Решение № 324 от 06.12.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Провадия, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223130101109 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Д. М. Г., ЕГН ********** с адрес ***** срещу „КНО 2018” ЕООД, ЕИК 206528273 със седалище и адрес на управление ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 130кв.м., защрихована в жълт цвят на скицата на л. 35 от делото от имот, представляващ УПИ V- 281, кв. 4 по ДРП на с. **** одобрен със заповед № 1573/18.06.1927г., целият с площ от 2090кв.м., находящ се в с. ****, при граници на имота УПИ Х-278, останалата част от УПИ V-278 и път.

Ищецът основава активната си материалноправна легитимация на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващи я молби:

Собственик е на процесната реална част на основание давностно владение от 1995г. до датата на подаване на исковата молба- 30.09.2022г., към което владение присъединява и това на праводателя си и негов баща М. Г., осъществявано от 1976г. до 1995г.

Твърди, че въз основа на договор за дарение от 28.03.1995г. по НА № 14/1995г. е придобил правото на собственост върху УПИ Х- 278 по плана на с. **** с площ от 1020кв.м.

Праводателят му се е легитимирал като собственик въз основа на договор за дарение по НА № 157/19.08.1976г. сключен с дядото на ищеца Д. Г.. Последният се сочи, че е бил признат за собственик на имота въз основа на давностно владение и наследство, за което е съставен КНА № 43/19.08.1976г. На същото основание, Д. Г. е бил признат за собственик и на УПИ IV-285 с площ от 2250кв.м., ведно с построеното в него – жилищна сграда на два етажа, пристройка и две стопански постройки, за което е бил съставен КНА № 152/12.04.2010г.

Същата година Д. Г. с договор за дарение по НА № 14/29.04.2010г. прехвърля на сина си М.

Г. /баща на ищеца/ собствеността върху посочения УПИ. Със следващ договор за дарение по НА № 130/29.04.2014г. М. Г. е прехвърлил на дъщеря си Д.З. собствеността върху УПИ IV285.

Твърди се, че УПИ Х-278 и УПИ IV-285, в т.ч. спорната реална част от 130кв.м. са били част от едно общо дворно място с пл. 285 цялото с площ от 4000кв.м., кв. 26, което се е 1 владеело като такова от дядото на ищеца Д. Г. преди разделянето му в два УПИ, единият придобит от ищеца, а другият от неговата сестра. С годините имотът е бил разделен от улица, появата на която за ищеца е неясно дали е свързана с приложен ПУР. Признава, че тази улица съществува на място и разделя двата УПИ. Твърди, че към момента на придобиване на УПИ Х- 278 процесната реална част е била част от него, ограден целият с каменна ограда. Преди това тази процесна част е била винаги във фактическа власт на неговите праводатели и е била владяна от тях спокойно и непрекъснато.

Ответникът се сочи да е собственик на съседния му УПИ V-281, кв. 4 представляващ празно дворно място с площ от 1960кв.м., придобил собствеността от В.И.И. въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 169/02.06.2021г. Твърди, че праводателят му никога не е осъществявал фактическа власт върху спорната реална част. Твърди, че с договор за покупко- продажба по реда на чл. 36 ЗОС от 22.12.2021г., ответникът е придобил от Община Провадия собствеността върху 130кв.м.ид.ч. от парцел V- 281, за която е бил съставен АЧОС № 1971/14.09.2021г. Оспорва имотът да е бил частна или държавна собственост някога, нито е бил безстопанствен, доколкото е представлявал част от стар имот с площ от 4000кв.м., в който са били изградени постройки от праводателите му. Нямало и данни Държавата да се е позовавала на свои права.

Ето защо, оспорва договорът за покупко- продажба от 22.12.2021г. да е породил вещно- прехвърлително действие и ответникът да е придобил надлежно права. Оспорва въпросната реална част да е била някога част от имот V-281 и твърди да е била част от притежавания от праводателите му стар имот 285. С колизията на права обосновава правния си интерес от търсената защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Исковата претенция се твърди да е недопустима, евентуално неоснователна.

Срещу допустимостта на иска се излагат аргументи черпени от нормата на чл. 200 ЗУТ, като се оспорва възможността за придобиване на давност на процесната реална част, доколкото същата не отговоря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за обособяването й в самостоятелен имот.

Излагат се и аргументи срещу първоначалното съединяване при условията на евентуалност на отрицателния иск за собственост с положителен такъв.

Твърди да се легитимира като собственик на УПИ V-281 с площ от 2090кв.м. Правата му сочи да произтичат от договор за покупко- продажба по НА № 169/02.06.2021г. сключен с В.И., с който е придобил собственост върху 1960кв.м. Праводателката му се е легитимирала като собственик на парцел V- 281 с площ от 2000кв.м. по силата на договор за дарение сключен с баща й И.Х. по НА № 150/17.03.1975г., а той по давност съгласно КНА № 120/15.03.1967г.

С АЧОС № 1971/14.09.2021г. е било признато правото на собственост на Община Провадия по отношение на 130кв.м.ид.ч. от УПИ V-281 на основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОС, като още към 10.08.2021г. имотът е притежаван в съсобственост между ответника и общината въз основа на влязъл в сила ПУП и ПУР одобрен със заповед № 1573/18.06.1927г.

