъществил акт на насилие спрямо дъщеря си. За процесната дата – 23.08.2025 г. ответникът сочи, че е възникнал конфликт между него и 1 дъщеря му, молителката Х. Х., като в резултат на обзелата го паника той й се е скарал, че вместо да погледне майка си тя стои и играе на телефона, при което ответницата му е отговорила „е, спокойно де“. Тогава той й е взел телефона от ръката и го тръшнал на земята, при което тя е скочила върху него, блъснала го е и той, опитвайки се да не падна върху съпругата си, се е озовал на земята между леглото и прозореца, а дъщеря му Х. му е крещяла насреща „що не те убия тебе“. Тогава той й е заявил да си събира багажа и да се маха.

Дъщеря му обаче започнала да го рита, но той успял да я хване за косата, за да я спре, отблъснал я от себе си при което тя паднала назад.

Сочи още, че е изумен от агресията на ответницата. Ответникът твърди, че ако и да е проявил някакво насилие спрямо нея, то се е изразявало в стремеж да се защити и да прекрати физическата агресия спрямо себе си. След този инцидент ответникът излага, че молителката е идвала през някои от почивните дни в дома им в *. Сочи, че това положение се е запазило и в месеците след този инцидент, като той не е забелязал у дъщеря си някакви признаци на страх, още повече че непрекъснато са се разминавали в дома му. Ответникът твърди, че изложеното в сезиралата съда молба от страна на молителката за реален страх и опасност за живота и здравето й са несъвместими с поведението й впоследствие, тъй като както преди съпругата му да почине, така и на погребението й и помените след това, молителката и ответника са имали множество контакти и същата по никакъв начин не е демонстрирала поведение, от което да е видно, че изпитва някакъв страх за живота и здравето си, нито е търсила съдействие от други лица или полицейски органи.

Оспорват се описаните в медицинското удостоверение травматични увреждания.

Твърди се, че те не са в резултат на причинено от него насилие по отношение на молителката, като някои от тях е възможно да са в резултат от опита му да се защити от агресивното й поведение, но не и от упражнено от него насилие над нея, а и отделно се посочва, че същото е издадено няколко дни след твърдения инцидент и не е ясно кога и при какви обстоятелства са настъпили.

В заключение ответникът счита настоящото производство за изключително унизително.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че Х. Т. Х. и Т. Х. Т. са дъщеря и баща, който факт се установява и от служебно извършената справка в НБД „Население“ /л. 13 и л. 15/.

Представена е декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която са декларирани сочените в исковата молба твърдения на молителката.

Представено е медицинско удостоверение № 1039/2025 г., издадено от д-р * – лекар в Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „*“ АД, на 25.08.2025 г. Съдебният лекар при прегледа на молителката е установил в централната тилна област на главата групирани, точковидни кръвонасядания на обща площ с диаметър 4 см. По вътрешната повърхност на лявата мишница, в средна трета, се установява косо разположено, издължено, синкаво кръвонасядане с размери 5/2 см. По предната повърхност на лявата предмишница, в средна трета, личи окръглено, синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с диаметър 1,5 см. По външната повърхност на дясната мишница, в горна и средна трети, личат две окръглени, синкави кръвонасядания с диаметър 3 см и 1,5 см. По предната повърхност на лявата гръдна половина, на ниво пето междубедрие, по долната повърхност на лявата гърда, се установява хоризонтално разположено, издължено, синкаво кръвонасядане с размери 5/2 см. По дясната седалищна област се установяват две синкави кръвонасядания разположени едно под друго, с неправилна форма и размери 2/1,5 см и 1/1,5 см. По предната повърхност на лявото коляно се установява косо разположено, издължено, синкаво кръвонасядане с размери 3/1 см. В заключение съдебният лекар констатира, че се касае за кръвонасядания в централната тилна област на главата по предна повърхност на гръдни кош, дясната седалищна половина, горните и левия долен крайници. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време (23.08.2025 г. около 23:30 часа) и начин – нанасяне на удари с юмруци, събаряне на земята, скубане за косата.

От служебно извършената справка се констатира, че срещу ответника е е водено и друго дело по ЗЗДН, което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

От изисканата справка за съдимост /л. 67/ е видно, че ответникът е осъждан за три престъпления - по чл. 343а, б. „в“ вр. чл. 343, ал. 2 от НК (престъпление по транспорта и 2 съобщенията); по чл. 325, ал. 1 от НК (престъпление против реда и общественото спокойствие) и по чл. 205, ал. 1, т. 2 вр. чл. 282, ал. 1 от НК (престъпление по служба).

От изисканата справка от МВР е видно, че в РУ – * към ОДМВР на * няма регистрирани жалби и сигнали срещу ответника.

От изисканото удостоверение от УМБАЛ „*“ ЕАД е видно, че ответникът не се води на психиатричен отчет.

По делото са приобщени и заверени копия на фиш за спешна медицинска помощ № 160 и амбулаторен лист № 2115 от 24.08.2025 г. на молителката.

Представено е по делото и удостоверение изх. № Ф-422/10.11.2025 г., издадено от Фондация „*“, от което е видно, че молителката след процесния инцидент е потърсила помощ и съдействие за защита от домашно насилие.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. В. Т. Р.. Свид.

Р. сочи, че е сестра на молителката и по-голяма дъщеря на ответника. Знае за побоя от 23.08.2025 г., който баща й нанесъл над сестра й, доколкото след инцидента последната е отишла в дома на свид. Р.. По-рано през вечерта свид. Р. и съпругът й също били в дома на ответника в *, но по-късно се прибрали в тяхното семейно жилище. Ответникът употребил алкохол и бил пиян. Молителката останала в дома на ответника по молба на свид. Р.. След инцидента свид. Р. е закарала молителката до спешния център, тъй като страшно много я болял тилът отзад. На следващия ден при опит за сресване започнали да падат кичури от косата на молителката, които свид. Р. събрала в една торбичка. Тогава свид. Р. посетила дома на баща си, за да поговори с него и доста са си крещели, тъй като с ответника не било възможно да се говори нормално. След инцидента молителката е посещавала дома на ответника, но след издаването на заповедта за незабавна защита и то в присъствието на свид. Р..

Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 24 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за 3 приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.