Решение № 217 от 09.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Кърджали, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200624 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № *****/ 01.07.2024г., издадено от Директора на РДГ- К., с което са наложени наказания, както следва: т.1. глоба в размер на 100,00лв. по чл.84 ал.1 от ЗЛОД и т.2. лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД, на Е. Р. И. от ************* с ЕГН ********** за това, че на 22.10.2023г. в землището на с.С., общ.Ч. ловува извън мястото в издаденото му разрешително- нарушение на чл.84 ал.1 вр.чл.43 ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Е. И., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения: не е налице административно нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча от страна на Е. И.; констатираното представлявало маловажен случай, тъй като не са настъпили вреди да държавата и гражданите, няма вредни последици, а и жалбоподателят не е наказван за идентично нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и да им се присъдят и сторените от тях разноски. В съдебно 1 заседание жалбоподателят се явява лично и чрез адвокат поддържа жалбата си.

В ход по същество последният настоява за отмяна на наказателното постановление поради недоказаност на нарушението, а при условията на евентуалност пледира за наличие на условията по чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Жалбоподателят изразява съгласие с казаното от неговия повереник.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който оспорва подадената жалба. В ход по същество настоява, че подадената жалба е неоснователна, тъй като безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на база събраните писмени и гласни доказателства по делото, че жалбоподателят е бил с извадено от калъф оръжие в извън населено място и извън мястото, за което има издадено разрешително за лов. Поради това моли съда да отхвърли подадената жалба и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите. Представя и писмено становище.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 22.10.2023г. свидетелите Н. А. и Х. Х. били на работа като служители в Д. л. с.

„*******“, когато около 9ч. извършили рутинна проверка на района, където работели, с със служебен автомобил. Тогава забелязали един човек в ловното стопанство „*******“, който стоял на едно високо чакало с оръжие в ръка, което било извадено от калъфа. Наблюдавали го около 15-20 минути, след което свидетелят Н. А. тръгнал към този човек, а свидетелят Х. Х. се насочил към друг ловец, който се намирал в близост до тях. Първият се приближил до мъжа, който се намирал на високото чакало и му поискал документите, при което установил, че това е жалбоподателят Е. И., който притежавал членска карта от ловна дружинка „*******“, както и разрешително за лов за този ден в района на ловище К.. Той държал в ръката си пушка „Т.“, която била извадена от калъфа си. Тогава свидетелят Н. А. се обадил по телефона на колега си Х. и го извикал при себе си. Двамата провели разговор с ловеца Е. И., при което той им обяснил, че имал разрешително за лов за съседния район, който бил от другата страна на дерето. Тогава свидетелят Х. Х. също видял пушката в ръката на ловеца Е. И., която не била в калъф. Поради това свидетелят Н. А. на место съставил Констативен протокол № ********/ 2023г. за констатираното 2 там този ден, при което нарушителят им сподели, че не познавал границите на ловните райони. Този ден имало и други ловци на проверяваното място в границите на ДЛС „******“, но свидетелите Н. А. и Х. Х. не успели да ги проверяват, тъй като те като видели проверяващите, избягали. След няколко дни свидетелят Н. А. изпратил покана до жалбоподателя да се яви в ДЛС „****“ за съставяне на акт, поради което на 18.01.2024г. първият в присъствието на колегата си Х. Х. съставил акт за нарушение на чл.84 ал.1 вр.чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД срещу жалбоподателя Е. Р. И., който бил подписан от него като вписал възражение, че не познавал границите на ловния район.

Съдът установи тази безспорна фактическа обстановка на база събраните гласни доказателства на свидетели Н. А. и Х. Х.. Тези показания бяха кредитирани, тъй като те са очевидци на нарушението, а и не са заинтересовани по някакъв начин по делото. Тези доказателства се подкрепят от съставения на място Констативен протокол № *****/ 2023г., от Разрешително за групов лов № ***** от 16.10.2023г. Прочее тези факти не се опровергават и от свидетелските показания дадени от Р. И., Д. А. и А. Т., в частите, в които установяват, че този ден е имало лов, че границите на ловното стопанство и ловното поле на дружинка „*******“ е дерето на река Я., както и че нарушителят е ловец от повече от 10 години и то в тази ловна група. Тези трима свидетели не са очевидци на констатираното нарушение, поради което не бяха кредитирани показанията им в частите, в които преразказват чуто от други хора за датата на инкриминираното деяние, а именно къде се е намирал точно нарушителят И. и какво е правил там. Без значение е и обстоятелството дали към момента на проверката е бил започнал планирания лов, тъй като безспорно се установи, че жалбоподателят по време на проверката се е намирал в извън населено място с оръжие извадено от калъфа.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена на 19.07.2024г. в четиринайсетдневния срок от връчването на наказателното постановление с обратна разписка по пощата на 10.07.2024г. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: за да представлява едно деяниедействие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното 3 нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. В настоящия казус за нарушен е посочен текста на чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, според който се наказва всеки, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според посочената привръзка на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД законодателят е дефинирал понятието ловуване, което представлява също и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Доказа се безспорно от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят Е. И. на датата 22.102.2023г. в землището на с.С. в ДЛР „******“ е ловувал извън определеното в разрешителното място. Това е така, тъй като в Разрешително за групов лов № ****** от 16.10.2023г. е вписано ловуване в ловище К., а той е установен в пределите на Държавно ловно стопанство „*****“ с оръжие, което е извадено от калъфа и е сглобено. Безспорно се установи по делото, че нарушителят не е спазил правилата за поведение на ловците на инкриминираната дата. От субективна страна жалбоподателят Е. И. е действал умишлено, тъй като той като правоспособен ловец, притежаващ разрешение за групов лов, е бил запознат с правилата за носене на ловно оръжие, познавал е границите на ловищата, тъй като е ловец все в тази дружинка повече от 10 години, но въпреки това е допуснал ловуване в ловище на място, което не е включено в издаденото му разрешително. Поради следва да се приеме, че са налице елементите от състава на санкционираното с обжалваното наказателно постановление нарушение и че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършването му. Правилно административно наказващият орган е подвел извършеното нарушение под разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЛОП, който съдържа както правилото за поведение, така санкцията за неспазването му. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст и съставомерност поради съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. При определянето на наказанието обаче наказващият орган не е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно фактът, че 4 жалбоподателят е ловец от повече от 10 години, през които период той не е санкциониран, както и младата му възраст, поради което следва да се измени наложеното наказание в абсолютния законов минимум, а именно „глоба“ от 50лв. Правилно и законосъобразно Е. И. е лишен от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД, което е кумулативно наказание при доказано извършено нарушение по чл.84 ал.1 и 2, чл.85 и чл.86 ал.1, какъвто и настоящият случай, при което е наложено наказание в единствения възможен размер- за срок от три години.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като безспорно се доказа, че той е ловувал в място извън това в издаденото му разрешително. Съдът не приема, че извършеното представлява маловажен случай, тъй като ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й, и че тази обществена опасност е отчетена от законодателя, предвидил кумулативното налагане на повече от една административна санкция за извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Поради това санкционираното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което случаят не е маловажен. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Поради това наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на санкцията 5

„глоба“ от 100лв. на 50 лв., а в останалата част наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на петима свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, отделно от това е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да му се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителната агенция по горите гр.С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът