Решение № 365 от 05.07.2023, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Търговище, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530101588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК за делба на недвижим имот, във фаза по допускане на делбата.

Ищцата твърди, че по време на брака с ответника, прекратен със съдебно решение, постановено по гр.д. № 912/1996 год. на РСТ, са придобили с договор за издръжка и гледане, сключен с родителите на ответника ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, подробно описан в молбата, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***. Ищцата твърди, че поетите с договора задължения са изпълнявани по време на брака и от двамата съпрузи, до смъртта на прехвърлителите през 1991 г. и 1992 г., а след развода СИО е била трансформирана в обикновена съсобственост, като всеки от съпрузите е станал собственик на ½ ид.ч. от имота. Твърди се в молбата, че поради влошени отношения между страните възникналата съсобственост не можело да се прекрати доброволно и извънсъдебно, поради което ищцата моли съда да постанови решение с което да допусне делба на имота при равни квоти за страните. В съдебно заседание поддържа иска, чрез процесуален представител.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Същият оспорва изцяло предявения иск за делба, като твърди, че макар и имота да е придобит от страните по време на брака им от развода през 1997 год., когато СИО е трансформирана в обикновена съсобственост само той е владял и ползвал имота, упражнявал е фактическа власт и спрямо ½ ид.ч., собственост на ищцата, като владението е било явно, а ответника е демонстрирал пред ищцата намерението си да свои нейната ид.част, като е отказвал да я допусне в имота, заявявал е пред всички, че счита целия имот за 1 негова собственост, като поради така изложеното счита, че при упражнявано владение повече от 10 години в периода от 1997 год. до момента е придобил по давност частта на ищцата и към момента е едноличен собственик на имота. Поради липса на съсобственост счита иска за делба за неоснователен и моли съда да го отхвърли. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, като видно от приложеното по делото съдебно удостоверение бракът им, сключен на 26.05.1989 год., е бил прекратен със съдебно решение по гр.д. № 912 / 1996 год. на РСТ, влязло в сила на 18.02.1997 год. От приложения по делото нотариален акт № 52, том IV, дело № 1136 / 1999 год. на Нотариус при РСТ се установи, че по време на брака на страните родителите на ответника са му прехвърлили с договор за издръжка и грижи недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, кв. ***** и представляващ : Дворно място от около 555 кв.м., с построената в него къща, представляващо дворище пл.№ 1498 в кв. 126 по плана на града. Видно от приложените по делото препис – извлечения от акт за смърт прехвърлителите са починали съответно на 26.02.1991 год. и 25.03.1992 год. Не се спори, че имота описан в нотариалния акт е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, с площ от 548 кв.м. , с трайно предназначение на територията : Урбанизирана и начин на трайно ползване :

Ниско застрояване ( до 10 м.), ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, с предназначение на обекта : Друг вид сграда за обитаване, брой етажи : 1, със застроена площ от 48 кв.м. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че след развода т.е. от 1997 год. в процесния имот е останал да живее ответника и едно от двете деца на съпрузите, като единствено ответника е упражнявал фактическата власт върху имота. Всички свидетели са категорични в показанията си, че ищцата повече от 25 години не само не е ползвала имота, не е заявявала някакви претенции към него, но и въобще не е виждана в квартала. Пак от показанията на всички свидетели се установи, че през целия период ответника е демонстрирал, че владее и ползва имота, като едноличен негов собственик, поради което близките му, както и за съседите са считали, че имота е негова собственост. Установи се от показанията на св. Х. и св.Славов, че ответника при раздялата с ищцата и е заявил ясно и категорично, че счита имота за негова собственост и е забранил на същата да се връща в него.

