Решение № 458 от 10.12.2020, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2151/2020
- Вид
- Решение № 458
- Подписан
- 10.12.2020
- В сила
- 13.07.2021
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21,ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.107 · Кодекс на труда
- чл.127,ал.1,т.4 · Кодекс на труда
- чл.144,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл.176 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.11 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.6 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл.333,ал.1,т.4 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.89 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 458 гр. Ямбол , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Секретар:
Председател:
Георги С. Георгиев
Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело № 20202330102151 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба,предявена от Е. К. Г.,ЕГН ********** от гр.Я.,ул.“*** против ОДК-Я.,БУЛСТАД ***,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“***,представлявано от директор И. М. И. , с която са предявени обективно съединени искове по чл. 358,чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата от нея допреди уволнение му длъжност „ *** ОДК-Я.“ на ответното дружество и за присъждане на обезщетение в размер на 26 699,46 лв., за периода от 30.07.2020 г. до 30.01.2020 г. на оставането й без работа вследствие на незаконното му уволнение.
В исковата молба се твърди,че ищцата работила на длъжност *** „ОДК“-Я.,въз основа на спечелен от нея конкурс и сключено споразумение по чл.107 КТ,вр.чл.89 КТ от 30.11.2016 г. На 29.07.2020 г. и била връчена Заповед № *** г.,подписана от Кмета на Община-Я.,с което трудовото й правоотношение било прекратено,считано от 30.07.2020 г.Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение се сочило „промяна в минималните изисквания за изпълнение на длъжността“,като трудовия й договор бил прекратен на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ. Счита се,че посочената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за изцяло незаконосъобразна,поради което се оспорва. Твърди се,че минималните изисквания за изпълнението на длъжността „***“ ОДК /ЦПЛР/ били изцяло дадени в ЗПУО и развити 1 подзаконово в действащата към момента Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,директорите и другите педагогически специалисти на МОН. В същата се сочило,че *** можело да бъде лице,което е придобило висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и с не по-малко от пет години учителски стаж. *** на център за подкрепа на личностно развитие изпълнявал нормата за преподавателска работа,съобразно придобитото образование и професионална квалификация. Длъжността *** се заемала въз основа на конкурс,който ищцата преминала,видно от основанието за назначаване. Твърди се,че следователно минималните изисквания за заемането на длъжността били заложени в посочената по-горе наредба и те нямало как да бъдат изменяни от Кмета на общината,като ищцата отговаряла на всяко едно от тях. Допълнителните минимални изисквания за длъжността били дадени в професионалния профил на педагогически специалист,в случая ***към същата Наредба. Ищцата счита,че след като издържала конкурса,при назначаването й на работа,безспорно отговаряла на всички минимални изисквания за заемане на длъжността и имала всички заложени в професионалния й профил изисквания,а с дейността си през изминалия период от назначаването й,доказала своите *** и *** способности. В тази връзка нямало налагани санкции на нея самата,така и на центъра,като била напълно професионално пригодна за заеманата от нея длъжност. В тази връзка се твърди,че било недопустимо от законова гледна точка изобщо кмета на общината да променя законово определени минимални изисквания за изпълнение на длъжността „***“ и поради тази причина издадената заповед била незаконосъобразна,каквато била и по същество. Твърди се,че заповедта била немотивирана,като в нея не се сочило кои точно минимални изисквания за заемане на длъжността са променени и как се установявало,че тя не отговаря на тези изисквания. На 29.07.2020 г. датата на която била връчена заповедта за прекратяване на трудовия й договор и било връчено и предизвестие в което се сочило,че трудовия договор ще бъде прекратен въз основа на нова длъжностна характеристика за длъжността „*** ОДК“ и при непредставени от нея документи,удостоверяващи съответствието на новите изисквания на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ.