Решение № 2784 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110204100 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Р. М. Ц. срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Р-24-25КС-922/07.02.2025 г., издадено от заместниккмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 53, ал. 1 и 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН и чл. 154a, ал. 2 във вр. с чл. 137, ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (Наредбата) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от същата наредба.

В жалбата са изложени оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е неправилно поради допуснато противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. На първо място се сочи, че административното нарушение, описано в наказателното постановление, не е извършено, а дори да е извършено – не било по вина на жалбоподателя, тъй като към момента на деянието Столична община не е издала необходимото направление, въпреки подаденото заявление. На следващо място се твърди, че 1 административнонаказващият орган незаконосъобразно е отказал да сключи споразумение с жалбоподателя на основание чл. 58г от ЗАНН. Сочи се, че административнонаказващият орган не е изложил мотиви защо е приел, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима и неправилно е отказал да приложи същата. Посочено е още, че наложеното наказание е прекомерно. В заключение се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на алтернативност да бъде изменено, като бъде приложен чл. 58г от ЗАНН. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично и не е бил представляван от процесуален представител.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна не е била представлявана. По делото е постъпила молба с писмено становище, с което се иска обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се, че същото е издадено от компетентен орган, съдържа необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и че нарушението е доказано, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № ***/05.02.2024 г. между „*** и жалбоподателя последният бил назначен на длъжност „шофъор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.

Видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на 08.08.2024 г. била открита строителната площадка в поземлен имот в с. Г., район П. със строител „***.

На 15.08.2024 г., в 11,30 часа, И.С.Т. и свидетелят П. Г. И. - Ч. – старши инспектори в Столичен инспекторат към Столична община, извършили проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, съвместно с органите на МВР. В хода на проверката жалбоподателят бил спрян, докато извършвал курс и транспортирал земни маси в управляваното от него МПС в гр. София, кв.

„***“, район „***“, ул. „***“, до рама „***“ и „***“. Инспекторите поискали от жалбоподателя представянето на копие на издадено направление от обекта, 2 от който извършва транспортирането, но жалбоподателят заявил, че не разполага с такова. За констатациите бил съставен констативен протокол № КП-24-0025126/15.08.2024 г.

При тези констатации на 15.08.2024 г. свидетелят П. Г. И. - Ч., в присъствието на колегата

И.С.Т. и жалбоподателя, съставила срещу последния АУАН № 24-25КС-922/15.08.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, за това, че в качеството му на водач на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, жалбоподателят извършил транспортиране на земни маси без копие на издадено направление от обекта, от който извършва транспортирането. На същия ден на жалбоподателя бил връчен издадения АУАН. Като възражение същият вписал, че е съгласен да сключи споразумение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН, при сходство в описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 07.02.2025 г. заместниккметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание 154а, ал.

2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от същата наредба. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 25.02.2025 г., а жалбата срещу него била подадена на 07.03.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – трудов договор № ***/05.02.2024 г.; протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа; снимков материал; констативен протокол № КП-24-0025126/15.08.2024 г.; заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на Столична община; трудов договор № РД-15СИ-1124/31.07.2015 г.; длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ при Столичен инспекторат към Столична община, известие за доставяне (обратна разписка) от „Български пощи“ ЕАД. Същите 3 са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. В синхрон с тях са показанията на свидетеля П. Г. И. – Ч., които съдът кредитира като логични, подробни и последователни. Същите се явяват ценен източник на информация относно процесната проверка, констатациите в хода на същата и процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

С разпореждането за насрочване на делото съдът е указал на жалбоподателя да завери за вярност с оригинала представените от него с жалбата писмени доказателства, като го е предупредил, че при неизпълнение в срок, същите няма да бъдат приобщени към доказателствената маса по делото.

Жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, но въпреки това съдът ги е приел към доказателствената съвкупност и е кредитирал горепосочената част от тех, с оглед на обстоятелството, че не са налице основания за съмнение в тяхната истинност. Нещо повече, дори съдът да не бе кредитирал същите, фактическите и правните му изводи не биха се променили, доколкото нарушението и авторството му се доказват по безспорен начин от останалите гласни и писмени доказатествени средства, които са събрани по надлежен ред, тъй като същите са относими към предмета на делото, непротиворечиви са и са достатъчни, за да може съдът да постанови обосновано решение.

Що се отнася до копието от входящ номер за подадени документи, находящо се на л. 21 от делото, следва да се посочи, че от същото не става ясно кой е подателят му и подаването до администрацията на Столична община - район П. на какви документи/какво искане касае. В този смисъл и предвид липсата на други доказателства в тази насока, съдът счита, че само от копието на л. 21 от делото не може да се заключи, че става въпрос за подаване на заявление за издаване на направление, още по-малко за направление за дейността по обжалваното НП.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е 4 приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Актовете за установяване на нарушенията на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община се съставят от посочените в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата длъжностни лица, сред които са и служителите на Столичен инспекторат, каквото качество има актосъставителят. Наказателното постановление е издадено от заместник – кмет на Столична община, който е оправомощен от кмета на Столична община да издава наказателни постановления, видно от приетата като писмено доказателство заповед и на основание чл. 137, ал. 2 от Наредбата и съобразно правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно посочената законова разпоредба наказателните постановления (за нарушения на наредбите на общинския съвет) се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата.

АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл.

57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.

Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната страна на процесното нарушение – на 15.08.2024 г., в 11,30 часа, в гр. София, кв. „***“, район „***“, ул. „***“, до рама „***“ и „***“, жалбоподателят, в качеството си на водач на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, извършил транспортиране на земни маси без копие 5 на издадено направление от обекта, от който извършва транспортирането. С това е осъществен съставът на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, съгласно която се забранява липсата на разположение на копие от издадените направления на обекти, от които изпълняват дейности по транспортиране на строителни отпадъци, както и в транспортните средства, с които осъществяват транспортирането.

От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма на вината небрежност. С оглед на това, че същият е бил назначен на трудов договор на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, е следвало да е запознат с особеностите на товара, който превозва, както и на изискванията, свързани с него. В тази връзка жалбоподателят следва да е бил запознат със задължението си да носи всички изискуеми документи, в т.ч. и копие от издадените направления на обекти, от които изпълняват дейности по транспортиране на строителни отпадъци. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици в настоящия случай, но е бил длъжен и е могъл да го направи. Ако същият беше положил необходимите старание и грижа, щеше да носи посоченото направление, да го представи при проверката, и нарушението нямаше да настъпи. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че нарушението не било извършено виновно, доколкото по арг. от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния винаги се наказват освен в изрично предвидените случаи (в настоящия случай не е предвидена такава изключваща виновността хипотеза).