Решение № 459 от 25.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Варна, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502610 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 33029/22.04.2024 г. при ВРС, подадена от А. Й. А. и Г. Й. А., чрез пълномощника адв. Д. С., срещу Решение № 1032/26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 15136/2022 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3738/24.10.2024 г., В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС всеки от въззивниците е осъден да заплати на ищците Т. И. и Т. С. сума в размер на 276.66 лева месечно за периода от 15.12.2022 г. до 29.11.2023 г., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на притежаваните от ищците 4/6 идеални части от съсобствения им имот с идентификатор ***, представляващ жилище – апартамент, заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „К.“ ***, със застроена площ от 105,66 кв.м.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, в частта за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Жалбоподателите оспорват да ползват процесното жилище, като излагат, че живеят на партерния етаж на сградата, в която се намира то. Твърдят, че процесният имот е необитаем, поради което изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенцията намират за неправилни и необосновани. Твърдят, че от показанията на разпитания по делото свидетел не става ясно с кого точно е водил разговор ищецът по делото Т. И., както и дали човекът, който се е намирал в процесното жилище и е отказал да го напусне е някой от ответниците по делото. Молят за отмяна на решението в обжалваната част.

1

Становището на въззиваемите Т. И. и Т. С., изразено чрез пълномощника адв. Н. Т., е за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Оспорват изложените твърдения, че ответниците /понастоящем въззивници/ не ползват процесния имот. Твърдят, че към момента на извършване на публичната продан, при която са придобили 4/6 ид. части от имота, ответниците са се намирали във владение на същия, като впоследствие по отношение на ищците не е извършван въвод във владение. Сочат, че адресът и на двамата жалбоподатели е именно на процесния имот. Считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват. С писмена молба, депозирана от адв. С., изразяват становище, с което поддържат въззивната жалба.

Въззиваемите Т. И. и Т. С. не се явяват и не се представляват. В писмена молба, депозирана от адв. Т., оспорват въззивната жалба, като поддържат писмения отговор и молят за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Т. Г. И. и Т.

Г. С., с която против А. Й. А. и Г. Й. А. е предявен иск за съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище – апартамент, заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „К.“ ***, със застроена площ от 105,66 кв.м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалет, ведно с прилежащите му 12.34 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата вкл. и вътрешното стълбище, както и съответните ид.ч. от правото на строеж, при граници на обекта: на същия етаж – няма; над обекта – няма; под обекта – обект с идентификатор ***.

В исковата молба ищците сочат, че с ответниците са съсобственици на процесното жилище, като ищците притежават в режим на съпружеска имуществена общност 4/6 ид. части от жилището, придобити на публична продан по изп. дело № 2188/2021 г. по описа на ЧСИ Л.С., за което било издадено Постановление за възлагане от 18.05.2022 г., влязло в сила на 17.06.2022 г. и вписано в Агенция по вписванията на 22.06.2022 г. Излагат, че ответниците А. Й. А. и Г. Й. А. притежават останалите 2/6 ид. части от жилището при равни квоти, придобити по наследство от баща им Й.А..

Ищците сочат, че делбеният имот се ползва единствено от ответниците, които живеят в него и отказват да го напуснат, като не изразяват желание да се разпоредят с притежаваните от тях ид. части в полза на ищците. В исковата молба е отправена покана до ответниците за отдаване на делбения имот под наем, а в случай че ответниците не са съгласни, е отправено искане за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на имота от ответниците на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.

В писмен отговор ответниците не оспорват предявения иск. Не спорят, че имотът е съсобствен на страните, при посочените в исковата молба квоти в съсобствеността. Намират, че заявеният за делба имот е реално неподеляем, така че да се обособят самостоятелни обекти. Предлагат на ищците да закупят собствените на ответниците 2/6 ид.ч. от имота, тъй като последните не разполагат с финансови средства да закупят останалите 4/6 ид.ч. от имота. По отношение на поканата за отдаване на имота под наем изразяват съгласие, като в случай че същият не може да се отдаде под наем, твърдят, че са в 2 готовност да осигурят несмущавано ползване на имота от ищците.

Противопоставят се на искането за заплащане на обезщетение.

С влязло в сила Решение № 2244/21.06.2023 г., постановено по гр.д. № 15136/2022 г. по описа на ВРС, съдът е допуснал съдебна делба на процесния недвижим имот с идентификатор ***., находящ се в гр. Варна, ул. „К.“ *** между съделителите при следните квоти: за Т. Г. И. и Т. Г. С. 4/6 идеални части, а за А. Й. А. и Г. Й. А. по 1/6 ид. част за всеки.