Твърди се,че дори да се приемело,че това допълвало мотивите на заповедта за прекратяването на трудовия й договор,но по закон не било така,защото не можело с тълкуване от предишни действия и документи на кмета да се извеждат мотивите на издадената от него уволнителна заповед,като отново заповедта страдала от същите пороци-нямало посочени точно изменените изисквания за изпълнение на длъжността изобщо. С оглед на това,се счита,че заповедта била издадена в нарушение на КТ,като издаваните заповеди по чл.328,ал.1,т.11 КТ следвало да се мотивират,да бъдело посочени точно фактическите основания,даващи на кмета да установи,че ищцата не отговаря на нововъведените изисквания за заемане на длъжността. Такива нововъведени изисквания нямало посочени в заповедта,което създавало изключителни затруднения 2 ищцата да изгради защитата си срещу тази заповед,които обстоятелства щели да затруднят и съда. На 20.07.2020 г. на ищцата била изпратена нова длъжностна характеристика,като й била дадена възможност да представи документи,че отговаря на условията по нея. При сравнителен анализ между старата и нова длъжностна характеристика ищцата установила,че било налице само една единствена разлика,която касаела изисквания за квалификация на длъжността.Счита се,че едно такова изискване било дълбоко дискриминационно и създадено единствено да бъде ограничен броя на възможните лица,които да заемат длъжността,като се ограничавали всички други,които отговаряли на изискванията на законовата разпоредба. Счита се,че това изменение на длъжността било незаконосъобразно,като кметът на общината нямал право да въвежда такива изисквания,предопределящи лицето,което да бъде ***.
Също така се твърди,че ищцата притежава изисканата от закона квалификация да*** образователна институция ОДК,както притежава квалификация в областта на предмета на дейност на ОДК-***,като в *** от нея ОДК функционира школа по чужди езици,в т.ч. и по ***език и според нея било незаконно при това положение за „***“ да се изисква квалификация непременно „Музикално и танцово изкуство“,като това било дискриминационно и незаконосъобразно изменение на длъжностната й характеристика,което съдът следвало да признае като недействителна клаузата и да не се съобразява с направеното изменение,като отмени издадената заповед. Длъжностната характеристика била най-важната част от трудовия договор и можело да бъде обявяване за недействителна в отделни нейни части,противоречащи на закона. В тази насока следвало да се вземе предвид факта,че изрично внесла възражение срещу изменената длъжностна характеристика,като не приемала направените изменения в общината.
Отделно от това се счита,че издадената заповед била неправилна и поради факта,че е издадена на неправилно правно основание. Ищцата била уволнена по реда на чл.328,ал.1,т.11 КТ,но по тази точка можели да се въвеждат допълнителни изисквания за изпълнение на възложената работа,но не и да се променяли изискванията за образование и квалификация.Изменените изисквания за образование и квалификация за заеманата длъжност давали основание за прилагането на чл.328,ал.1,т.6 КТ.Счита се,че при така констатираното противоречие на фактическите и правни основания за издаването на заповед за уволнение,съдът следвало да приеме,че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор било неправомерно и да отмени същата. Твърди се,че при извършеното уволнение по реда на чл.328,ал.1,т.11 КТ,кметът на общината следвало да приложи и разпоредбата на чл.333 КТ за наличие на закрила към момента на уволнението.Съгласно Заповед № *** г. ищцата била в законоустановен платен годишен отпуск,със срок 27.07.2020 г.-14.08.2020 г. Този отпуск бил прекратен със заповед на Кмета на общината № *** г. на основание чл.176 КТ и то едностранно. С 3 оглед на това,че ищцата не била подавала искане за прекратяване на отпуска,нито пък и била отправена покана да бъде прекратен този отпуск,счита,че заповедта е незаконосъобразна поради липса на правни и фактически основания. Съдът следвало да отмени същата и да приеме,че към момента на уволнението й, се намира в законоустановен отпуск и спрямо нея действа закрилата на чл.333 КТ,като кмета не бил спазил разпоредбата на закона и само поради тази причина уволнението й било незаконосъобразно и следвало да се отмени.