След прекратяване на съсобствеността с влизане в сила на заповед № 3664/25.11.2021г. на кмета на Община Провадия издадена въз основа на решение на Общински съвет Провадия, между страните е бил сключен договор за покупко- продажба от 22.12.2021г., с който ответникът е придобил процесните 130кв.м.ид.ч.

Ето защо, твърди да е изключителен собственик на УПИ V-281 с площ от 2090кв.м., в границите на който се включват и спорната реална част. Твърди, че имотът се индивидуализира с площ от 2090кв.м. въз основа на влязъл в сила и приложен РП от 1927г., в който не са извършвани промени. Въз основа на този РП от 1927г., Държавата се е легитимирала като собственик на спорните 130кв.м. от имота, а след 01.06.1996г., когато е 2 влязъл в сила ЗОС, собствеността е придобита от общината съгл. пар. 7 ПЗР на ЗМСМА.

Оспорват се твърденията праводателите на ищеца да са владеели дворно място с площ от 4000кв.м., включващо и процесната реална част. Оспорва твърденията в полза на праводателите на ищеца да е текла придобивна давност с оглед разпоредбите на ЗОС и пар.1 ДР на ЗС.

Оспорва твърденията договорът за покупко- продажба сключен с Община Провадия да не е породил вещно- прехвърлително действие и твърди, че праводателят му се е легитимирал като собственик, именно по силата на законовите разпоредби на ЗМСМА, ЗОС и ЗС.

Позовава се и на забраната на чл. 200 ЗУТ за придобиване на реални част от имоти неотговарящи на изискванията на чл. 19 ЗУТ.

Искането е отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С определение от 07.02.2023г. и на основание чл. 219 ГПК по делото е конституирана Община Провадия като трето лице помагач на страната на ответника.

В с.з. исковата молба и писмените отговори се поддържат.

Третото лице помагач сочи да е придобило собствеността върху процесната реална на основание влезлия в сила ДРП от 1927г. и съответно надлежно да се е разпоредило с това си право в полза на ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

Доводите на ответника срещу недопустимостта на иска са неоснователни. В производство по чл. 129 ГПК, ищецът е отстранил констатирана нередовност на исковата претенция по повод определяне обема на търсената от него защита, като е уточнил, че заявява само отрицателен установителен иск за собственост, който е бил заявен и като главен такъв. Указанията са били дадени от съда с оглед служебното му задължение да следи за надлежно упражняване правото на иск в хода на цялото производство. В рамките на търсената защита съдът дължи произнасяне.

Искът е допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически съС.ия. Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите от които произтича неговото защитимо право. Производството би било недопустимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.

И доколкото в казуса ищецът поддържа, че е собственик на спорната реална част, респ. има намерение да придобие по давност в т.ч. с документ за собственост, спорната реална част попадаща по план в имота на ответника, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в съС.ие сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи само до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на 3 ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск.

Затова и доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, а въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора. Отново по съществото на спора, а не по неговата допустимост е и въпросът дали спрямо спорната реална част е възможно протичане на придобивна давност предвид разпоредбата на чл. 200 ЗУТ.

В казуса ищецът твърди обосновава правен интерес противопоставяйки собственически права въз основа на давностно владение осъществявано от него от 1995г. и към датата на исковата молба, към което присъединява това на праводателя си упражнявано от 1976г. и като твърди, че процесната реална част е била част от общо дворно място с пл.

285, притежавано от неговия праводател.

Ответникът оспорва неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 169/02.06.2021г. и договор за покупко- продажба от 22.12.2021г.

Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът дължи доказване твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, а именно осъществявано давностно владение от 1995г. и към датата на исковата молба, към което присъединява това на праводателя си упражнявано от 1976г., в т.ч. че процесната реална част е била част от едно общо дворно място с площ от 4000кв.м. вкл. УПИ Х-278 и У П И IV-285. При успешно провеждане на тези факти, ответникът дължи доказване собствените си положителни твърдения за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност, съществуването на отричаното от ищеца право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността- че е станал собственик на процесната реална част въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 169/02.06.2021г. и договор за покупко- продажба от 22.12.2021г., в т.ч. че праводателят му община Провадия е била собственик въз основа на РП от 1927г.

Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

С КНА за давност и наследство № 43/19.08.1976г. Д. Д.ов Г. е признат за собственик на празно дворно място в с. ****, цялото с площ от 1020кв.м. представляващо парцел Х-278, кв.4 по плана на селото. Така придобитият имот, Д. Г. дарява на сина си М. Д.ов Г. с договор за дарение по НА № 157/19.08.1976г. На свой ред на 28.08.1995г. М. Г. дарява имота на сина си Д. М. Г. с договор по НА № 14/1995г. при граници имоти- улица, V-281, XI-279, IX-277.

С КНА № 152/12.04.2010г. Д. Д.ов Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място в с. ****, цялото с площ от 2250кв.м. представляващо УПИ IV-285, кв.26 по плана на селото. Така придобитият имот, Д. Г. дарява на сина си М.