Решение № 393 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300502620 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби против решение № 191/22.06.2022г.,постановено по гр.д.№ 1865/21г.по описа на Районен съд-Асеновград,1-ви гр.с.

Жалбоподателят Е. С. Т.,ЕГН -********** от гр.А. атакува решението в частта му,с която е признато за установено,че същият дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК***, г р . С о ф и я сумата от 1885,17лв.,представляваща главница,сумата от 350,52лв.,представляваща договорна лихва за периода от 26.08.2017г.до 10.08.2020г.,сумата от 400,38лв.,представляваща наказателна лихва за периода от 26.08.2017г.до 12.03.2020г.,сумата от 26,53 лв.,представляваща законна лихва за периода от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.,сумата от 99,60 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.08.2020г., сумата от 8,38 лв.,представляваща законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 26.08.2020г. и сумата от 48 лв., представляваща разноски за връчване на покана, дължими по договор за банков кредит № 06КР-АА2597/10.05.2006г., ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва от датата на подаване на заявлението-27.08.2020г.до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 752/16.09.2020г. по ч.гр.д.№ 1430/2020г.по описа на Районен съд Асеновград с доводи за неправилност и незаконосъобразност,развити във въззивната жалба.Иска се от съда да отмени решението в атакуваната му част и да постанови друго,с 1 което да се отхвърлят предявените искове.Не се ангажират доказателства.Не се претендират разноски.

Въззиваемата по тази жалба страна- „Първа инвестиционна банка“ АД е изразила становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор.

Решението е обжалвано и от „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК-***,но в частта му,с която са отхвърлени предявените искове до пълните им размери от 3770,34лв., представляваща главница, от 810,87лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.08.2017г. до 10.08.2020г., от 800,77 лв.,представляваща наказателна лихва за периода от 26.08.2017г. до 12.03.2020г ).,от 53,06лв.,представляваща законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,от 223,22 лв.,представляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.08.2020г., от 16,76 лв., представляваща законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 26.08.2020г. и от 120 лв., представляваща разноски за връчване на покана,както и предявения иск за признаване на установено, че се дължи сумата от 61,55лв.,представляваща разноски за подновяване на ипотека.

Жалбоподателят намира решението в тази му част за неправилно и несъобразено с представените по делото доказателства,както и с практиката на ВКС относно въпроса за солидарната отговорност на кредитополучателите по договора за банков кредит по подробно изложени в жалбата съображения.Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от банката част и постанови друго,с което да уважи предявените искове изцяло.Претендират се разноски пред двете инстанции и в заповедното производство.

Въззиваемият по тази жалба Е. С. Т. намира същата за неоснователна.

ПдОС намира жалбите за процесуално допустими.Същите са подадени в законоустановения срок от легитимирани да обжалват решението страни.

Предмет на обжалване е валидно и допустимо решение,постановено в производство по чл.422 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство- „Първа инвестиционна банка“ АД е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство с издадена заповед № 752/16.09.20г.по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1430/20г.на АРС.Допуснатото незабавно изпълнение на заповедта е отменено с определение на ПдОС по ч.гр.д. № 2468/21г.,но не и самата заповед за изпълнение,която е била възразена в срок от ответника в първоинстанцинното производство Е. Т..С цитираната заповед са осъдени длъжниците Д. П. Т. и Е. С. Т. да заплатят солидарно на заявителя посочените в същата суми.Вземането на ищеца се основава на изпълнителното основание на чл.417,т.2 от ГПКизвлечение от счетоводните книги на банката.Съществуването на вземането се обосновава със сключен договор за банков кредит № 06КР-АА25***,по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на Д. Т. и Е. Т. като кредитополучатели в заем сумата от 15 000лв.срещу задължението им да я върнат ведно с договорна лихва при условията,посочени в договора съгласно погасителен план,съставляващ приложение № 3 към договора от 19.09.2011г.Крайният срок за погасяване на договора е 16.05.2021г.С Анекс 2

№ 1/16.05.11г. са приети от кредитополучателите Общите условия на банката и нов погасителен план по Приложение № 2,а на 19.09.2011г.е подписан Анекс № 2 към договора,с който е погасена частична главница и се приема нов погасителен план Приложение № 3 към договора.Ищецът се позовава на предвидена в договора предсрочна изискуемост на кредита,като считано от 16.01.2016г. същият е в просрочие,т.е. длъжниците са просрочили дължимо плащане повече от 5 работни дни.Съобщението до ответника за просрочието е връчено на основание чл.47,ал.5 от ГПК на 14.01.2020г.с даден срок за плащане на задължението.След изтичането на срока не е извършено плащане,поради което банковият кредит станал предсрочно изискуем на 11.08.2020г. На 27.08.2020г.ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за събиране на дължимите по договора суми,но длъжникът възразил по реда на чл.414 от ГПК.