Във втората фаза на делбата ищците Т. Г. И. и Т. Г. С. с писмена молба от 21.11.2023 г. преди първото по делото заседание са отправили претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС срещу А. Й.

А. и Г. Й. А. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от тях 4/6 ид. част от делбения имот в размер на 100 лева месечно от всеки от ответниците за период от 15.12.2022 г. /датата, на която ответниците са получили покана за заплащане на обезщетение с връчване на препис от исковата молба/ до датата на молбата, с която е заявена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС – 20.11.2023 г. Със същата молба Т. Г. И. и Т. Г. С. са отправили искане и по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение от А. Й. А. и Г. Й. А. за едноличното ползване на делбения имот, считано от 21.11.2023 г. до окончателно извършване на делбата.

В съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 26.02.2024 г., първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС по реда на чл. 214 ГПК, като същият е увеличен по размер от 100 лева на 276,66 лева месечно спрямо всеки от ответниците и за периода от 15.12.2022 г. до 29.11.2023 г. /момента на приемане за съвместно разглеждане в ОСЗ, проведено на 29.11.2023 г/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Доколкото предмет на въззивна проверка са единствено исковите претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът намира за необходимо да обсъди единствено ангажираните в тази връзка доказателства. Въпросът за делба на процесния имот е решен с обжалваното решение, което в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, е влязло в сила, като необжалвано.

Пред ВРС са допуснати гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, допуснат на страната на ищците. Според показанията на св.

П.Х., колега на ищеца Т. И., през 2022 г. след работа заедно с ищеца отишли да видят имота на ищците в кв. Аспарухово. Свидетелят излага, че жилището се намира на третия етаж от триетажна къща в кв. Аспарухово. Когато отишли на място, в жилището на третия етаж ги посрещнал мъж, който им отворил вратата. Ищецът Т. И. казал на живущия в апартамента, че иска да се изнесе, за да могат да отдадат жилището под наем, но мъжът отказал и отговорил, че „няма да стане нищо такова“, не бил съгласен, след което свидетелят Х. и ищецът И. си тръгнали.

По делото пред ВРС е допусната и съдебно-оценителна експертиза със задача към вещото лице да даде заключение относно размера на средния пазарен наем на процесния делбен имот. Според заключението, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че средният пазарен наем на жилища, сходни с процесното, е в размер на 830 лева месечно 3 или за притежаваните от ищците 4/6 ид. части пазарният наем възлиза на 553.33 лева.

При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Разпоредбата предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Съгласно мотивите на ТР № 7/2012, постановено по т.д. № 7/2012 на ОСГК на ВКС хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.

Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ нарушава забраната по чл. 31, ал. 1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.

В настоящия случай не е спорно, че страните в производството са съсобственици на процесния имот при квоти 4/6 ид. части за ищците и по 1/6 ид. част за всеки от ответниците, като имотът е допуснат до делба и е изнесен на публична продан с обжалваното решение, което в тази част е влязло в сила.

Спорно в случая е дали ответниците ползват лично имота и по този начин ограничават правото на ищците също да ползват процесното жилище според правата им в съсобствеността.

Правото на обезщетение на лишения от ползване съсобственик възниква, когато същият е отправил покана до ползващия съсобственик да си служи с общата вещ и въпреки това последният не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.

В настоящия случай с исковата молба ищците изрично са отправили покана до ответниците да предоставят заедно съсобствения имот под наем, като в случай че последните не са съгласни, е отправено искане за заплащане на обезщетение. Исковата молба е връчена на ответниците на 15.12.2022 г., от който момент последните изпадат в забава и дължат обезщетение.

Следва да бъде отбелязано, че в отговора на исковата молба ответниците изразяват готовност да осигурят несмущавано ползване на процесния имот от ищците, което изявление следва да се тълкува, като такова с което последните признават, че ползват имота и не се противопоставят на правото на ищците също да ползват жилището според правата им в съсобствеността. Отделно от изложеното от показанията на допуснатия по делото свидетел Х. се установява, че през 2022 година живущ в жилището мъж категорично е отказал на ищеца да предостави ползването на имота. В действителност свидетелят не установява самоличността на лицето, което се е намирало в съсобствения на страните имот, но фактът, че ответниците го обитават не се 4 оспорва нито в отговора на исковата молба, нито от процесуалния им представител – адв. С., който в съдебно заседание, проведено на 26.02.2024 г. пред ВРС, не отрича, че доверителите му живеят в имота и няма къде да отидат да живеят.