При така установеното съдът прави следните правни изводи : За да се допусне делба на определено имущество следва да се установи на първо място, че подлежащото на делба имущество е съсобствено между страните, участващи в делбата. Основния спор между страните по делото е дали имота е съсобствен, като ищцата е заявила, че по силата на придобивното основание – договор за издръжка и грижи имота е придобит в режим на СИО, прекратена с развода, след което е трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти по ½ ид.ч., а ответникът позовавайки се на придобивна давност, считано от 1997 год., когато е прекратен брака и до момента, счита, че е придобил собствеността върху целия имот и не е на лице съсобственост с ищцата. След преценка на всички събрани по делото 2 доказателства – писмени и гласни, прецени поотделно и в съвкупност съдът счита, че между страните към момента не е на лице съсобственост в делбения имот. Безспорно се установи, че имота е придобит по време на брака на страните в режим на СИО, прекратена с развода през 1997 год., след което е възникнала обикновена съсобственост между бившите съпрузи, но също така се установи по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, че още към момента на прекратяване на брака ответника е заявил на ищцата, че счита имота за негова собственост, изгонил я е от там и е забранил достъпа й до него.

Установи се, че освен демонстрираното пред ищцата намерение да свои имота ответника повече от 25 години упражнява явно и необезпокоявано фактическата власт върху имота, като при така събраните доказателства съдът счита за доказано, че считано от 1997 год. ответника е бил владелец не само на неговата ½ ид.ч. , но и на ½ ид.ч. на ищцата и я е придобил по давност, чрез продължило повече от 10 години владение. Твърденията на ищцата, че поради нейно психично заболяване, за което има представени медицински документи не е била в състояние да разбере намеренията на ответника да свои имота, съответно и не е имала възможност да му се противопостави съдът счита за неоснователни.

Видно от приложените по делото ЕР на ТЕЛК датата на първата инвалидизация на ищцата е от 2009 год., а към него момент ответника вече е бил собственик на имота по давност, поради изтичане на 10 годишен период от 1997 год. до 2007 год., като по делото няма данни ищцата преди 2007 год. да е заявила някакви претенции към имота, или да е предприела действия, с които да спре, или прекъсне давността. Освен това в отношенията на страните е приложима разпоредбата чл.69 от ЗС. Когато съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването, какъвто е настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Изрично манифестиране на намерение за упражняване на фактическата власт върху целия имот само за себе си съсобственикът следва да извърши спрямо останалите съсобственици само ако съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство. Ето защо в конкретния случай дори и да се приеме, че ответника не е демонстрирал пред ищцата намерение да свои нейната ½ ид.ч. от имота, то само с факта, че е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху целия имот, намерението му за своене се предполага съгласно чл.69 от ЗС, като в тежест на ищцата е да докаже противното. Такива доказателства по делото не се събраха. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 123 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 431/2009 г., II г. о., ГК, Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и др.

Предвид всичко изложено съдът счита, че по отношение на делбения имот не е на лице съсобственост, поради което предявения иска за делба по отношение на него следва да се отхвърли.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 лв., на осн. чл.8 от ТДТКССГПК.

Предвид изхода на спора ищцата следва да заплати на ответника направените по 3 делото разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. Х., ЕГН ********** от с.Ч., ул.****, общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Н. С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** против Р. М. Х., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*****, действащ чрез пълномощник адв.П. Н. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул********, иск за делба на следния недвижим имот: Поземлен имот идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния Директор на АГКК,номер по предходен план : 1498, с площ от 548 кв.м., трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване :

Ниско застрояване ( до 10 м.), ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, предназначение на обекта : Друг вид сграда за обитаване, брой етажи : 1, със застроена площ от 48 кв.м., при граници на имота : ПИ с идентификатори

***, ***, *** и ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т. Т. Х., ЕГН ********** от с.Ч., ул.*****, общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Н. С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** да заплатят по сметка на Районен съд - Търговище държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Т. Т. Х., ЕГН ********** от с.Ч*, ул*****, общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Н. С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** да заплати на Р. М. Х., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*****, действащ чрез пълномощник адв.П.

Н. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** , направените по делото разноски в размер на 300 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

4