С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете.Възраженията по основателността на исковата претенция,релевирани от Е. Т. и поддържани във въззивната му жалба, се изразяват в това,че той от 2014г.не е потърсен от банката и не е известяван за нередовност или просрочие на договора за кредит;не е бил уведомен,че кредитът е предсрочно изискуем.ПдОС с определение по ч.гр.д.№ 2468/21г. е приел,че ищецът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и предсрочна изискуемост не била настъпила,а извода на районния съд,че макар срокът на договора да не е изтекъл,това няма значение за спора,бил неправилен.Прави възражение за изтекъл срок по чл.147 от ЗЗД във връзка с твърдението си,че макар да е съдлъжник по договора,той имал функцията на поръчител,доколкото не бил получавал суми по договора и нямал достъп до банковата сметка. Оспорва твърденията, че кредитът е бил обезпечен с ипотека,като в тежест на банката било да докаже това обстоятелство,поради което не дължи разноски за подновяване на такава.Възразява също,че договорът и анексите към него са нищожни,тъй като съдържат неравноправни клаузи,предвиждащи възможността за едностранна промяна на лихвения процент и на размерите на вноските.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на оплакванията,изложени в жалбите,доводите на страните,с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Правоотношенията между страните произтичат от договор за банков кредит № 06КРАА259***,сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д. П. Т. и Е. С. Т. като кредитополучатели.Съгласно чл.4 - „Предмет на договора“,банката приема да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер до 15 000лв.за текущи битови нужди.Срокът на ползване на овърдрафта е до 16.05.2011г.,след изтичането на който правото на кредитополучателите да ползват овърдрафт по разплащателната сметка се погасява (чл.5 от договора).В чл.7,(7.1-7.5) е регламентиран начинът на формиране на възнаградителната лихва,а в чл.9 се предвижда санкционна такава при неизвършени в срок плащания.Съгласно чл.16 от договора при наличие на непогасени задължения по разрешения овърдрафт на датата на закриването му,те 3 се издължават от кредитополучателите съгласно погасителен план (първоначално Приложение № 1,впоследствие с Анекси 1 и 2-Приложение № 2 и Приложение № 3),неразделна част от договора,като крайният срок за погасяването им е 16.05.2021г.

В чл.31.2,б.“а“ от договора е предвидена предсрочна изискуемост на кредита в случай,че кредитополучателите не извършат което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата,на която плащането е станало изискуемо.В договора е предвидено обезпечение-ипотека,като всички разходи за учредяване на същата и за подновяването са за сметка на кредитополучателите.

По отношение на поддържаните възражения за нищожност на отделни клаузи от договора като неравноправни,въззивната инстанция счита,че преценката дали клаузите са нищожни или не следва да се прави към момента на сключване на договора-10.05.2006г.Към този момент обаче не са били приети нито Законът за потребителския кредит,нито Законът за защита на потребителите,нито са действали други аналогични правни норми в българското законодателство,поради което възраженията са неоснователни,както правилно е приел и районният съд.

Настоящата инстанция не споделя тезата на ответника,че следва да се счита за поръчител,тъй като не е ползвал предоставените в заем суми.Договорът за банков кредит е сключен между банката и него като кредитополучател наред с другия длъжник.Уговорено е разплащанията да се извършват по една сметка,но по делото не се представят доказателства кой e титулярът на сметката и кой е ползвал отпуснатите суми,поради което следва да се приеме,че ответникът има качеството на кредитополучател и дължи връщането на уговореното като такъв.Неоснователно е и възражението му за изтекъл срок по чл.147 от ГПК,доколкото тази разпоредба касае поръчителите,а както се посочи по-горе,ответникът не е поръчител.

По отношение на предсрочната изискуемост-с цитираното по-горе определение на ПдОС по ч.гр.д.№ 2468/21г.действително е прието,че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на ответника,поради което предсрочна изискуемост не е настъпила.Следва да се има предвид обаче,че след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към настоящия момент срокът на договора е изтекъл-на 16.05.2021г.,поради което обстоятелството за ненастъпила предсрочна изискуемост е без значение за изхода на спора,доколкото е настъпила изискуемостта на кредита,а задълженията са останали неизпълнени на падежа,което пък от своя страна означава,че се дължи и предвидената в договора наказателна лихва.

Предвид горните съображения въззивната жалба на Е. С. Т. е неоснователна.

Подадената от „Първа инвестиционна банка“ АД въззивна жалба обаче въззивният съд намира за частично основателна поради следното:

Не се споделят мотивите на първоинстанционния съд за липсата на солидарна отговорност.Разбирането за поета солидарна отговорност от страна на двамата кредитополучатели намира опора в разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.Макар никъде в текста на 4 договора да не е употребен терминът „солидарно“,то смисълът на всички негови клаузи сочи именно на поето солидарно задължение.Най-силен аргумент в тази насока е употребата навсякъде в договора на израза „кредитополучателите“.Клаузите на договора сочат,че отговорността за погасяване на отпуснатия кредит е обща поради неделимостта на поетото задължение,с оглед намерението на договарящите се.Законът не изисква волята на страните по договора за солидарност на задължението да е изрично отразена.Определящи са смисълът на поетите задължения и начинът,по който те са формулирани от страните.(В този смисъл решение № 146/06.06.2011г. по гр.д.№ 1127/10г.на ВКС).

В конкретния случай лицата,които съгласно договора са наречени „кредитополучатели“,са Д. П. Т. и ответника Е. С. Т. .Поетите задължения за погасяване на кредита са уговорени за „кредитополучателите“.Във всяка една от точките на сключения договор за банков кредит,в които са описани поетите права и задължения,е използван терминът „кредитополучателите“.Съгласно използваната от договора терминология под „кредитополучатели“ се имат предвид едновременно и двете насрещни на банката страни по договора.Никъде не се съдържа уговорка,съгласно която някое от задълженията да е персонифицирано,да е конкретизирано до една от тях.Дори в погасителния план-по Приложения 1,2 и 3 няма определени поотделно за всеки от двамата кредитополучатели суми за главница и лихви,които всеки кредитополучател да плаща поотделно.Ето защо отговорността по договора за кредит не е разделна,както е приел първостепенния съд и ответникът не дължи само половината от неплатените суми по договора,а е солидарна и съответно Е. Т. дължи сумите за главница и лихви в пълния им размер.