Решение № 4598 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330114124 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Д. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове, както следва:

-установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № *****от ***** г. на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК и чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК.

-осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена без основание по договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 766,94 евро / 1500 лв./, при фиксиран лихвен процент по заема от 40,54 % и ГПР 49,00 %, със срок на погасяване 12 месеца. Съгласно договора, обезпечение е следвало да бъде предоставено най-късно до края на деня, следващ сключването на договора за кредит, под формата на банкова гаранция или поръчителство от най-малко две лица, отговарящи на изискванията по чл. 5.3 от договора. При неизпълнение на условията на чл.5 от договора, кредитополучателя ще дължи неустойка в размер на 538,70 евро /1053,60 лв./, като посочената трябва да се плати заедно със следващата погасителна вноска. Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Поддържа, че клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестността, тъй като последната е загубила обезщетителната си функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Посочва, че щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай не би съществувала възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, учредили лично обезпечение. Твърди, че в договора е 1 предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, което е в противоречие с принципа за добрите нрави. Поддържа, че ограниченията, предвидени в договора, създават условия кредитополучателят да не може да изпълни задълженията си по него. Твърди, че ответникът е въвел неизпълними изисквания, с цел да обоснове получаването на допълнителна печалба, в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал.4 ЗПК. Посочва, че определения от кредитора срок от три дни за осигуряване на поръчител е необосновано кратък. Поддържа, че клаузата за неустойка противоречи на Директива 2008/48, според която преди отпускане на паричната сума, кредиторът трябва да провери платежоспособността на потребителя. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Намира, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, което въвежда в заблуждение кредитополучателя. Твърди, че клаузата за ГПР е нищожна на основание чл. 22 ЗПК. Посочва, че кредитното правоотношение е нищожно поради липса на задължителните реквизити от съдържанието на договор за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради изложените съображения предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск. В отговора се поддържа, че искът е недопустим, тъй като съединяването на установителен и осъдителен иск е недопустимо поради идентичност на предмета на спора. Ответното дружество възразява срещу определения от ищеца материален интерес на иска в размер на 2 450 лв. Поддържа, че дори съдът да приеме, че Анекс №**** към Договора за кредит № ***** е нищожен, то материалният интерес на иска следва да бъде определен в размер на 1 500 лв. Възразява срещу ищцовото твърдение за нищожност на сключения между тях Анекс. Възразява и оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 1, ал.1 т. 9 и 10 от ЗПК, като излага подробни съображения в защита. Поддържа, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил надлежно уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, в зависимост от различното развитие на договорните им отношения. Твърди, че процесният договор се сключва изцяло по волята на ищеца, като последният разполага с четиринадесетдневен срок, в който да упражни правото си отказ от договора. Възразява срещу ищцовите твърдения, за заплащане на претендираните в исковата молба суми. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, 2 защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е сключен на **** г. Анекс № **** към договор за потребителски кредит № ****, по който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1500 лв. при лихвен процент – 40,54%, ГПР – 49 %, дължим за връщане на падеж **** г. на 12 погасителни вноски, съгласно погасителния план. Съгласно текста на анекса страните приемат за установено помежду си, че към момента на сключване на настоящия анекс задълженията на кредитополучателя към кредитора по активния кредит са е размери, посочени изрично и подробно в Приложение № 1.

Не се спори също така, че между страните е постигната договореност съобразно чл.10 от приложение №1 към договора, че ищецът дължи неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т.5.6 от договора за кредит в размер на 4,28 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Съгласно чл.5 от договора за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на заемната сума по кредита, кредитополучателят следва да учреди обезпечение, представляващо поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В т.5.3 от договора са посочени условията, на които трябва задължително да отговарят поръчителите, а именно: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямата задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „дни просрочие 0-30“.

Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит № 507168 е в размер на 1553,60 лв., която е разсрочена на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 129,47 лв. Тази сума не е включена при изчисляване на посочения в договора за заем ГПР, доколкото ответникът навежда изрично подобни твърдения в писмения отговор. Това обстоятелство е отделено за безспорно с доклада на съда.

По същество на правния спор:

По главния иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит на наведените в исковата молба обстоятелства:

При така установените безспорни фактически обстоятелства, спорът между страните е правен и се концентрира около това дали неустойката в размер на 1553,60 лв. следва да се включи в ГПР.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите 3 и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.