Иска се уважаване на предявените обективно съединени искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Предявените искове се считат за допустими,но неоснователни. Признават фактите,че ищцата е работила на длъжността „***“ „ОДК-Я.“,въз основа на спечелен от нея конкурс и сключено Споразумение № *** г. по чл.107,вр.чл.89 КТ от 30. 11.2016 г.,изменено и допълва с Допълнително споразумение № *** г.;Допълнително споразумение № *** г.; Допълнително споразумение № *** г. и Допълнително споразумение № *** г.,съобразно длъжностна характеристика за длъжността „***“,утвърдена на 01.12.2016 г.
Също така не се оспорва и факта,че със Заповед № *** г. на Кмета на община-Я. трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ,поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността,съгласно утвърдена нова длъжностна характеристика,утвърдена на 20.07.2020 г.,извършена след възникването на трудовото правоотношение. Не оспорват,че платеният годишен отпуск на ищцата е прекратен със Заповед № *** г. на Кмета но Община-Я. на основание чл.176 КТ.
Твърди се,че твърденията на ищцата с исковата молба,че Кметът на община-Я. е променил законово определените минимални изисквания към длъжността „***“ на ОДК-Я.,приложими съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,директорите и други педагогически специалисти на МОН и тази промяна била послужила за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата били необосновани и недоказани. С новата длъжностна характеристика не се въвеждали изисквания,които да нарушавали нормативно въведените минимални изисквания към длъжността ***на ЦПЛР.Била въведена конкретизация на областта /специалността/ на завършеното висше образование с оглед по-качествено и точно изпълнение на функциите и предмета на дейност на ОДК-Я.,приет на 29.12.2016 г. от ОС-Я..Съгласно чл.2,ал.2 и чл.10 от Правилника за устройство и дейността на ОДК,можело да се направи заключение,че функциите били насочени към постигане на 4 цели свързани с личностното развитие на децата,чрез развитие на техните интереси,способности и дарования в областта на науката,изкуствата и спорта,без да са предвидени функции в областта на допълващото образование,професионалната квалификация и надграждане на знанията на децата,получени в училище,чрез допълнителни образователни програми. Дейностите и функциите на ОДК-Я. били насочени към развитие способностите на децата в области,които не се преподавали в училище и не били част от образователната политика,като се целяло да се развие тяхната креативност,усет към изкуството и постижения в спорта,които не се преподавали и не се развивали в детските градини и училища. С оглед тази функционална определеност на дейността на ОДК-Я.,не се вписвали действаща в него школа по чужди езици,както и образователната специалност на бившия ***.При обявяване на конкурса през 2016 г. за заемането на длъжността „***“ и при одобряване на длъжностната характеристика за тази длъжност,утвърдена на 01.12.2016 г.,неправилно и незаконосъобразно не било въведено изискване за специалност на завършеното висше образование,която да отговаряла на функциите и целите на ОДКЯ..Кмета на Община-Я. упражнил това свое право на 20.07.2020 г. утвърдил нова длъжностна характеристика и приел,че *** ОДК-Я.,освен придобитата образователна степен,следвало да има и завършена специалност,която да отговаря на функциите на ОДК-Я.,за да могат да се постигнат специфичните му цели,които категорично не съвпадали с целите на образователните стандарти в предучилищното и училищното образование. Също така се оспорва твърдението,че издадената заповед не била с неправилно правно основание. Уволнението било извършено правилно на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ,като разпоредбата на чл.328,ал.1,т.6 КТ в случая била неприложима. Твърди се,че неправилно било позоваването на ищцата за правото и за закрила по реда на чл.333,ал.1,т.4 КТ,с оглед на това,че със Заповед № *** г. кмета на общината на основание чл.176 КТ прекратил отпуската й,като посоченото заповед не била обжалвана в законоустановения срок,влязла е в сила и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е имала право на закрила по чл.333 КТ.
Разпечатката съдържа 16 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee007038-6d45-4720-a3e8-220bae905ea3