Решение № 211 от 23.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Свиленград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200870 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-163 от 07.10.2024 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на А.

А. М. с ЕГН ********** от град ********************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат К. Т., за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат К. Ташев, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и необоснован – издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, обстоятелствата, изложени в Акта и в НП не отговаряли на действителното фактическо положение и не бил извършил нарушението. Претендират се разноски по делото на основание чл.

1

38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява. За него се явява адвокат К. Т., който сочи, че НП следва да бъде отменено, тъй като било налице разминаване относно датата на нарушението, посочена в НП и в Акта, което било съществено процесуално нарушение и жалбоподателят бил поставен в невъзможност да защити правата си. Алтернативно се сочи, че размерът на наложената Глоба бил в максималния такъв, като не било обосновано защо е наложен именно този размер. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 20.30 часа на 21.09.2024 година до 08.30 часа на 22.09.2024 година на наряд е автопатрул в състав свидетелят Д. М. М. и колегата му А. М.

А.. Около 00.00 часа на 22.09.2024 година по разпореждане на Оперативния дежурен на РУ – Свиленград, след подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина, автопатрулът посещава адрес, находящ се в град Свиленград, ул.„Княз Борис I”, област Хасково като пристигайки на место при извършване на полицейска проверка установяват, че жалбоподателят сам в двора на дом № 80 – на открита площ, попадаща в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, използва озвучителна техника (3 броя големи тонколони и един голям пулт), с което нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите.

2

На същата дата предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. М. М. – Полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД с блА. № 496967 и с входящ № 351А-163 входиран на 29.09.2024 година, за нарушение, извършено на 22.09.2024 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си А. М. А.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето озвучава на открито в зона и територия, предназначена за жилищно строителство след 23.00 на 21.09.2024 година и преди 08.00 часа на 22.09.2024 година. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя, който не сочи възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.

В този смисъл е и Докладната записка на полицейския служител А. А..

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка и сезиран надлежно с така съставения АУАН, Началникът на РУ - Свиленград издава процесното НП № 351А-163 на 07.10.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от актосъставителя - чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Посочено е, че деянието е извършено на 22.08.2024 година. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 10.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и Придружителното писмо с рег.№ 351000-6828 от 18.10.2024 година). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ЗШОС се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. М. М. е полицейски орган и от Писмо с рег.№ 351000-7028 от 26.10.2024 година, видно от което Бончо 3

Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 37 от ЗЗШОС и чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Бончо Бонев е и служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Представена е и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която има две малолетни деца, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС) и работи при годишно трудово възнаграждение в размер на 11 40 лв.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-6828 от 18.10.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„б” от ЗАНН, вр.чл. 36 от ЗЗШОС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗЗШОС. Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС, АУАН, с които се 4 установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 – чл. 22 , т.е. в конкретния случай съгласно чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС оправомощени от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.1. от Заповед № 8121з829/23.07.2019 година е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на РУ при ОДМВР. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 22.09.2024 година актосъставителят Д. М.

М. е заемал длъжността „Полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Д. М. безспорно се явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 36 от ЗЗШОС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗШОС. Констатираното нарушение попада именно в обхвата на чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

Вярно е че в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля по Акта А. А., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатирания пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв 5 начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат К. Т., в Жалбата и в пледоарията му:

1. Пр и издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство и явяващо се самостоятелно основание за отмяната на Акта на АНО, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на норм ата на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждащ изискването в Постановлението да бъде посочена дата на извършване на нарушението, тъй като в конкретния случай тя, макар и посочена, е неправилно определена. В АУАН актосъставителят М. е посочил за дата на нарушението 22.09.2024 година. НП, което, макар формално да съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, то в него е налице неправилно визиране на датата на нарушението, а именно: 22.08.2024 година.

Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за издаденото въз основа на АУАН, НП. Т.е. датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на Съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. От друга страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или 6 неточното й посочване препятства извършването на тази проверка. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на НП, този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, още помалко, да бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.